Българският филм „Каръци“ получи голямата награда „Златен Свети Георги“ на 37-я Московски филмов фестивал. Призът бе връчен на Ивайло Христов от председателя на журито френския режисьор Жан-Жан Ано. Според Ано това е най-силната творба на феста. Лентата ни е сред 10-те, попаднали в конкурсната програма от 1500 кандидати.
„Каръци“ разказва за ученици от средното училище – неразделни приятели, които живеят в провинциален град, убедени, че до един са неудачници. И въпреки това се надяват да променят живота си.
В една от основните роли се превъплъщава Елена Телбис. Участват още Деян Донков, Ованес Торосян, Пламен Димов, Георги Гоцин, Ненчо Илчев. Оператор на „Каръци“ е Емил Христов. Музика Кирил Дончев.
Лентата е снимана в Кюстендил.
Особено радостното за режисьора и сценариста Ивайло Христов е, че филмът му е спечелил три значими награди – както всеобщото признание на публиката, така и на взискателните кинокритици: Първото отличие с диплом е на журито на руските филмови критици „За умно и точно „повтаряне на непреживяното“, като духовно състояние на постсоциалистическото кино“.
Другата награда и диплом е и за най-добър филм на журито на Федерацията на киноклубовете на Русия „За остротата на темите за порастването, благородството и надеждата.“
Наградата „Сребърен Свети Георги“ бе присъдена на датската режисьорка Фредерика Аспек за филма „Росита“. Второ място в класацията „Награда на публиката“. На първо място е „Анклав“, Сърбия-Германия.
Филмът „Каръци“ ще бъде пуснат по кината в България вероятно през октомври или ноември, а през септември лентата ще бъде представена на фестивала „Сан Себастиан“.
Посланието: Хората да са честни към себе си и към света
На въпроса, как с такава тема за неудачниците може да се спечели публика, сценаристът и режисьор Ивайло Христов отговори:
– Никой не си задава въпроса, дали ще спечелиш публиката, или няма да я спечелиш. Ако си поставиш този въпрос предварително, си загинал. Не мога да кажа дали има близост между тях и нас. Не съм бил задълго в Русия, не познавам хората. Реакциите по време на прожекцията бяха много бурни. Не очаквах. Но реагираха, ръкопляскаха, накрая, като потекоха надписите – отново. А като запалиха лампите в салона, избухна взрив от ръкопляскания. Не очаквах – тогава прожектирахме филма за първи път пред зрители. Изобщо не знаех какво ще се случи. Ключът на успеха е, че глобализацията вече отвори света и сериозните, големите теми са валидни за всички. Всяка култура си има свои особености и това сигурно е интересно и за другите хора. Би трябвало да е интересно. Но нямам готов отговор кое прави добрия филм. Рецепти в драматургията няма. Важното е това, което пиша, да ме вълнува. Ето, занимавам се по цял ден с млади хора. Те се опитват да хванат формулата на успеха, но формула няма. Който и да я търси, няма как да я намери. Живата вода не се намери. Ако имаше формула, всеки щеше да прави хубав спектакъл. Аз поне не я знам.
Не мога да кажа, че един или друг типаж ме привлича – просто разказвам история. Когато човек пише, героите започват да се развиват по своя си логика, започват да следват някакъв път. И внимаваш само да не им изневериш. Винаги като пиша сценарий, тръгвам от случка, която съм преживял. И следвам героите. Вярвам, че младите хора ще променят в заобикалящата ни действителност нещата, които толкова не ни харесват. Няма кой друг. И ми се иска да притежават измежду всички качества едно единствено – да са честни. Към себе си и към света.
