– Г-н Петров, ще се намерят ли най-после пътища военната ни индустрия да участва в модернизирането на Българската армия?
– В Министерството на икономиката сме убедени, че осъществяването на проекти за модернизация и подобряване на отбранителните способности на Българската армия е от изключително значение. Важно е да се създадат условия за честно състезание и благоприятна среда на индустрията, за да участва в модернизацията на Въоръжените ни сили, в доставките на оборудване и в повишаване на боеспособността на армията ни. Това ще бъде насърчавано от нас. Освен това, националната программа „България в НАТО“ и в европейската отбрана 2020 е заложено по-нататъшно укрепване на нашата отбранителна индустрия, възможност индустрията да осигури гъвкава и адекватна реакция с нови технологични решения, тъй като средата е настабилна и изменяща се и нашата отбранителна индустрия трябва да е максимално гъвкава към съвременните условия. И който не е толкова голям, трябва да е по-гъвкав и по-умен. От изключително значение е кадровият и научен потенциал. И опитът, който имаме, трябва да бъде предаван на млади специалисти. Необходимост от такава нова вълна специалисти има, но трябва да се намери интеграция между образованието, самите производители и мениджъри, тъй като голяма част от отбранителната ни индустрия от времето на царска България традиционно стратегически не е съсредоточена в София, а в Централна България, възможно далече от границите на държавата. Смисълът е да се намери комплексното решение между образованието, научните среди и този експертен потенциал, който трябва да предаде опита си на младите хора.
– А какво означава „честно състезание“? Липсват ли общите правила в състезанието в бранша, когато става дума да се модернизира армията?
– Участието в модернизацията на БА трябва да се гледа от няколко аспекта. Първо, с целия си кадрови потенциал българската отбранителна индустрия трябва да участва и реално участва в голяма част от процесса на планиране и изграждане на тези способности. Това е неконкурентният етап, в който всички трябва да участват със знанията и опита си в това цялостно планиране на развитието на българската отбранителна индустрия. Следващият етап, разбира се, е конкурентният, когато решим какво да се модернизира съвместно, естествено, със структурите и на ЕС, и на НАТО. И тогава вече се влиза в конкурентния етап. Така че за възложените от Министерството на отбраната поръчки, всеки може да предложи най-доброто. Все повече се говори за коопериране в рамките на ЕС, за участие в едни продуктови вериги на българската отбранителна индустрия, където ние да участваме в по-големи проекти с това, в което сме добри. Все повече има такива запитвания, фирми от партньорски държави проявяват интерес към сътрудничество с БОИ- фирми от САЩ и от ЕС в целия спектър на производство-от бойните машини за пехотата до радарни системи, до системи за управление. През годините българската отбранителна промишленост си е изградила един добър имидж и трябва да намерим формата да го запазим и надградим. Тъй като България е добра с това, че има традиционни отношения със страни-пазари, където европейските ни партньори нямат тези контакти и възможности. И това събужда интереса към българските фирми от отбранителната индустрия. И това е нашето конкурентно предимство и нашият шанс.
– Играе ли в това някаква роля държавата?
– Да, държавата участва и МИ координира участието ни в индустриалната консултативна група на НАТО, която осигурява форум за свободен обмен на позиции по индустриално-икономически и технически аспекти, свързани с разработки, изследвания, производства и доставки в отбранителната индустрия. Това е и имиджово, и място, където се срещат интересите на държавите от НАТО, структурите и развойните звена в тази област. Това е една възможност, която може по-активно да бъде използвана от българската отбранителна индустрия. Отделно българските фирми и експертите участват в експертни групи за проучване, в групи за технически предпроектни проучвания. Имаме наше участие в експерименти и демонстрации, свързани с такива проучвания. Наши фирми участват в индустриални изложения по цял свят съвместно и с фирми от страните на Алианса. Участва се в индустриални форуми, организирани от съюзното командване и други органи на НАТО. В семинари и конференции се обменят конкретно идеи. Има много форми, под които Министерството на икономиката съдейства на нашите фирми. Българските фирми са участвали пряко или индиректно в повече от 25 изследователски проекта. В министерството ни се поддържа база данни за международните търгове на НАТО за фирмите, лицензирани у нас в сферата на отбранителната индустрия и в нея досега са включени 140 български фирми, заявили интерес и са се регистрирали за участие в такива търгове. От началото на 2015 г. досега в министерството ни са получени 28 известия за такива международни тръжни процедури на НАТО, 21 наши фирми са заявили желание да участват в 10 от обявените търгове. За съжаление, статистиката показва, че с изключение на търговете на територията на България, рядко наши фирми се състезават на по-големите търгове, където участват по-големи играчи. Затова има смисъл в кооперирането на наши с партньорски фирми, за да участват и в по-големи търгове по такива процедури.
– Ще се приватизира ли все пак НИТИ-Казанлък?
– Там компетентният орган е Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. НИТИ не е в забранителния списък, както е ВМЗ-Сопот. Засега няма развитие по процеса на приватизация. Ние сме предоставили на Агенцията по приватизация своето виждане, както и колегите от Министерството на отбраната. Така че очакваме решението на агенцията как да се процедира.
– Къде е истинският проблем на българската отбранителна промишленост, къде се къса нишката и не се ли работи на парче?
– Проблемът е може би, че трябва да се търси по-тесен диалог между бизнеса и държавната администрация и научните среди. В него има потенциал. Но все повече и научните среди трябва да се обръщат към съвместните разработки с ЕС и НАТО. И както нашата отбранителна индустрия преди години е била настроена да работи с продуктите на Варшавския договор, нашите специалисти сега трябва да се адаптират към натовските стандарти. Защото имаме много добри специалисти, но при кооперирането дори и езиковата бариера може да е пречка. Затова винаги се обръщам към представителите на българската отбранителна индустрия да са по-активни, да търсят сътрудничество с партньори от евроатлантическата зона, да търси развиване на нови технологии. И се надявам и с БАН, и с Института по отбрана да се намери този работещ модел, в който българските институти да бъдат мотор на българската отбранителна индустрия в захранването й с нови идеи, технологии и разработки. Към момента тече процедура по подбор от Европейската агенция по отбрана на проекти с възможна двойна употреба, които да бъдат финансиране със средства на структурните фондове. Държавите членки след предварителен етап на оценка на документацията на национално ниво са изпратили 140 проектни предложения. След още един оценъчен етап на 6 от тях за България ще бъде оказана техническа помощ за изработване на апликационни документи за кандидатстване за финансиране със средства на европейските фондове. Ще бъдат финансирани три български проекта. Това е шанс за отбранителната ни индустрия.
Росица Цонева
