Мисия до Марс е възможна

Михаил Григоров

Преди няколко години в София пристигна внушителна група от руски космонавти, водена от прославения Алексей Леонов, човекът, който за първи път излезе в открития Космос. Доведе ги първият български космонавт Георги Иванов и за тях беше организирана среща с журналисти в Българската академия на науките. На тази среща попитах Леонов в състояние ли е човечеството да изпрати човек до Марс и да го върне обратно на Земята. Той отговори, че световната космическа общност има технологическите възможности да го направи, но е страшно скъпо. За това космическите сили трябва да се обединят. 

В последните години Червената планета стана любимка на изследователите от целия свят. Неотдавна японски учени направиха извода, че на Марс вали сняг. На базата на данни, получени от изследователски модули, те са установили резки колебания в атмосферното налягане, което говори за образуване на сняг. Само че марсианският сняг се отличава от нашия, защото прилича повече на прах. 
Американски учени предполагат, че в древно пресноводно езеро на Марс е възможно да е имало живот. Те правят това предположение въз основа на пробите от грунта, взети от марсохода „Кюриосити“ в кратера „Гейл“. Тези проби показват, че в езерото 

преди 3,7 млрд. години 

може да са живели микроорганизми. В грунта от повърхността на Червената планета се съдържат вещества, необходими за възникването на живота като минерали и химически елементи – сяра, азот, фосфор, водород, кислород и въглерод. Това езеро с прясна вода е съществувало хиляди години. 
Пак по данни на любопитния марсоход учените са открили големи пространства от светла скала. Скали от такава порода досега са намерени само на Земята и на Луната. Те са от класа на силикатите. След изследване на пробите е установено, че те са широко разпространени на Червената планета. Наличието на такива скали на Марс означава, че в недрата му се извършва сложна и продължителна геоложка активност, защото те се образуват за много продължително време. На Червената планета са открити и множество кратери на вулкани, действали в дълбока древност. Тези кратери напомнят на вулкана под парка Йелоустоун в САЩ. 
В най-новите си изследвания учените от университета „Браун“ в САЩ са изчислили 

колко вода може да има 

около вулкана Arsia Mons на Марс. Възможно е около него до неотдавна да е имало условия за развитието на живот. Изследователите доказват, че изригванията на вулкана изпод огромните ледници, които са го покривали, дават възможност за образуване на пресноводни езера. А там, където има вода и топлина, има и условия за развитие на живи организми. 

Вулканът Arsia Mons е два пъти по-висок от Еверест. Той е третият по височина на Марс и един от най-високите в Слънчевата система. Някога склоновете му са били покрити с плътен лед. Последното изригване на вулкана от северозападната му страна е станало преди 210 милиона години. Това означава, че е могло от тези разтопени ледници да се образуват езера, съдържащи стотици кубически километри „снежна“ вода. И тъй като 210 милиона години не са чак толкова много за развитието на Вселената, този вулкан се смята за интересен обект на бъдещи изследвания. 
Според учените от NASA преди 4 милиарда години Марс вероятно е приличал на Земята. В резултат на плътната атмосфера 

климатът е бил топъл и влажен

Изследванията на Марс ще продължат още по-активно. От NASA съобщават, че се провеждат изпитания на „летяща чиния“, с която да могат да кацат на Марс. Тестването на космическия апарат е планирано за първата половина на юни. Той представлява диск с надуваем пояс и парашут. По време на изпитанията апаратът ще бъде издигнат на височина 37 километра с балон, а след това ракетният двигател ще му осигури свръхзвукова скорост и той ще достигне 55 километра. От там ще започне да се спуска с помощта на надуваемия пояс, който в бъдеще ще трябва да осигури на „летящата чиния“ плавно кацане в разредената атмосфера на Марс. 

Към Червената планета се отправят все повече погледи. Неотдавна първият космически турист на Международната космическа станция – американският милиардер Денис Тито обяви, че смята да изпрати на Марс двама души – мъж и жена. 
Преди 12 години той похарчи 20 милиона долара, за да се „разходи“ до станцията. Сега иска да изпрати хора до Марс и да ги върне. Тито казва, че експедицията ще трае 501 дни. Стартът е заплануван за януари 2018 г. Космическият кораб ще се движи като бумеранг – ще заобиколи Червената планета, без да каца на нея, и като използва 

енергията на гравитацията 

й ще се завърне на Земята. По всичко личи, че милиардерът се надява на „по-икономичен“ полет, ако се възползва от конфигурацията на междупланетните силови полета. 
По въпроса за отиването и връщането до Марс космонавтът Алексей Леонов наскоро коментира, че това най-вероятно ще бъде възможно не по-рано от 2030 г. Дотогава отговорът на въпроса, има ли живот на Марс ще бъде загадка. Леонов отново изрази мнението си, че такава космическа експедиция може да бъде реализирана само ако се обединят много държави и учени. Според него продължителността на полета до Марс не е проблем. Вече съществуват  такива системи за осигуряване на живота в космическите летателни апарати, които могат да работят и три, и десет години.