Бригаден генерал Димитър Шивиков е роден през 1963 г. Завършил е Военното училище във Велико Търново през 1986 г., ВА „Георги Ст. Раковски” през 1996 г., стратегически курс –„Дж.Майкъл” в Германия през 2002 г. и военен колеж на Сухопътните войски в Каралаил, Пенсилвания, САЩ, през 2012 г. Заемал е редица длъжности в Българската армия като командир на взвод, командир на рота, началник-щаб на батальон, заместник началник- щаб по бойното осигуряване на бригада, командир на батальон, заместник-командир на бригада, заместник-началник на отдел в Щаба на Сухопътните войски и началник на отдел „Специални сили” в Щаба на Сухопътните войски. Бил е командир на 4-ия ни пехотен батальон в Ирак през 2004/2005 г. и национален командир на българския контингент в Афганистан през 2010 г.
За командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада бе назначен с указ № 362 от 17 октомври 2012 г. и обявен със заповед № КВ-523 на министъра на отбраната от 29 октомври 2012 г., а длъжността прие на 6 ноември 2012 г. Бригаден генерал Димитър Шивиков е подал рапорт за освобождаване от армията. Той се съгласи да даде интервю за „Българска армия”, за да изрази своята позиция на генерал и гражданин.
– Господин бригаден генерал, изненадан ли бяхте от първите обвинения на Военната прокуратура към Вас?
– Изненадан? Не съм бил изненадан. Защото до мен стигаха сигнали. Получавах информация и то от източници, включително и извън системата на армията, че се събират сведения, които в удобен момент да бъдат използвани срещу мен. Всичко това аз го възприемах сериозно, разбира се. Но вътрешният ми глас казваше да не предполагам, че това ще се случи. И ни най-малко съм имал безпокойство или изпитване на някаква несигурност поради една единствена причина – аз в своите действия и в своята убеденост не съм разпореждал и не съм предприемал неправомерни действия. И това ми даваше основаниe да съм спокоен и сигурен и в себе си, и във всичко онова, което вършат моите подчинени. Но когато нещата тръгнаха да ескалират, вече ми стана ясно, че това е добре планирано мероприятие, с един много добър сценарий и че всичко следва стъпка по стъпка и търпи развитие. Едно от обвиненията е, че съм разпоредил да се извършва, то така е и написано, хем подигравателно, хем сензационно – кетъринг на кметството на Клисура.
– Това е едно от първите обвинения…
– Няма да разглеждам всяко едно от обвиненията поотделно. Защото това е жалко. Искам да го дам като пример, че едва ли не ние сме правили кетърингови услуги. Вижте, част от личния състав на бригадата в продължение на близо четири месеца извърши подобна услуга на бежанците. Това не е ли вид кетъринг? Не е ли пак вид престъпление в смисъла на това, което се опитват да ми го припишат? Че ние извършваме, да използваме думата услуга, на един български кмет, на българско градче със своето значимо място в българската история – Клисура. Там пристигат за пореден път хора да сведат глави и да почитат святото дело на Априлската епопея, присъстват държавници, защо да не помогне Българската армия? Пак казвам – общото между всички тези обвинения, свързващото е думата помощ, в чистия смисъл на тази дума. Помощ на нуждаещите се. И във всичките случаи е помощ на длъжностно лице, кмет на община или кмет на населено място. По същата логика се подаряват военни имоти на стойност милиони левове, защо не се третира и това като престъпление? Просто аз съм неудобен, тази е истината. Та ние помагахме и на бедстващи при наводненията в Мизия. Правили сме го безкористно. Не сме целели да търсим някакви дивиденти и да търсим облаги. При дъждовете край Карлово закъсваха автомобили, блокираха се села…Че кой да помогне? Ние сме структура, която има своите способности с наличната техника. Ние ползваме бюджетни средства, които се събират и се сформират от данъците на нашите сънародници. И ние сме част от това общество. Аз отворих бригадата за българското общество. Не може принципът на работа да бъде нищо да не правим, нищо да не демонстрираме и службата да върви по мед и масло. Това не го разбирам по този начин. Аз не съм страхливец и повдигайки ми тези обвинения, знам, че рано или късно нещата ще стигнат до своя естествен завършек. Защото аз вярвам в институциите прокуратура и съд. Навсякъде и в Българската армия има хора с дребни душици, които са изпълнители, които са в зависимост, които са поръчкови. Но аз вярвам в институциите и съм убеден, че правдата ще дойде един ден. Общият извод, който правя и който ми тежи, и ме боли, е че българското офицерство е смачкано, унизено и притиснато в далечния ъгъл. Защото сега кой български командир на взвод и по-нататък до върха във военната йерархия ще има смелостта да взема самостоятелно решение? Моето убеждение е, че всеки един командир оттук насетне, първо ще си каже – ако аз реша да взема самостоятелно решение, сигурно ще ме последва същата съдба. И дано този казус да светне лампата и ние всичките най-после да дадем отпор. Защото сме отстрелвани поединично. Древният римски принцип е „Разделяй и владей!“ Защо между нас няма комуникация? Не може още в деня, когато ми се повдигна първото обвинение през април, един мой началник да вдигне телефона и да ми каже: „Хвърляй рапорта и изчезвай, спасявай се!“ Това не е ли сигнал, че той е част от играта да бъда ликвидиран? Защо не ми казаха – ти дотук стигна своя връх в кариерата, повече не те разглеждаме. Аз и не ламтя за кариера. Аз съм човек от народа, идвам от село. Всичко съм постигнал благодарение на моите знания, на моето усърдие. Не съм имал ракета носител. Чета всички анонимни и платени тролове – за тяхна сметка е. Но моята сила идва от това, че аз вярвам и се уповавам само и изцяло на здравия дух на българския войник, сержант и офицер. Но не на тези, които са свикнали да бъдат безгръбначни и да служат само на своите началници. И сега около мен има такива, които казват – ние сме винаги зад командира, твърдо зад командира… Смешници, твърдо са зад командира, за да го бутнат, да му подлеят вода и т.н. Армията е част от обществото. Обществото се развива, а ние все още не сме се развили. Голяма част от нас живеят още с мислите от едно много далечно старо време. Колеги командири споделят, че всеки един анонимник може да пусне какъвто си иска донос срещу тях.
