Валентин Михов е роден в София на 18 януари 1954 година. Играе в детско-юношеските формации на ЦСКА, после като студент във Висшия финансово-стопански институт в Свищов е играч на местния „Академик“, с който успява да влезе в „А“ футболна група. Завършва и международни икономически отношения в УННС. Работил в министерство на транспорта – автокомбинат София окръг, като началник на отдел ТРЗ. По-късно е директор на кантора „Външен транспорт и застраховки“ в Кореком. През 1991 година наследява Борис Станков на президентския пост в ЦСКА и през 1992 г. клубът печели българското първенство. През 1993 година става президент на БФС и изпълнява тази длъжност до 1994 година. Докато той е начело на БФС, българският национален отбор по футбол достига най-големия си успех — победа срещу Франция през 1993 година, а след това печели и четвърто място на световното първенство година по-късно. Валентин Михов бе десет години президент на ПФЛ, като направи организацията европейскозначима, а турнирът за Купата на България се провеждаше на изключително високо ниво. Носител е на най-високото държавно отличие орден „Стара планина“ за изключителен принос в областта на физическото възпитание и спорта.
В началото на седмицата Валентин Михов представи своята автобиография „В играта на живота“, чийто автор е журналистът Георги Атанасов. Това бе причината да разговаряме с Валентин Михов:
– Какво ще научат младите българи от тази книга за последните 25 години в българския футбол?
– Много истини. Някои истини, които може би до този момент продължават да витаят в пространството, но да са недоизказани. В продължението на книгата, във втората част, обаче ще научат всичките истини. Трябва да се знае. Когато се говори по една тема, е редно да има фактология, да има факти. Защато в България голяма част от хората обичат да говорят срещу други, ала аз съм позитивен човек и мисля, че с позитивизъм доказах, че може да се живее нормално.
– Несъмнено има много любопитни истории в книгата. Предполагам, че читателите ще разберат кой за първи път предложи футболните клубове да се преобразуват като акционерни дружества. Припомням ви времето, когато бяхте президент на ЦСКА и кой тогава попречи това да се осъществи?
– В ЦСКА направих първия прототип на модерни взаимоотношения между обществена организация с идеална цел и акционерно дружество. Тогава бяхме с Мони Паси в Атлантическия клуб. ЦСКА направи конкурс за абревиатуара във вестник „Демокрация“, нещо уникално за времето. Все силни ходове – най-комунистическият отбор да прави този конкурс в „Демокрация“… За първи път създадохме такава структура, която да помага извън обществената организация, а не да я преобразува. Тогава обаче представителите на Министерството на отбраната не се съгласиха. Изключение може би направи генерал Петър Илиев, който беше шеф на борда, а аз се водех президент, но наистина си бях изпълнителен директор, защото тогава беше една мимикрия на президентство, понеже всичко трябваше да бъде съгласувано с борда. Това беше една хубава част от моя живот. Не можеш да станеш голям крадец, само малък (смее се). Можех да решавам неща за 5000 лева, а другите, големите дела просто се гласуват.
Иначе книгата е носталгията към миналото и пълните стадиони. Имаше други ръководители, други хора. Чул съм, че съм откраднал парите от трансфера на Стоичков. Та аз съм използвал два транша по 750 000 долара, а бюджетът на клуба бе пет пъти повече. Как да се случи? И съм доволен, че Христо ми се довери да видя неговото послание на Стената на плача в Йерусалим. То беше голямо и се сбъдна. Всички знаете за какво говоря – „Златната топка“. Иначе сегашното състояние на ЦСКА можеше да се предотврати, ако не се бе направил компромис през 2008 година.
– Кое бе най-голямото предателство спрямо Вас през годините?
– Имало е много предателства. През 1994 година някои момчета ме предадоха. Имена не споменавам, защото минаха години, а след това ме предадоха и други хора, но съм простил. Нека да са щастливи, ала те няма да намерят истинското. Те ще предадат и други хора по своя път.
– Бихте ли се завърнали сега във футбола?
– Да – само като коментатор. Нищо друго!
Александър Кирилов
