Време е за Стратиев, казва режисьорът проф. Здравко Митков, като отговор защо първата премиера на Сатиричния театър тази есен е сатиричната комедия „Рейс“. Поставя я пети път у нас и 2 пъти в чужбина. Според него, това е пиесата, която най-много ни подрежда в европейската драматургия. Повлияна от Мрожек, творбата на Стратиев става най-вселенската от всичките останали. Там са събрани тревогите и надеждите на българина, уви и днес. „Пипната“ от режисьора е само ролята, играна от Георги Парцалев. Станала е женска – в искрящото изпълнение на Мартина Вачкова. Режисьорът чувал гласа й, докато работел предварително върху спектакъла.
Мартина Вачкова и Тончо Токмакчиев оцветяват екипа и напомнят за времена, когато трупата е била истински звездна. Телевизията не може да развали истинския актьорски талант. Но откакто актьорстването се заплаща като на чиновник, много актьори със силен комедиен талант напуснаха Сатирата. Тончо Токмакчиев е със сложно излъчване, не директно комедийно. И макар че са с телевизионен ореол пред публиката, те не флиртуват с нея.
В Сатиричния театър са създадени 15 постановки на абсурдиста Стратиев, но спектакълът „Рейс“ само тъжно разсмива с дисекция на времето и нравите. Разпознаваме се …35 години по-късно. И като героинята на Мартина Вачкова – сме в средата на пътя и не можем да стигнем до Алдомировци…
Каква е психологията на българина в кризисна ситуация? Желанието на Азът за лично опазване прекрачва взаимоприемливи граници и живее в абсурд. Бавно се променяме, на времето зрителите са асоциирали Шофьора – с Тодор Живков. А сега приемането на тоталитаризма е като народопсихологически избор – диагноза. Немилостива.
И актьорите, и сценографията са на нивото на горчивите хроники на Стратиев. А спектакълът е навлизане в драматурга, който въпреки времето, не си отива от нас. Напротив.
