Добромир Пелов
Господин Рендел, моят народ вече половин век се бори за своето национално обединение. За да се събере в майка България, той води три войни, но не постигна националните си идеали. Преживя унижението на Ньойския договор, откъсването на жива плът от снагата на Отечеството, за да се изправи отново в готовност да отстоява пред света правото си на национално съществуване. Затова ние вече сме избрали своя път в новите исторически реалности. И този избор е не за да застанем на едната или другата страна в световния конфликт, а за да постигнем това, което народът жадува още от времето на Берлинския договор.
С тези думи Цар Борис Трети отговаря на британския посланик в София Джордж Рендел, който предлага България да сключи съюз с Гърция и с Югославия и заедно да посрещнат с огън настъпващите от към Румъния немски войски. Това става в тревожните времена през март-април преди 74 години. Втората световна война е започнала на 1 септември 1939 година. Ударът срещу Полша е нанесен съвместно от Германия и от СССР след подписания на 26 август 1939 година пакт „Рибентроп-Молотов”. Фактически войната е започната не само от Хитлер, но и от по-късния победител в нея – Сталин.
Предложението на Рендел е отхвърлено тактично, но твърдо. Цар Борис Трети, въпреки че играел бридж с дипломата, мислел преди всичко за държавата. Как да сключи договори с едни твърде
несигурни съюзници
на които сме „сърбали попарата” още през 1912-13 година и на които сме плащали чудовищни репарации след 1919 година? Обещанията за британска помощ били твърде мъгляви – създайте фронт на Дунава, а ние ще ви подкрепяме с оръжие. Царят бил достатъчно разумен, за да съзре, че фронт на Дунава означава превръщането на България в бойно поле, разрушения, жертви сред мирното население. И не го допуснал. Най-характерен отговор на британските обвинения, че България не воюва с хитлеристите дава Данаил Крапчев в статията си – „А вие нали воювахте!”, където посочва светкавичният крах на Франция и безпомощното участие на британски военни части на нейна територия срещу настъпващите германци.
Така на 1 март 1941 година министър-председателят Богдан Филов и външният министър Иван Попов подписват влизането на България в Тристранния пакт. Колкото и това да е укоримо за някои от дистанцията на времето, в най-зловещите години на Втората световна война по този начин
България не става бойно поле
Другата крачка на царя е, без участие на българската армия срещу Гърция и Югославия, да бъдат разширени националните територии в рамките на Сан Стефанска България. Борис Трети, който сбъднал мечтата на няколко поколения откъснати от родината българи, е наречен от народа Цар Обединител. Колкото до неприетото през 1940 година предложение за пакт със Съветския съюз, донесено от
Аркадий Соболев – по това време България все още спазва строг неутралитет и не желае да се обвързва с един фактически съюзник на Германия.
Когато през април 1941 година българската войска е посрещната тържествено в Македония и заема Беломорието и Западните покрайнини, това е естествено продължение на връщането през 1940 година без никакви военни действия на Южна Добруджа, отнета ни още през 1913 година.
Влизането в Тристранния пакт обаче, поставя на изпитание царя и политиците. Единият проблем е с изпращането на войски на Източния фронт. Там, наред с Вермахта, се сражават румънци, италианци, унгарци, словаци. Въпреки натиска от Берлин, България е единствената страна в Тристранния пакт, която
не участва на Източния фронт
Въпреки, че на 13 декември 1941 година Народното събрание твърде възторжено обявява война на САЩ и на Великобритания, дипломатическите отношения със СССР са запазени чак до 5 септември 1944 година, когато са преустановени от съветската страна с обявяване на война, за да може чакащата в Румъния Червена Армия да навлезе на наша територия.
По времето на цар Борис Трети България, наред с Дания, е страната, която успява да спаси своите евреи, въпреки, че още през 1940 година е приет законът за защита на нацията. Под германски натиск в лагера „Треблинка” са изпратени над 11 000 евреи от присъединените след 1941 година земи, но депортирането на хората с жълти звезди от старите предели е предотвратено под обществения натиск, воден от подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев и от митрополит Стефан. Обективните историци посочват и ролята на Борис Трети за спасяването на повече от 50 000 евреи от старите предели на България. Отказът на Българското царство да ги предаде за унищожение, както и да изпрати войски на Източния фронт, особено след разгрома на германците при Сталинград, променят рязко отношението на Берлин към монарха. Затова и почти внезапната му смърт на 28 август 1943 година, след посещение в Главната квартира на Хитлер, оставя много съмнения
буквално за убийство на непокорния съюзник
Целият живот на третия владетел на Третото българско царство е драматичен. Роден е на 30 януари 1894 година, като първи син на тогавашния княз на България – Фердинанд. През Балканската и Първата световна война е офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия. На 3 октомври 1918 година поема тежестта на короната на разгромена България след абдикацията на баща си. Времето е сурово, България – победена и окупирана. Съвременници сочат в спомените си, че тогава българите не са имали право да ходят по тротоарите, те били само за френските войници. А те пък, в голямата си част били сенегалци. По време на неговото владичество на Борис Трети се наложило да санкционира със свои укази два преврата – на 9 юни 1923 и на 19 май 1934 година. И в двата случая е бил
заплашван с детрониране
Когато в нощта срещу 9 юни 1923 година Александър Цанков пристигнал с част от министрите си в двореца „Врана”, царят не ги приемал с часове. Експанзивният и бързащ към властта професор избухнал и заявил, че ще обяви република. Въпреки своето неодобрение на преврата и на последвалите кървави събития, младият владетел бил нарочен от комунистите за враг № 1. Затова именно той бил мишената на покушението в Арабаконак през 1925 година. След като не успели да го убият, заговорниците подготвили зловещия атентат в черквата „Света Неделя”, където на 16 април загинали стотици хора, а още толкова били ранени, но тогава малко закъснение спасило царя. Втората заплаха с република била на 19 май 1934 година, когато водачът на преврата Кимон Георгиев се явил при царя с два указа. Ако откажел да подпише листата на новото правителство, да подпише абдикацията си.
Въпреки преломните моменти, през които минава цялото му управление Борис Трети успява да съхрани България, да я възстанови след Първата световна война, да я умиротвори след метежните 1923-25 години. И да постигне
националния идеал
за обединение, колкото и той да е оспорван от по-късни историци и политици. Отива си от живота като владетел на Обединена България.
След загадъчната му смърт и всенародно поклонение, цар Борис Трети е погребан в Рилския манастир. От лявата страна на гроба е поставена резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис: “На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония”. Политическите превратности довеждат до референдум и обявяването на република през 1946 година. Съпругата му, царица Йоана и децата му Мария Луиза и Симеон са прогонени от България. Трагична е съдбата и на брат му – княз Кирил Преславски, който е осъден като регент от „народния съд” и разстрелян на 1 февруари 1945 година. Сестра му Надежда се омъжва за Вюртенбергския херцог, а по-известната от сестрите му – Евдокия, така и остава без семейство, поради невъзможността да сключи брак с любимия си Иван Багрянов.
През 1946 година, под ръководството на известния Лев Главничев, гробът на Борис Трети в Рилския манастир е унищожен. През 1949 година, когато комунистическите властници се настаняват в двореца „Врана”, параклисът, където е препогребан царят, е взривен и заравнен. След 10 ноември 1989 г. е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на „Врана“. То е препогребано във възстановения през 1993 година гроб в Рилския манастир. На 70-годишнината от смъртта на Борис Трети, за първи път след 1944 година, военен караул застава на гроба на владетеля, подчинил живота си на националния идеал за обединението на България.
фото „Изгубената България“
