Предлагаме ви втората част от ексклузивното интервю, което бригаден генерал Димитър Шивиков даде на нашия кореспондент Цончо Драгански за в. „Българска армия”. В първата част той отговори на всички обвинения отправени от военната прокуратура срещу него.
– Господин бригаден генерал, може ли да се върнем към службата Ви в армията през последните години, след като вече сте подали рапорт за напускане. Например, какви изводи си направихте от мисията в Ирак като командир на 4-ия ни пехотен батальон?
– Изводите са субективни. Вярно е, че имаше огромен напредък в начина на подготовката и при окомплектоването на 4-ия пехотен батальон, в сравнение с предишните ни контингенти в Ирак. В етапа на подготовка на територията на страната безценен опит споделяха колегите, които вече се бяха завърнали. Една трета от нашия състав бяха участници от първия батальон. А това бе голям плюс. Изчистено бе взаимодействието с коалиционните ни партньори и то беше на много по-високо ниво. Защото, връщайки се назад във времето, имаше малки нюанси на търкане, както между българския контингент и колегите от полската бригада, от която бяхме част, така и на по-високо ниво. Но постепенно нещата се изглаждаха и може би това беше в резултат на липсата на международен опит. И изпълнявайки задачите в обстановка на война, това даваше своето негативно отражение. Но като цяло, с всеки ден батальонът беше все по-добре подготвен. Дори следващият 5-и батальон беше сформиран на базата на предишни батальони от 61-ва бригада. Докато нашият беше от 47 формирования на трите вида въоръжени сили – от Сухопътните войски, ВВС и ВМС. И това, естествено, затрудняваше в началото сглобеността на подразделенията, защото колегите бяха с различен опит, но се справихме отлично със задачите. Но все още, и до ден днешен, не е изучен пълноценно опитът от участието на българските батальони в мисията в Ирак. Направени бяха няколко опита, дори миналата година пак мина екип да проучи, да събере, да обобщи и да излезе с анализ на опита под формата на една книжка, да се извлекат поуките и да се спазват вбъдеще. Дай боже, това да се случи.
– С какво се различаваше мисията Ви в Афганистан като национален командир от тази в Ирак с 4-и пехотен батальон?
– По същество в своята идея и задачите нямаше огромни разлики между двете мисии. В Афганистан нивото беше роти, но с голям числен състав. Едната рота беше в Кабул, а другата – на отдалечено разстояние в Кандахар. Имахме медицински екипи в болницата на летище „Кабул“, както и в Херат, Западен Афганистан. И националният командир носеше отговорност за тези формирования. Но обстановката беше сравнително по-спокойна от Ирак. Задачите бяха много по обем и ден с ден не си приличаха. Имаше чести
обстрели на летище „Кандахар“. Това беше една системна реална заплаха. Ротата в Кабул отговаряше за външния периметър на летището, както и за една сравнително голяма по площ зала. Отлично бе взаимодействието с полицейските участъци на афганската полиция. Провеждахме много съвместни подготовки и патрули. Обучавахме колеги от тяхната армия. Може да се каже, че мисията в Афганистан протичаше в малко по-мирна среда, но рисковете и заплахите, по същество си бяха същите
– След три години като командир на 61-ва Стрямска бригада каква е равносметката Ви за Вашата дейност и тази на формированието през изминалия период?
– Моята равносметка си я знам и мога да я направя. Считам, че не аз съм важният в случая, за да си давам оценка. Но за този период, който в зависимост от гледната точка е къс или дълъг, аз съм удовлетворен. Дори щастлив, че имах честта и удоволствието да бъда командир на едно наистина изцяло мотивирано, сглобено формирование. Нескромно е да кажа, но за да е така, огромната част се дължи и на моите качества. Знам, че по този начин ще породя много злоба и завист. И пак ще избухне една вълна на анонимно оплюване. Но разликата е огромна между това, което заварих в бригадата, и това, което сега оставям като наследство. Не само, че се виждат външните белези, най-важното е духът. Всички идваха на работа с удоволствие. Ако този дух се запази, аз ще бъда щастлив до последния си ден на този свят. Това е моята мечта. И резултатите показват. Ние бяхме безапелационно навсякъде първи. Някои се опитваха жлъчно да пускат подигравки, че едва ли не, сме гледали само външната страна – показността. Нищо подобно. Ние проведохме сертификации на три батальонни бойни групи. Нямаше никакви забележки – от действията на отделния войник до сглобеността на групите. И нашите коалиционни партньори съвсем обективно дадоха високи оценки. Наред с това всяко едно формирование потвърждаваше сертификациите си, защото бригадата като цяло е сертифицирана за нуждите на НАТО. И като изтече определен период от време, наново трябва да се провежда сертифициране. Успешни са и всички други наши дейности. Нямаше поставена задача, която да не изпълним с чест.
