Бият Паниковски! Вече? Така се провежда поредният диалог между Великия комбинатор Остап Бендер и Шура Балаганов по повод на техния „съдружник“ Паниковски.
Тази класика на Илф и Петров тъжно се връзва с изказването на финансовия министър, че първа категория в МВР трябва да бъде само онзи, „когото могат да набият на улицата“. Какъв ли ще е този полицай, когото бият? Но по-интересна е другата насока на финансовото мислене – че само човекът, който работи главно с палка, е значим за борбата с престъпността. „На бюро“ по принцип са и антимафиотите, и криминалистите. Преди да арестуват престъпника, те първи трябва да го разкрият. А това само с палка и с белезници не става, трябва и акъл. Държавният ковчежник изрази скептицизъм и по отношение на парите за отбрана. Пак се подхваща – инфраструктурата, образованието, социалните дейности, пенсионерите. Но когато отбраната и службите за сигурност и ред все остават на заден план, когато ги превръщат във вечния Паниковски, те пък могат да приложат спрямо разчитащите на тях друг принцип на Великия комбинатор – „Делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се“. А и зима иде. В социалното ли да пратим след месец търсещите помощ от армията да разрови затрупаните им от снега села?
