В Националната галерия на площад „Александър I“ се откри изложба на 77 автопортрета от частната колекция на Николай Неделчев. Можем да я видим до 4 октомври. Не всеки ден се случва такова събитие, доколкото меценатството е на изчезване по нашите ширини. Но тези 77 платна са на съвременни български художници, собственост на един меценат.
Експозицията е резултат от едногодишна работа с автори, поканени от колекционера и неговия консултант Надя Тимова, куратор на изложбата, да представят концепция за художествено претворяване на собствения си образ.
Желанието на колекционера е да притежава творби на български художници, които въплъщават възможно най-всеобхватно облика на съвременното българско изкуство. И произведения, които са способни да дадат представа за себеоценката и креативността на своите автори.
Началото на колекцията е един експеримент за самия Николай Неделчев, който откупува няколко автопортрета от изявени български художници. Автопортретът се превръща във фокус на неговия интерес и колекционерска страст заради откровеността, психологическата дълбочина и възможността за творческо превъплъщение на художниците. За изложбата са селектирани 77 утвърдени и съвсем млади автори, изявяващи се в областта на живописта, скулптурата и новите медии. Сред имената са тези на Светлин Русев, Емил Попов, Вежди Рашидов, Сашо Стоицов, Снежана Симеонова, Станислав Памукчиев, Греди Асса, Алла Георгиева, Димитър Яранов, Ива Яранова, Иван Кюранов, Иван Костолов, Любен Петров, Деян Янев, Зоран Георгиев, Калия Калъчева, Нора Ампова.
Избраните художници са от различни поколения, с различен стил и подход. Визуализираните предложения варират от произведения с класическа иконография – художник с четка в ръка, до творби, които трудно могат да бъдат припознати като автопортрети. „Моят най-добър приятел“ на Любен Петров, представя конска и момчешка глави една до друга. В автопортрета на Сашо Стоицов липсва образ. Интерпретацията на Стела Василева по темата е полуголо момиче и извадените й в другия край на картината анатомични органи.
Материалите и техниките на изпълнение са също разнообразни – от класическите масло, акрил, бронз и бял мрамор, до кал и слама, бяла захар, пайети и колаж. Размерите на творбите при по-младите художници са повече от експанзивни – двуметрови платна, търсещи по-широки хоризонти, заредени с повече експресивност, полет на въображението и амбиции.
Двуезичен каталог, придружен от текстове на съвременни български автори по темата за преходността на битието, представя изложбата.
Най-запалените почитатели ще имат среща с авторите на 24 септември в залите на Националната галерия.
