Пламен Димитров
Турция купува китайска система за противоракетна отбрана и тя няма да бъде интегрирана в аналогичните системи на НАТО. Наскоро това съобщение бе разпространено с възторг от български сайтове и фейсбук-групи, обединяващи противници на евроатлантическата ориентация на страната ни. Въз основа на тази информация, взета най-вероятно от руския пропаганден телевизионен канал Russia Today, се правят далеч отиващи геополитически изводи за необратимото откъсване на Турция от орбитата на НАТО и неминуемото й присъединяване към лагера на „здравите“ сили Русия и Китай.
Историята не е напълно като във вица за компютрите и компотите, но е много близко до неговия сюжет. Истината е, че Анкара все още не е взела окончателно решение за важната оръжейна сделка и няма намерение да загърбва НАТО.
Турските военни решават да се снабдят със система за противоракетна отбрана през 2006 г. Следва търг, на който се разиграва голяма битка, защото
става дума за многомилиардна поръчка
Оферти подават американците от Raytheon-Lockheed Martin, които произвеждат прочутите системи „Пейтриът“, френско-италианския консорциум Eurosam, руската „Рособоронекспрот“ и китайската държавна компания Precision Machinery Import-Export Corp. Въпреки очакванията победител да бъде някоя от западните фирми, през септември 2013 г. Анкара изненадващо дава предимство на китайската оферта, която предвижда доставка на модела FD-2000, експортна версия на системата HQ-9. По неофициална информация стойността на сделката е 3,4 млрд. долара.
Турската армия не се слави с особена прозрачност в областта на оръжейните сделки и затова първоначално мотивите за избора на китайската оферта не са много ясни. По-късно обществеността получава повече информация от публикации на журналисти, близки до правителството. Китайците имат две основни предимства – цената, която според някои данни е двойно по-ниска от тази на американците и на френско-италианския консорциум, и възможността за технологичен трансфер, на който турците държат много.
Още през 2013 г. обаче някои коментатори изтъкват, че решението на Анкара има и политическа мотивация и е част от по-сложни конфигурации в международните дела, в които Турция е въвлечена. Едно от възможните обяснения е, че страната иска да се впише в тенденцията за преместване на световния икономически и политически център към Източна Азия и да усили връзките си с Китай. Впоследствие обаче става ясно, че Анкара по-скоро се стреми да изтъргува решението си по голямата оръжейна сделка за отстъпки по други важни за страната въпроси и най-вече по казуса за т.нар арменски геноцид.
Реакцията от страна на НАТО
спрямо възможния турски избор в полза на Пекин бе остра. От Алианса предупредиха, че китайската противоракетна система не може да бъде интегрирана в общата отбрана на Северноатлантическия пакт. „НАТО никога няма да позволи китайска система да бъде свързана с неговата инфраструктура, защото така Пекин ще получи възможност за кибератаки срещу Алианса“ – коментира един от най-добрите турски външнополитически анализатори Синан Улген.
Трябва да се отбележи, че в момента Турция е защитавана от пет батареи противоракетни системи „Пейтриът“, осигурени от НАТО. В края на 2012 г. Анкара поиска защита във връзка с изострянето на кризата в Сирия и Алиансът откликна веднага, като разположи защитните батареи през януари 2013 г. По две от тях предоставиха САЩ и Германия и една – Испания (преди началото на 2015 г. Нидерландия). На турска територия ракетите „Пейтриът“ са обслужвани от 750 военнослужещи от споменатите държави от Алианса. Батареите са под Командването на НАТО и са интегрирани в системата за противовъздушна отбрана на Алианса.
Страстите около турската противоракетна отбрана се разгоряха отново през миналия месец в резултат на писмен отговор на военния министър Исмет Йълмъз на парламентарно питане. В него той казва, че китайската фирма си остава начело в предпочитанията на Анкара и бъдещата ракетна система няма да бъде интегрирана в НАТО.
Няколко дни по-късно обаче това мнение на военния министър бе опровергано от говорителя на президента Ердоган Ибрахим Калън. Той заяви, че турската противоракетна система със сигурност ще бъде интегрирана в НАТО. Междувременно представител на военното министрество в Анкара заяви, че китайската оферта всъщност не дава пълни гаранции, че така желаният от Турция технологичен трансфер ще бъде осъществен. В края на миналата година пък се говореше, че преговорите с класирания на второ място в търга френско-италиански консорциум са възобновени и той е бил приканен да подаде подобрена оферта.
Всички наблюдатели са единодушни, че
Анкара няма да вземе финално решение
по голямата оръжейна сделка преди 24 април. Тогава ще бъде отбелязана 100-годишнината от арменския геноцид, като особена важна за Турция ще са реакциите на САЩ и Франция – двете държави, които за пряко заинтересовани от сделката с противоракетните системи. Очаква се в Конгреса на САЩ да бъде подложена на гласуване резолюция, с която събитията в Османската империя от 1915 г. се признават за геноцид срещу арменците.
А както е известно, лобито на военнопромишления комплекс има силно влияние на Капитолия. Така например през 2010 г., когато гласуването за арменския геноцид отново бе на дневен ред, коалцията на американските оръжейни производители написа писмо до Конгреса, в което се изтъкваше, че „отчуждаването на такъв значим съюзник в НАТО, какъвто е Турция, би могло да има негативни последици за американските геополитически интереси и за усилията да се увеличат износът и заетостта в САЩ“.
Същевременно Франция е единствената голяма и влиятелна държава в света, която не само е признала арменския геноцид, но и криминализира отричането му.
По всичко изглежда, че турският избор на противоракетна система ще бъде геополитически. В последно време отношенията на Анкара със западните й съюзници в НАТО не са никак безоблачни, но все пак е малко вероятно Турция да предпочете китайския доставчик и да се лиши от мощния гръб на Алианса по отношение на толкова важен аспект на националната сигурност.
Компанията Precision Machinery Import-Export Corp. (CPMIEC) е създадена през 1980 г. от бившето китайско министерство на индустрията и космическите технологии, за да се занимава с маркетинга на китайските държавни оръжейни производители. Понастоящем тя предлага продукцията на две компании, специализирани в областта на аерокосмическите технологии. Заради продажби в Иран, Сирия и Пакистан САЩ многократно санкционират CPMIEC и нейните дъщерни дружества и забраняват на всички американски икономически субекти да правят бизнес с нея.
CPMIEC е само една от китайските компании, които в последно време печелят нови позиции на международния оръжеен пазар. Според данни на стокхолмския институт СИПРИ за периода 2008-2012 г. Китай излиза на пето място в света по обем на оръжейния експорт, измествайки от него Великобритания. В сравнение с предходния петгодишен период 2003-2007 г. китайският дял в световната търговия с военна продукция нараства от 2 на 5 процента. Любопитно е, че малко повече от половината от оръжейния експорт на Пекин е насочен към една държава – Пакистан.
Китай има десетилетна политика за насърчаване на собствените оръжейни производители с цел да намали вноса, но и да наложи своите фирми на международния пазар. Много китайски оръжейни системи вече са съвместими с произвежданите в Русия, САЩ и Европа.