– Има ли натиск върху подчинените Ви през този период – от първите обвинения срещу вас досега?
– В повечето от времето след обвиненията съм в отпуск. Но не съм се и интересувал, защото знам, че се подслушват телефоните. И ще бъда упрекнат, че самият аз оказвам натиск върху колегите. Но информацията, която достигна до мен, е ужасяваща. И този натиск и в момента продължава. Да ги карат, да ги манипулират, да пускат жалби срещу мен… И слава богу, че здравият български дух все още е жив. Да извикат съответния боец и да го принуждават да пуска донос или рапорт срещу мен. И той е казал – аз този човек го обичам повече от родния си баща. Поклон пред този боец, дълбок поклон правя. Защото той отстоява своята личност.
– Колко дълбоко е разочарованието Ви?
– Не разочарован, аз съм разтърсен. Аз съм дълбоко засегнат от системата, от тази месомелачка. Но не съм разочарован от Българската армия. Защото аз обичам българския войник. Но системата, принципите, които властват, ме отвратиха. И аз очаквам с огромно нетърпение мига, когато ще бъда юридически освободен – да излезе указът, да излезе и министерската заповед. И тогава ще се чувствам свободен. Не че досега съм се чувствал зависим. Аз съм независим. Но този морален гнет ще падне от моите плещи.
– Как си обяснявате цялата тази история, която се случва с Вас?
– Естествено, аз имам обяснение. Някои от властови център, няма да споменавам в коя сфера – то става ясно – осъзнаха, че може би са допуснали грешка. Това е моят извод, че допуснаха да ми се присвои генералско звание и да тръгна да се развивам във военната кариера. На даден етап те се осъзнаха, защото това е естествен ход на движение, че постепенно върхът на военната пирамида ще трябва да бъде зает от офицер, не казвам от мен самия, но от офицери, които имат друга система на подготовка, малко по-друг вид мислене, което някак си не влиза в шаблона на постулати. Аз неволно бях свидетел на един разговор, преди да започнат обвиненията, че каква огромна грешка е допусната да няма един пехотинец, да няма един танкист, който да може да заеме постепенно следващия висок пост, а че са останали само парашутисти и артилеристи. Дано с това не навредя на колегите, които продължават да служат. Но като се връщам назад, правя една равносметка именно за генералите, които са били от друго „тесто“ – в случая говоря за парашутистите и разузнавачите. Всеки един от нас, за жалост, напуска системата засегнат, обиден, омерзен и т.н. Защото явно подготовката ни още във Военното училище е съвсем друга. Нашето мислене е по-друго, извън шаблона. Явно, това плаши някого. От друга страна, ние повече от 10 години сме членки на НАТО, а реално стандартите на НАТО къде са? Изключвам и обективните плюсове, които аз притежавам – една, две мисии, обучение в САЩ, езикова подготовка… И това стряска някои мозъци, мъти нечии гузни съвести. А можеше съвсем спокойно да ме извикат и да ми кажат – Митьо, ти си дотук. Аз щях да разбера. Не съм ламтял през целия си живот да взимам все по-голям и по-голям пост. Това го заявявам съвсем отговорно. Нещата идваха от само себе си. Може би да прозвучи пак самохвално, но аз и след помията, която се изля и се излива върху мен, имах доблестта да застана очи в очи с колегите, с колектива и им зададох три обикновени въпроса. Първият – „Вярвате ли в мен?“, вторият – „Смятате ли, че съм престъпник?“, третият – „Смятате ли, че съм корумпиран?“ Отговорите са във формированието. И над 85, дори 90 процента, хората застанаха зад мен. И политици, и бивши военни се опитаха да кажат едва ли не, че аз съм заповядал, когато на 10 юни спонтанно колегите дойдоха на площада в Карлово да ме подкрепят. Що за глупости, що за атака – аз ще им заповядам. Че нали, ако стане това, ще им се навреди на хората. Както и впоследствие имаше натиск от тези, които мислят, че са достигнали върха или че тепърва им предстои връх в кариерата – да ги заплашват, да им казват в прав текст „Не трябваше да ходите там, разочарован съм, че те видях на площада“ и т.н. Това нормално ли е? Е, това е ненормално, това е болестта, това е онази завист, която ни разяжда отвътре. Ето, аз затова съм силен – защото черпя сили от най-здравите места.
