Посланик Косьо Китипов започва 42-годишния си дипломатически път в Румъния през 1971 г. като младши дипломат, където за втори път за 8 г. отива и като секретар. В Мароко е първи секретар, а от 1990 до 1993 г.-посланик. Връща се в МВнР като директор на управление „Западна Европа и Северна Америка“. През 1997-2001 г.е посланик в Румъния, а до 2006-а-в Южна Африка. Оглавява дирекция „Европа І“, т.е. Балканския регион, а до пенсионирането си през 2012 г. е посланик в Южна Корея.
Това, което в момента се случва в Турция, не просто предвещава промени за години напред, но и залага бомби, които буквално започват да избухват. Те се подготвят и трупат в течение на години. Когато беше свален Саддам Хюсейн, с нестабилния Ирак на границата на Турция се отвори проблем, който продължава да се нажежава. Последваха го Сирия и бежанската вълна. В държава на границата с две страни с дълбок конфликт се налагат промяна на стратегията и внимание за решенията и действията във външната политика. Затова първостепенната цел на турската външна политика е сигурността. Защото отвън започват да прииждат не само вълните от бежанци. Появиха се и „Ислямска държава“, и групировки, които създават нестабилност на южната турска граница.
Турция има да решава много сложни проблеми, след като в Ирак се появи автономният регион Кюрдистан, а и в Северна Сирия – непризната все още, но реална автономна територия също на кюрдите. Освен това, на територията на самата Турция има скупчване на милиони бежанци, а как се контролира маса от 2 млн. души? Вътрешнополитическият проблем се нарича ПКК, кюрдската партия. Обстановката изисква от управляващата Партия на независимостта и развитието силни решения. Върху това се наслагва и напрежението от предсрочните избори, а приоритетите пред Турция изискват стабилност на политическото управление.
Един от въпросите пред турската дипломация е панацея ли е свалянето на Башар Асад в Сирия. И дали това решава всичко, защото вече 4 г. то не може да се случи. А нещата в региона се усложниха и заради намесата на Русия, на САЩ, на Франция. А нима съюзът между Русия и Иран не е заплаха за Турция? Да не говорим за отношенията й с Армения.
Да не забравяме мечтата на Анкара да бъде не само регионален, но и световен лидер. В сегашната ситуация тази роля е силно разклатена. Да, трябва да признаем, че по времето на управлението на премиера Ердоган Турция постигна икономически успехи и
влезе в клуба
на най-богатите 20 страни
в света. И е интересен въпросът как всички събития днес ще се отразят на инвестициите, на притока на капитали върху по-нататъшното й икономическо развитие. Това би могло да забави икономическия растеж на държавата, който достигаше 9%. А при управлението на ПНР се преобразиха изостанали области като Анадола, част от чиито градове просперират. Ердоган даде криле на анадолския капитал, потекоха пари от Персийския залив. В този икономически смисъл моделът на управление на Ердоган е успешен. Капитализмът, който гарантира консервативно-ислямската партия отпуши някои шлюзове.
Друг важен фактор в живота на Турция, армията, вече няма онова силно влияние в обществото като светска сила. Показателен е фактът, че за началник на Генералния щаб е назначен бивш началник на жандармерията. Много от членовете на командния й състав са вече обучени в турските военни академии кадри, подменя се военният елит. И като че ли и армията започва да свиква с тази нова роля.
