Преди 2 дни в кино G8 беше предпремиерата на най-новия български филм „На педя от земята“, дело на популярния актьор и режисьор Максим Генчев. Сюжетът отразява събития по времето на Студената война и управлението у нас на Антон Югов (предшественика на Живков). Охраната на границата е разказана чрез детските спомени на режисьора, които обаче не са лична история, а метафора на човешкия разпад и оцеляване. Генчев излиза от коловозите – да рисува в черно и бяло. Опозицията комунисти-антикомунисти не се вмества в примитивното злодейство. Според режисьора и автор на сценария няма лоши, добри хора. Противоборството е мотивирано от несправедливост и от двете позиции.
Максим Генчев е събрал лично преживяното в тетрадка, изписана с химикал, още от 80-те години. Дете на заставата, местил се е от поделение в поделение.
Стилът напомня „Амаркорд“ дори с буквалното послание (спомням си). Но се отличават от неореализма на Фелини с метафората. Тя къса пряката достоверност. И с професионалните актьори, някои от които играят с прекалена истеричност в диапазон от шарж, филмът преминава в драма, с див балкански ужас, подобно Костурица в „Ъндърграунд“. Той разказва и за хората, които вярват в идеята и се борят докрай за нея.
„Диверсант, при всяко преминаване с хладно оръжие убиваше едно войниче и му слагаше петолъчката в раната – разказва Максим Генчев. Бил съм 6-годишен, по-малък от Симеон (изпълнителя на ролята), един неестествен живот – се отпечата в моето съзнание. Връстниците му, 60-годишните, сега управляват България. В тяхното съзнание стои този вид възприятие на света. Случи се с баща ми – за 10 дни 7 момчета от неговите войници бяха убити – и го разжалваха. Нарушителят беше убит случайно. При схватка с него баща ми е висял, бутнат от скала. Вика: вися на корен, почнах и в Бог да вярвам – това си беше престъпление – до 3 през нощта, а като гледам, съм почти на земята, но не съм знаел. Измъчих се цяла нощ. В това е закодирана философията на това съществуване. Гротескно съществува нашият живот, без да знаем, че истината е много близо. Ако успееш да стъпиш, да възприемаш света реален, адекватен и реагираш със самочувствие. За мен човекът не е добър нито лош. И най-добрият, ако го настъпиш, става звяр. Гледах „Граница“ преди дни – вгледан е в негатива от онова време. А то има и позитив и негатив. Шекспир го е казал: животът е като ръкавица, опакото става лице…
Не мога да кажа: видях злодей. Иво, горянинът, убива хора. Би трябвало да е отрицателният герой. А е красив, макар отрицателно облечен. Загубил е детето си. И естествено е да реагира. Не можем да вземем страна. Както е добър Цоки, както е праволинеен и военният офицер, класически пример за чистия комунист, но изведнъж вдигна пушката и започва да гърми в сушилнята. Абсолютна идиотщина. 1949-50 г. войниците са събирани оттук-оттам. Млади, стари, мешани – не са набори. Затова сюжетът е шарен. Границата – отсам и оттатък, нещата са в човешкото. Преди години животът у нас наистина беше на педя от земята.“
Изключително добро е изпълнението на Евгени Будинов, а продуцентката Златина Филипова поясни, че вече е вложила 1 млн. лв. в продукцията, която ще излезе на екран в началото на следващата година.
Филмът е различен от лентата за Левски. И Максим пояснява, че е възпитаник на Азарян – това е един от уроците му – във всяка постановка да бъде различен.Сред актьорите изпъкват имената на Цветомир Ангелов /Цуки/, Десислава Чутуркова, Ивайло Аспарухов, Евгени Будинов, Цветомир Нечев, Златка Керемедчиева, Иван Митев, Матей Генчев, Асен Начев, Горан Гънчев и др.
Дебют прави малкият актьор Симеон Филипов, който играе една от главните роли в „На педя от земята“ и ролята на малкия Васил в „Дяконь Левский“.Следващият ни филм да бъде за Дънов“, пожела си Максим Генчев.
Филмът е с изпълнителен продуцент е Десислава Ковачева, оператор – Христо Генков.
