Историята се пише от воините, това е истината. Отворете учебниците и ще четете за войни, битки и герои от бойния строй, които са се сражавали за родината.
Такава е съдбата ни на това ветровито място в Европа и света. С оръжие са го завоювали прадедите ни, с оръжие са го владели. А тътенът на битките от древността още звучи – в народната памет и в учебниците по история.
Защото друго може и да не се помни, но кога-къде е имало сражение, кой как се е проявил – като храбрец или страхливец – това остава в летописите на цели епохи.
Затова е важно дори и в днешното модерно време обществото да се отнася към военните като към хора, които пишат историята. И да се ценят традициите на предците. Да се обновяват и поддържат светините на бойната слава – знамена, войнишки паметници, монументи на победи и поражения. Да се реновират местата, където воинството е добивало знания, опит и лидерски качества, по подобие на реставрираните Царски зали във ВА „Г. Ст. Раковски“ (стр. 16-17).
Защото това не е просто възстановен блясък и достолепие. Не е и само почит към героичните ни предци. А е и израз на вярата в днешните хора под пагон, че и те могат да пишат история.