С амбицията си да бъде енергиен разпределител Турция има интерес сирийската криза да свърши бързо и районът да се успокои. Опорните стълбове в обществото, в което вече го няма онзи военен елит, е големият процент хора, които гласуват за управляващата партия на Ердоган. Европа трябва да си даде сметка за промяната и че другите партии не постигат такава подкрепа. Но за първи път в над 10-годишното си доминиращо управление гласоподавателите не й дадоха мнозинството. Това говори за инстинкт в това общество да се търси коректив. И това препятства засега тенденцията да бъде създадена президентска република в Турция. Т.е. турското общество не стои хомогенно зад Ердоган. Не е изключено да започне период на коалиционно управление и този път президентът да бъде принуден да го приеме. Защото на изборите може да се очаква и победа на ПСР, но и същите резултати, които отнеха мнозинството на управляващите. А ще е нужна стабилна коалиция, която да се основава на трайните интереси на Турция. Което ще осигури стабилност на целия регион. Рано е да се говори, че започва краят на ерата Ердоган. Но като политик той не би заложил сто процента на една карта с риск да загуби. В същото време
кюрдският проблем е поставен на световната карта
И няма как да се избяга от него. Имаме автономна кюрдска област в Ирак, в северна Сирия, населена с кюрди и силната им Демократическа партия на равноправието, там има и въоръжени милиции с около 50 хиляди души, в Турция са структурите на ПКК, чието примирие с Анкара беше взривено. Този процес може да бъде решен само по политически път. Военно решение на кюрдския проблем няма. Диалогът трябва да включи вече и Демократическата партия на народите в Турция на харизматичния лидер Демирташ, която влезе в последния парламент. Ръководството й си постави целта от 13 да постигне 20% на предсрочния вот. А зад младите на митингите й идват не само кюрди и арменци, а и част от интелектуалния елит и вдъхват чувство за европеизъм и за идваща нова епоха в турското общество.
В тази ситуация Турция е заинтересована около нея да има режими, с които да може да се работи, но Анкара да има решаващата дума. В коалицията на сирийския режим с Иран допреди конфликта това беше невъзможно. Сега усилията и на Турция е Башар Асад да си отиде. Но това не е панацея. Бивш френски военен министър предупреди, че ако се махне Асад, в Дамаск ще влезе „Ислямска държава“. Макар че отминава периодът в историята на арабските страни, когато на сцената бяха панарабизмът и арабският национализъм, омесен със социализъм. В които всички, които по нашите мерки, определяхме като диктатори, бяха армейски офицери.
В тези напрежения Турция не може да се лиши от съюзничеството със САЩ, макар и да има собствени виждания, като например – да разреши или не използването на базата „Инджирлик“. Но в същностните неща Анкара няма никакъв интерес да отваря фронт и да влиза в по-сериозен конфликт със САЩ. Това е непосилно, особено след влошените отношения с Русия.
Турция ще продължи да поддържа мюсюлманското население на Балканите, което се чувства свързано с Турция, но
Балканското направление ще бъде отхлабено
за сметка на по-належащите задачи към конфликтите на юг.
България е заинтересована от една стабилна Турция. Независимо от резултатите от изборите ще е добре в съседката ни да има ред и законност, просперитет на турското общество. Повечето турци са верни на завета на Кемал Ататюрк: Мир в страната, мир в света. Трудно е днес да се предвиди решаването на кюрдския проблем, който един анализатор нарича „кюрдски слон в стаята на Турция“. Макар стаите да са повече – и Ирак, Сирия и Иран. А кюрдите са народ, лишен от държава. И единственият й ембрион е създаден в бившата окупационна съветска зона в Иран през 1946 г. Това е държавният спомен, но кълновете на кюрдската държавност под форма на автономии покълват. И няма връщане, само преговорите, не военните действия могат да решат проблема. Само в Ирак кюрдите имат 80 хиляди кв.км, а претендират за още 30 хиляди… А в очите на света кюрдите са надеждните борци срещу ислямския екстремизъм.
Но независимо какъв е резултатът от предсрочния вот, Ердоган не би могъл еднолично да реши въпроса с успокояване на бежанската вълна или допускането й до европейски държави. Това би трябвало да е решение на кръг от политическата класа на Турция. Може да има различни мнения и противоположни позиции, но там има хора, които мислят в перспектива. А ако се залее Европа с бежанска вълна, такава няма да има нито за Турция, нито за Европа.
Материалът подготви Цвета Георгиева