– Ще се борите ли да изчистите името си от тези обвинения върху Вас? Какво ще предприемете?
– За момента нищо не мога да предприема. Нека прокуратурата да си събира материали, доказателства… Аз не съм запознат на този етап с тези материали. Такава е процедурата – когато дойде време, ще се запозная с тях заедно с моите адвокати. Мястото, където ще си изчиствам името, е българският съд, в който вярвам. Но аз и затова оставам в Карлово, затова и се включвам в тази надпревара в кметските избори. Защото, ако се върна пак към началото, още на 20 април ми казаха да си хвърлям рапорта и да изчезвам. Но това не е моето разбиране. Аз оставам тук, на терена. По този начин няма да предам и колегите си, защото и от тази си позиция аз пак ще им помагам, пак ще ги защитавам до последния си дъх. И ще се боря. И дори считам, че след изборите, за които имам всичките индикации, че ще съм крайният победител, ще съм на изключително добра стартова линия и позиция, за да продължавам да се боря за правата на българския войник. Ето защо аз се включвам с ясното убеждение в тази надпревара за кмет на Карлово.
– Какво бихте казали на военнослужещите и цивилните служители от 61-ва Стрямска бригада по повод празника на формированието 2 октомври?
– Тук ще споделя нещо за един мой предшественик. Когато идвах, аз останах потресен, като чух неговото отношение към личния състав – той едва ли не изпитваше погнуса, което е жалко. Аз ще бъда кратък. Слагам си ръката на сърцето и се покланям. И им казвам – благодаря, колеги. Пожеланията ми са да са здрави, да са живи, да са единни, да не допускат да бъдат разделяни, да не се вклинява между тях чувството на злоба и чувството на завист. И да не изпадат в ситуации на зависимост. Когато са единни, те тогава ще бъдат и силни.
Поправката „Шивиков“
На редовното си заседание на 15 юли по предложение на премиера Бойко Борисов Министерският съвет прие поправка в Закона за класифицираната информация. Официалното законово предложение на правителството е да отпадне изискването достъп до класифицирана информация да се издава само на служители, срещу които няма досъдебно или съдебно производство. Така достъпът до класифицирана информация няма да се отнема при прокурорско обвинение, а едва след окончателна присъда. По този начин се избягва нарушаването на човешките и гражданските права чрез отнемане на достъп до класифицирана информация, което досега лишаваше потърпевшия от възможност да продължи да служи на заеманата длъжност. Избягва се и хипотезата за несправедливост при отпадане на обвиненията или при оправдателна присъда. Поправката беше приета от парламентарната Комисия по отбрана на 30 юли. Очаква се разглеждането и приемането на законовите промени в зала.
Премиерът Бойко Борисов: Изключително достоен генерал
Изключително достоен генерал. Половин Карлово излиза да го изпраща. Бригадата реве. Две мисии в Афганистан. С един анонимен сигнал един натовски генерал, един от най-харесваните в НАТО генерали, генерал, който сега заради такъв анонимен сигнал напуска армията, генерал с две мисии в Афганистан…Военна полиция, без да информира министъра, сглобява сигнал, праща го в прокуратурата, прокуратурата, вече на базата на този официален сигнал, почва работа, ДАНС му отнема допуска за класифицирана информация и той по смисъла на закона си подава оставка. Да съсипем кариерата на такъв офицер! Така че аз моля, господин министърът да направи всичко необходимо. Разбира се, не можем да се месим на съдебната власт, но каквото може. И президентът, разговаряхме по тази тема с него, е разтревожен.
17 юни 2015 г.
Министър Николай Ненчев: Категорично подкрепям този достоен генерал!
Категорично заставам и подкрепям този достоен български генерал, както и всеки друг. Документите, с които се запознах, не ми дават основание да мисля, че е съгрешил с нещо. Доколкото разбирам, се води следствие. Нека да видим резултатите, но аз давам пълната си подкрепа за генерал Шивиков. Познавам го много добре и заставам зад него. Той има голяма подкрепа вътре в средите на Министерството на отбраната.
Президентът и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев: Да се коригира законът
Държавният глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България Росен Плевнелиев поиска от Конституционния съд да установи дали не противоречат на конституцията два текста от ЗЗКИ и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Заради тях военни на висши длъжности, които се разследват, нямат достъп до класифицирана информация и съответно не могат да изпълняват задълженията си.
В сезирането на КС Плевнелиев посочва, че чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗКИ, който регламентира достъпа до класифицирана информация само на лицето срещу които няма образувано съдебно или досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер, влиза в противоречие с постановките на Конституцията на Република България, която предвижда, че обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Законът не прави разлика, дали лицето има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, или спрямо него е образувано наказателно производство, посочва държавният глава.
7 август 2015 г.
(Следва продължение)
