Светлозар Стоянов
Названието на формата или униформата идва от латинската дума forma или uniformis и означава „еднообразие” за еднаква по стил, кройка, цвят и тъкан специална служебна дреха, която създава единен облик на дадена организация от хора, каквато е войската. Така например руският израз „за честта на мундира” или „не петнете мундира” е по-скоро метафора и още от хусарски времена символизира войнската чест.
Във всички армии по света съществуват най-малко два вида униформи – полева и парадна.
Още в римско време на войниците раздавали еднакво оръжие и доспехи. Легионите на императора са първообразът на съвременните армии. През Средновековието на щитовете било прието да се изобразява гербът на рода, кралството или феодала. Подобие на униформи имали и кралските гвардии – мускетарите във Франция или стрелците на Иван Грозни, например.
Униформата в настоящия й вид се е появила относително скоро, с образуването на постоянни професионални армии след Трийсетгодишната война между Англия и Франция (1618—1648). Идеята за създаване на униформи не принадлежи на нито една отделна страна, войник или военачалник, тъй като била въведена едновременно от няколко страни. Това се случило по съвсем практични причини – необходимо било още от пръв поглед да се различи приятеля от неприятеля в хода на сражението, а също така и да се обозначи принадлежността на една войска към тази или онази държава.Традициите винаги са играли важна роля в развитието на униформата, което е характерно за всяка епоха. Даже съвременните униформи носят отпечатъка на древните традиции
С времето детайлите на костюма, указващи местоположението на носителя им в армейската йерархия или принадлежността към определен род, са губели своето значение, но често са съхранявали символиката на орнамента.
В Средните векове в качеството на отличителен знак започва да се използва изображението на кръста. Така в началото на XV век англичаните зашивали на гърдите си червен кръст, французите и швейцарците – бял, а войните на Свещената германска империя – кръстът на Свети Андрей или бургундския кръст.
После кръстовете били заменени с шарфове, които се носели на пояса или през рамо. Разцветката на шарфа избирал самият монарх и обичайно съответствал на цветовете на кралския герб.
Ярките цветове на униформата се променяли, докато огнестрелните оръжия, които се зареждали през дулото, станали далеч по-далекобойни и скорострелни. Впоследствие повишената им ефективност заставила армиите да погледнат на униформата по съвсем друг начин. Тя трябвало да не се различава от цветовете на околния ландшафт, в който се водели военните действия. По време на Първата световна война във всички армии била въведена униформа, отговаряща на изискванията за еднаква кройка и цветови оттенък. Отличителните знаци се състояли от малки букви, звезди или цифри, а също така и от трудно забележими от разстояние значки вензели и окантовка.
Но да се пренесем в наши дни. Всеки, който е ходил войник у нас, със сигурно си спомня кафявите шаячни униформи зиме и брезентовите зелени летни униформи през лятото, ушити по съветски образец. Зимната униформа, която не бе сменяна още от Балканските войни, на казармен жаргон войниците наричаха „въшкарник“ и той бе обект на множество анекдоти. Колкото до парадната униформа, преди членството ни в НАТО, всеки служил в многобройно бойно поделение си спомня, че преди градска отпуска бе чутовен подвиг да си намериш по шкафчетата пълен комплект опрятна униформа по устав и фуражка с неоткрадната кокарда на околожката.
Днес полевите униформи в Българската армия са два вида – летни и зимни, за всички родове войски. Камуфлажът е съобразен с националната природа, климатичните особености на страната и изскванията на НАТО, и е повлиян от съвременните американски униформи M81 US Woodland. Облеклото на военните е разработено в България от Военния научнотехническия институт. При създаването й
са изучавани различни видове растения с цел подобряване на маскировъчната способност. Зимните униформи са изработени от тъкани в състав памук/полиестер, а летните и ризите са изцяло от памук, което значително подобрява комфорта. Тъканите притежават необходимите спектрално-отражателни характеристики, които позволяват сливането на облеклото с околната среда.
У нас гвардейската униформа, както и в повечето страни, е не само най-красивата, а е и символ не само на самата армия, но е и най-ярката емблема на държавността. Затова гвардейците от Бъкингамския дворец не могат да бъдат сбъркани с гвардейците от Елисейския дворец. Както и гвардейците от София – с тези от Атина.
Непроменена от 1883 г., съществувала в различни епохи, при различни обществени системи, гвардейската униформа днес е доказателство за приемствеността между поколенията. Тя е най-красивата и най-пищната, вплела в себе си националната символика. В нея са съчетани най-добрите елементи от хусарската униформа и от историческата традиция на българската държава.
Заслуга за създаването на гвардейската униформа имат първият български княз Александър I и командирът на Княжеския конвой – Александър Мосолов. Създавайки първите рисунки на гвардейската униформа, те имат за модел предпочитаната тогава униформа на най-авторитетната през ХIХ в. войска – конницата. Идеята им се оказва 
изключително сполучлива. От 1883 г. до днес, гвардейската униформа с малки изключения е запазена в първоначалния си вид. Майсторството, вложено при изработката на отделните детайли, е по достойнство оценено на Лондонското изложение през 1907 година.
Поради всичките си тънкости в изработката униформата на гвардейците е доста скъпа. Ботушите се сменят на всеки три години, като гвардейските хитрини за тях са две – да са по-голям номер, за да могат да си мърдат пръстите в тях, и да не са стегнати около крака, за да не пречат на кръвообращението.
