„Шапка на тояга“ е било работното заглавие на филма на Георги Мишев и Людмил Кирков „Момчето си отива“ – любим на поколения и гледан с умиление особено покрай всеки 24 май.
Шапка на тояга сякаш е и девизът на нашите автобусни фирми. Историята, разиграла се от Прага до Варна с наш автобус и намерено в него нещо като бомба, е достатъчно показателна, че никой не е положил и грам усилия за безопасността на пътниците. Да оставим това, че „бомбата“ май е някаква самоделна фалшивка. Ами ако беше истинска? Слязъл някакъв в Бърно, шофьорът продължил с все багажа на изчезналия. Нито уведомил полицията, нито изчакал проверка. Чак в Унгария, където работата буквално се разсмърдяла, се стигнало до полицейска намеса. Уж след ужаса в Сарафово говорихме за мерки, за проверки на багажите, за идентификация на пътниците. И какво? И до днес всеки може да качи всичко, в който иска автобус. Ами ако е камикадзе и седне върху собствената си бомба и отиде в небитието заедно с още 50 човека? Автогарите и автобусните превозвачи да се поучат от аерогарите и авиокомпаниите. За да няма „Сарафово-2“. Ако не искат – държавата да ги задължи със закон да си „свалят шапката от тоягата“. Защото следващата бомба в някой автобус може и да е истинска.