– Г-н полковник, какво е участието на Българската армия в събитията на 9 септември 1944 г.?
– Датата 9 септември и до ден-ддешен предизвиква доста сериозни коментари и разнопосочни мнения. Така ще бъде и през следващите години. Не за друго, а защото на 9 септември 1944 г. се извършва коренен прелом в историческото развитие на България.
Армията не остава встрани от тези събития. Това е съвсем нормално. Като държавна институция тя има своите функции в държавата, особено в такива кризисни, тежки моменти в нашата история, какъвто е 9 септември. Но когато говорим за армията, трябва да имаме пред вид, че нейното участие в събитията трябва да се разглежда малко по-отрано.
– Какво имате пред вид?
– Българската армия, макар и пасивно, участва във Втората световна война още от 1 март 1941 г., когато взимаме страната на Германия. Войската ни в този период има мобилизирани подразделения и е доста голяма по численост и като сила. Онази армия, която имаме след Ньойския договор, не прилича по нищо на армията, която води Втората световна война. Макар и не в такава голяма степен, формированията натрупват и боен опит. На тях им се налага да воюват срещу бунтовници, партизани в окупационните зони. По този начин, когато се извършват събитията на 9 септември, армията представлява сериозен фактор.
– Какво точно се случва на този ден?
– Това събитие се подготвя доста време. Международните условия диктуват развитието на нещата в самата България. Към този момент Червената армия провежда успешно Яш-Кишиневската операция и застава на левия бряг на Дунав. Пред българското правителство пътищата за решаване на кризисната ситуация са много малко.
Някои говорят дали не беше възможно с тази боеготова армия да се противопоставим на Червената армия и да чакаме намесата на останалите велики сили, които да ни измъкнат от сферата на влияние на Съветския съюз. Добре звучи, но по никакъв начин не сме имали нито силите, нито тази възможност. Единственият изход, който остава пред българското правителство и военното ръководство, е да търси начин да допусне Червената армия да навлезе на територията на България.
Нещо подобно се случва три години по-рано – през 1941 г., когато през страната преминават германските войски. Тогава също се критикува правителството, както и царят – защо не са се противопоставили. В спомените си тогавашните ръководители пишат: „Едва ли имахме възможността да се противопоставим на голямата, силна германска армия“.
По същия начин допускаме Червената армия да навлезе на българска територия. На 5 септември 1944 г. Съветският съюз ни обявява война. Тъй като после ние обявяваме война на Германия (на 8 септември – б. р.), се явяваме де факто в доста трагикомичната ситуация да сме в положение на война с всички държави.
Основната фигура, която движи процесите в армията в този период, е военният министър генерал Иван Маринов. За него има вече достатъчно сведения, че е резидент на съветското разузнаване. Той отдава заповед до всички части и съединения на Българската армия никой да не взема участие в някакви активни действия срещу Червената армия, която ще мине през българска територия.
По същия начин се прави връзка и с ръководството на държавната полиция. При тях се отдава заповед всички полицаи да бъдат на работа на 8 срещу 9 септември, никой да не се намесва по никакъв начин и да не противостои на действията, които ще се извършат в този период.
При това положение, когато всички части си остават във войсковите райони и никой не взема мерки за някакви активни действия, няколко малки формирования, каквито са прожекторната рота, една рота от Военното училище и няколко формирования от танковата бригада, блокират основните артерии на столицата и превземат военното министерство.
Тогавашният капитан, по-късно – генерал, Петър Илиев е в основата на завземането на военното министерство. Безкръвно, без някакви сериозни ексцесии властта е овладяна. На следващия ден Кимон Георгиев като министър-председател на Отечествения фронт, чете прокламацията на новото правителство.
– Може ли еднозначно да се определи какво е 9 септември? Преврат, революция, въстание?
– Названието зависи от политическата конюнктура. Девети септември е началото на коренния поврат в бъдещото развитие на България. При всички положения е революционен акт, защото насилствено сменя една система с друга система.
Дали е въоръжено въстание, дали е народно въстание, през годините са използвани различни термини. За мен това е революционен преврат, който заменя една система с друга система.
Трябва да се отбележи един интересен факт, за който малко се знае. Първоначално командният състав на войската получава от страна на военното ръководство гаранции, че няма да има никаква саморазправа с офицерите в отделните гарнизони, че те ще запазят длъжностите, които са изпълнявали дотогава и ще продължат да служат безпрепятствено и в бъдеще.
Но в отделни гарнизони започват много активно да действат войнишките комитети. На определени места те предприемат доста сериозни наказателни акции към офицери, които набеждават, че са с фашистки уклон и са участвали, заедно със своите подразделения, в преследване на партизани. Обявени са като фашистки елементи. Включително с някои се и саморазправят.
По-късно вече, известно е, започват да действат различни състави на Народния съд, който осъжда около 2000 офицери от Българската армия на различни срокове. Някои от тях – абсолютно незаслужено. Но това е обикновено резултатът от революционните действия.
– Навлизането на Червената армия не е ли основният фактор за събитията?
– По принцип ние обичаме да посрещаме освободители. Фотосите от онова време са запечатали силни моменти от посрещането на освободителната Червена армия, включително и по улиците на София. Много лозунги, много народ, много цветя, много усмивки.
Факт е, че няма случай на някакви сериозни действия против Червената армия при преминаването й през България. Напротив, навсякъде в страната тя се придвижва безпрепятствено. Както, разбира се, няколко години по-рано и германските войски преминават през цяла България. Веднага след 9 септември започват много активни действия от страна на Българската работническа партия по отношение овладяването на властта. Излизат укази за присвояване на генералски звания на участници в антифашистката борба. Прави се сериозна крачка към овладяването на българската войска.
– Имало ли е полезен ход правителството на Муравиев?
– В историята липсва условното наклонение. Във всяка ситуация от позиция на времето можем да търсим и други изходи. Някои казват, че, видите ли, визитата на Стойчо Мошанов в Кайро е била ход, който можел да осигури възможността България да попадне в сферата на влияние на Великобритания. Де факто това не се е случило.
По-късно, когато са седнали „тримата големи“ в Ялта (Срещата на Сталин, Рузвелт и Чърчил през февруари 1945 г. – б. р.), става ясно, че съществува разпределение на сферите на влияние. Ние сме 90 на 10 процента (между СССР и Запада – б. р.) и това съотношение се спазва след завършването на Втората световна война. Така е определена нашата съдба.
По същия начин някои казват, че ако не бяхме изтеглили нашите корпуси от Беломорието, те щяха да си останат там и цяла Западна Тракия щеше да бъде наша. Това също е в сферата на емоциите и желанията.
– Как трябва да отбелязваме сега датата 9 септември?
– Споделям идеята всеки да отбелязва датата, както я чувства. Не организирано да се събере група хора и да иде да поднася цветя на паметника на Съветската армия, пък другите да отидат след тях и да нацапат паметника.
Всеки сам, в душата си, според разбиранията си, да отдава дължимото на тази дата. Така, както му диктува неговият разум. Без да се налагат идеологеми, без да се въвличат определени политически сили, които да използват ситуацията за своите теснопартийни интереси.
