Необходимият грешник. Имаше на времето български филм с такова заглавие, което май доста подхожда и за днешното отношение на някои към армията.
За кой ли път се повтаря нерадостната картинка с горските пожари. Един запалил стърнище, друг хвърлил фас, трети се правил на Робинзон Крузо и си напалил огън. Все по нашенски. Въпреки предупрежденията, забраните и заплахите от санкции. Иди го хвани Робинзон Крузо, та го санкционирай. Е, няма как. Трябва де се гаси. И пак се завърта старата филмова лента. Хукват пожарни коли. Огнеборци пръскат с тънки водни струйки буйни пламъци. Доброволци по джапанки и по къси гащи размахват лопати. Докато в решителния момент долетят военните вертолети, изсипят от въздуха тонове вода върху пожара в непроходима местност и решат проблема. До следващия Робинзон Крузо. Така беше и когато близо до столицата пламтеше Бистришкото бранище. И докато тогава пожарникарите се тюхкаха и се жалваха, че нямат високопроходима техника, докато на площадите в Бистрица и в Драгалевци доброволците се разправяха за щяло и не щяло, тогавашният командир на 24-а авиобаза бригаден генерал Златко Златев и заместникът му полковник Евгени Белкинов летяха денонощно, докато ликвидират пожара. Сега Златев е на по-висока длъжност, но обучените от него момчета от базата продължават да летят и да гасят пожарите.
И докато армията, не само с въздушните си възможности, но и със сухопътните си сили, участва решително в битката с огнената стихия, за благодарност получава зловредни слухове, че сама е предизвикала пожара край Драгоман. Върви обяснявай на задъханите репортерки, че с танкове на полигона „Сливница“ е стреляно от 2008 г., а стрелково оръжие там е гърмяло цяла седмица преди пожара. Цялата тази дългогодишна картинка води и към други мисли.
За какво всъщност ни е национална пожарна? След като в лудостта на летни пожари решаващото гасене е от въздуха, а това прави армията. Армията, за която все няма пари, а вертолетите трябва да се ремонтират едва ли не „на бегом“, и то чак когато премиерът лично разпореди „митницата да намери два милиона“.
За какво ни е такава национална пожарна, която няма съвременни средства за гасене, въпреки че е важно звено от най-скъпо „платеното“ министерство? Не е ли време чаровният иначе Пожарникар № 1 с генералски пагони, любимец на камерите и на репортерките, да преструктурира така службата си, че да не вика за всичко армията? Да си купи оборудвани вертолети. Военният университет ще му обучи летци във факултета в Долна Митрополия. Както във ВНВМУ и тази година обучиха морски офицери за Гранична полиция. Както граничарите си имат кораби и вертолети, защо да си нямат и пожарникарите въздушни средства за гасене в недостъпни местности. С тази сегашна техника те стават само за борба с огъня в градски условия при битови пожари. Тогава защо са служба с национално значение? Ако ще действат успешно само при пламъци в къщи и жилищни блокове, не е ли по-добре да се реализира едно старо и забравено предложение, датиращо още от 1989 г., пожарната да премине към общините, както е било в едни по-стари времена, преди да бъде въведен съветският модел на МВР.
Ако ще е наистина Главна дирекция в МВР, равнопоставена на полицията и на антимафиотите, пожарната трябва да бъде на равнището на названието си. Иначе се губи смисълът от нейното национално съществуване. Ако за всеки горски пожар ще се вика армията, не е ли по-добре милионите, които се изливат в резервоарите на червените автомобили, образно казано, да бъдат дадени на ВВС за вертолетите, които, така или иначе, гасят горските пожари. За да не бъде армията вечният „необходим грешник“. Щом Гранична полиция, притискана от изискванията за охрана на външните граници на ЕС и от пустото чакане за Шенген, може да се оборудва със съвременна, включително и летателна техника, защо това да не направи и пожарната? Друг е въпросът, че тъкмо граничарите са качиха на съвременни кораби и „диверсантите“ напънаха през южната зелена бразда. Та пак – хайде армията да вдига ограда, да ремонтира пътища и автомобили, да превозва полицаи, които пък да протестират, че са ги пратили на границата. Армията си мълчи. И върши работа. Своята. И чужда. Която приема като своя, защото е национална. Нека поне да чуе добра дума. А да не бъде вечно необходимият грешник!
