Бронежилетката – як корсаж за мъже

Трябва да признаем, че колкото и да ви звучи като пореден еманципантски изстрел по вече доста нарешетеното его на мъжа, бронежилетката, този иначе мъжествен аксесоар, предвиден да възпре откосите, обсипващи напрегнатото ни съвремие, всъщност е дело на жена. Което, откъдето и да го погледнеш, е напълно логично, имайки предвид, че жените само допреди век се задушаваха в клещите на омразния корсет, който ги държеше в задушните си прегръдки столетия наред, под благовидния претекст, че уж ги предпазва от търсещите единствено голата развръзка пръсти на разните му там благородни, но попрекалили с пунша джентълмени. И това, за наше съжаление, трябва да си го споделим точно в годината, когато празнуваме 100 години от напъпването на сутиена… О, нерадостна мъжка съдба, защо ли твоето име вечно е жена!

Стефани Куолек – жената, изобретила кевлара[/caption]И така, изследователката – химик, Стефани Куолек е дамата, която успява да изобрети първите съвременни бронежилетки или по-точно материята кевлар, която се използва за тяхното създаване. Открива я случайно, докато се опитва да разработи по-лека материя за автомобилни гуми на фирмата DuPont. През 1971 г. анализите на Кволек довели до важно откритие, свързано с течно-кристалния полимер. Неговите изключителни здравина и устойчивост довели до изобретяването на синтетичен материал, който е пет пъти по-здрав от стоманата. Кевларът е органичен полимер, параамидно влакно, устойчиво на влага и гниене, корозия и пламъци.

Издържа на температура 
до 450° С,

като над тази температура сублимира. Тези качества го правят незаменим в производството на бронирани жилетки, работни облекла, подложки за дискови спирачки, топлоизолации и фитили за факли, както и в производството на автомобили и на военната техника.

Стефани Куолек, американката, родена в семейство на полски емигранти, получава за откриването на кевлара медала „Лавуазие“ на компанията DuPont, като все още е единствената жена, носител на това отличие. Куолек почива на 18 юни 2014 г. в Уилмингтън (Делауеър) след кратко боледуване на 90-годишна възраст.

Но за да бъдем по снайперистки точни, трябва да отместим оптиката на този текст с няколко столетия по назад, за да се прицелим в древността. 

Логично е човек да предположи, че родоначалник на жилетката са нагръдниците на римските легиони, които се придържали с кожени ремъци и защитната метална част откъм гърба. Ако сте патриоти, националисти, родолюбци и прочие, тук с право ще отбележите незаменимата прабългарска ризница, чиято пръстеновидна плетка била доста сигурно средство за телесна защита, особено от хаотични стрели, приключващи гравитационната си парабола, копия, удари с меч, а понякога дори и с брадва. Може би ще си спомните и онзи култов кадър от „Капитан Петко войвода“, когато комитата се измъкна от турската засада в една карачанска кошара само с помощта на чувал вълна, която се оказа твърде ефективна срещу заптийските джепанета. Но няма да бъдете съвсем прави.

Любопитен факт е, че опити за създаване на бронежилетка са правени още през 1561 г., когато императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II, тествал своята специална „броня против гърмежи“. След това пък известни исторически личности като сър Хенри Лий и Оливър Кромуел използвали такива. Има доказателства, че опити за направата на подобна броня е имало и през средновековието в Япония – там те са били изработвани от коприна.

Бронежилетката започва да се развива сериозно през 19-и в. През 1847 г., например, в Дъблин, един шивач изобретил и започнал да продава за първи път специални облекла против куршуми. За друг исторически пример се води и известната битка на Нед Кели и неговата банда в Австралия, които били най-издирваните престъпници в страната. Веднъж те се борили в обсада на един хотел и били облечени в специални метални брони, които буквално ги правили недосегаеми за куршумите. След това бронираната жилетка се развива с гръмки залпове, като минава през такава, направена от памук (Корея в края на 19-и век), копринени тъкани, стоманени люспи (ПСВ), найлон (ВСВ), за да премине през десетки военни сблъсъци през 20-и век и да достигне до днешния си вид.

Днес бронежилетките се правят от много на брой и плътност слоеве от тъкани и специални ламинирани влакна. Целта на повечето жилетки е да опазят торса на носещия ги от малокалибрени пистолети и пушки, от хладно оръжие и от малки шрапнели и експлозиви. Има и още по-сигурни и надеждни модели, които са допълнително защитени с  метални или керамични плочки, но те се използват предимно от войници и специални ударни части.

Принципът на бронежилетката е прост, но ефектен. Тя използва своите много плътни влакна,
за да „хване“ и деформира куршума

По този начин жилетката поглъща енергията на куршума и му попречва да стигне до плътта. Някои слоеве ще бъдат пробити, но в крайна сметка енергията на боеприпаса не достига, за да порази целта си. Разбира се, всичко зависи от това какъв калибър патрони са използвани и от какво разстояние са изстреляни.

Бронежилетките може да са 

практични и животоспасяващи

но със сигурност не спадат към категорията на модните облекла. Именно по тази причина канадски шивачи са успели да създадат костюм-бронежилетка, с когото не само да изглеждате стилно, но и да сте в безопасност.

Производител на впечатляващия костюм е известният шивашки магазин Garrison Bespoke. Цената на дрехата обаче е също толкова впечатляваща – 20 хиляди долара. Основният материал, който има за цел да предпазва живота на носещия, са карбонови частици, които шивачите уверяват, че ще издържат каквито и да са наръгвания или прострелвания. Очаква се костюмът да влезе в употреба за американските военни.

Свръхсилната нишка на паяците, която е една от най-коравите тъкани в естествения свят, може един ден да предпазва войниците от куршуми и други опасности. Специално за войниците влакното от паяк може да осигури нов тип защита, много отвъд твърдите и неудобни за носене жилетки от кевлар.

А докато технологиите напреднат дотолкова, че да се чувствате недосегаем като в кожата на Човека-паяк, можете да се въоръжите единствено и само с вяра. Вяра, че „късметът крушум го не лови“. За която още от Вапцаров насам, знаете, че „бронебойни патрони няма открити, няма открити…“.