Ако „Японският“ можеше да говори български …

Животът на световния терорист Илич Рамирес Санчес, известен като Карлос Чакала, сам по себе си е интересен, но едва ли може да бъде разказван като пример за нравственост, законност, справедливост или каквото и да било друго хубаво нещо. Връщаме се към позабравената вече „легенда“ не толкова заради личността и делата на Карлос. По-голям интерес представляват фактите, показващи как нашата Държавна сигурност, по специално под. 72800 – Второ главно управление – ДС, „майчински“ е обгрижвала Чакала по време на неговите пребивавания в София. Като база е бил определен хотел „Витоша-Ню Отани“, известен като „Японски“. Ченгетата от ВГУ не са били толкова глупави, че да оставят писмени следи за директното си сътрудничество с Чакала. Напротив, дори са откривали оперативни разработки, все едно че Чакала е не техен сътрудник, а обект. Така се появява Групово дело за оперативна разработка (ГДОР) „Рисовете“. Остава въпросът – след като са знаели всяка негова стъпка, след като са установили, че в куфарите му има взривни устройства, защо той не е бил арестуван, а е „приспиван и събуждан в Японския“, както се изрази един бивш контраразузнавач от ВГУ. Тезата е, че са го следили „да не направи беля“ на наша територия. Сякаш той е тръгнал да взривява АЕЦ „Козлодуй“! Пълното сътрудничество на такъв терорист, а и на колко още други като него, все свързани с „Японския“ днес показват колко несъдържателни са твърденията – ние работихме за родината. Вярно, не са били доносници. Били са индиректни терористи. А кой е командвал, е ясно от едно донесение на ВГУ по „Рисовете“. След като са установени взривните устройства в багажа на Чакала, той е изпроводен мирно и тихо до летището с полет за Москва. Уведомени са съветските другари, докладват славните контраразузнавачи от нашата Държавна сигурност.
 

Илич Рамирес Санчес, известен още като Карлос Чакала намирал тиха и спокойна почивка в София. Второ главно управление на Държавна сигурност  имало гриж]ата за безпроблемното пребиваване на терориста у нас. През 1984 г. заради зачестилите визити на Карлос и негови сподвижници в България ДС открива групово дело за оперативна разработка (ГДОР), което нарича „Рисове“. Чакала фигурира под кодовото название Рис-1.
От ДС му разрешават да се движи с оръжие в България, да престоява в страната колкото си иска. Карлос минава многократно през България, докато снове между своите главни поръчители и спонсори в Триполи и Дамаск. Обикновено пристигал у нас с арабски дипломатически паспорт и винаги отсядал в т.нар. Японски хотел. 
Първото му документирано посещение е от септември 1979 г., когато отсяда в стая 227 като иракски гражданин с йеменски документи. С него е и вярната му сподвижница и съпруга Магдалена Коп, която се представя за родена в Намибия гражданка на Йемен с паспорт, издаден в Багдад. Следващата регистрирана визита на Карлос у нас е на 24 декември 1979 г. Освен жена си този път Чакала води със себе си и боен другар. Тримата остават у нас за Коледа и посрещат новата 1980 г. в ресторант „Панорама“. Като хора с ултралеви убежденияте, разбира се, не празнуват Бъдни вечер, а отиват в казиното на хотела, където откарват до 4 ч. сутринта. Карлос този път е настанен в стая 216 и според доклада на агент Цветков „ще остане няколко дни, докато пристигне някакъв телекс, след което ще замине за Дамаск“. „В разговора стана дума за залавянето на немски терористи в България. (Става дума за  членове на германската група „Баадер-Майнхоф“). Той изразиени са и други мероприятия от арсенала на ДС. 
Чакала е трябвало да бъде следен, подслушван, записван, филмиран, а багажът и личните му вещи – претърсвани и фотографирани. Така в обективите на тайните служби попада и съратникът на Карлос, настанен в съседната стая. Той е със сирийски паспорт на името Мустафа Шейхо, но истинската му фамилия е Амар, а палестинските терористи го познават под псевдонима Тарек. Държавна сигурност бързо открива кой е приятелят на Карлос и му дава нов псевдоним – Рис-9. Роденият в Южен Ливан мъж завежда терористичните операции в шиитската радикална групировка „Хизбула“. Само няколко месеца преди да се появи у нас, хората му са взривили базата на американските морски пехотинци в Бейрут, убивайки повече от 200 души. Така „Японският“ все повече затвърждава „авторитета“ си освен на гнездо на ДС, но и на терористична база. Никъде ченгетата от ВГУ не са оставили писмена следа за истинските си действия с Карлос, изразяващи се в различен вид сътрудничество, а вероятно и възлагане на определени задачи. Или чрез наблюдението са осигурявали „терен“ на колегите си от Първо главно управление-ДС, външното разузнаване, които, по указание на КГБ са поставяли такива задачи?  
За забавление и за заблуда на бъдещи читатели на тяхната документация, ВГУ ни предлага някакви пикантерии за общуване на Карлос и негов спътник с млади жени, „забърсани“ на улица „Граф Игнатиев“, което звучи смех1984 г. Голяма част от тях са от претърсване на вещите и багажа му в стая 1805, в която е отседнал по време на мартенското си посещение, когато с него е топтерористът от „Хизбула“. Докладът завършва със сведения около отпътуването на Карлос от България.
„Съдържанието на куфарите бе установено на рентген – виждат се електронни апаратури, от които към цилиндрични тела водят кабели, прикрепени с клеми. Мнението на проверяващите бе, че 
това са взривни устройства.
Куфарите бяха със сейфови ключалки и не бяха отворени. В ръчния багаж – три дипломатически куфарчета и една дамска чанта, бе установено подобно съдържание. Уведомихме за това съветските другари.“ Това е част от телеграма на служител на ВГУ на ДС от аерогара София на 25 май 1986 г. Карлос Чакала, най-издирваният терорист в света, току-що се е качил на самолет на БГА „Балкан“ – любимата му авиокомпания, с пет куфара бомби. С него пътуват съпругата му Магдалена Коп и още един член на терористичната организация „Световна революция“. И тримата са с фалшиви имена и дипломатически паспорти. Защо ли не са арестувани?
Чакала и хората му влизат в България за последен път на 23 май 1986 г. Вечерта на тази дата, малко след като се е настанил в хотел „Витоша“, Карлос по стар навик отива в казиното. Внезаи и осъдени у нас, защото снимали разгърнати да съхнат парашути на военно поделение край пътя за Созопол, които се виждаха от всеки минаващ.  За това нито „първаците“, нито онези от ВГУ, „служили вярно единствено на родината“, не са оставили откриваеми писмени следи.  Какво става с петте куфара бомби, използвани ли са някога и къде, така и ще си остане енигма. Високопоставен офицер, отговарял по онова време за сигурността в БГА „Балкан“, твърди, че е било установено със сигурност, че бомбите на Карлос са били без взриватели и затова са ги качили на самолета. В българското досие на Чакала от този ден има още един документ, в който се споменава,че при проверка на жената на Карлос, се установило, че тя носи пистолет на дясното бедро. „След съгласуване със съпровождащите служители от поделение 72800 – 17, лицата бяха пропуснати в стерилната зона за отвеждане към самолета. За съдържанието на багажа уведомихме дежурния офицер на летище „Шереметиево- 2“, пише в рапорта. Делото „Рисове“ е приключено през 1989 г., защото Карлос Чакала прекратява визитите си у нас.