Джулия Чайлд От шпионажа до гастрономията

Джулия Чайлд е най-известният кулинар в Съединените американски щати. Фантастичната й кариера в света на гастрономията започва с рецепта на отрова за акули. Това не е екзотично название на ястие, а средство за прогонване на акули от американските дълбоководни минни заграждения срещу подводници по време на Втората световна война. Дълбочинните бомби, закотвени под водата за борба срещу немските подводници, неудържимо привличат акулите и те блъскайки се в тях ги взривяват. А това разваля загражденията. Затова мините са били обмазвани с отровата, която прогонва акулите и спасява живота им, както и запазва цели минните заграждения. 

Историята на службата й в разузнаването едва ли някога щеше да стигне до широката публика, ако благодарение на кулинарията Джулия не беше станала една от най-известната жена в Америка през XX век. Както пише за нея списание „Ю. С. Нюз енд Уърлд Рипорт“ „Джулия изобрети съвременния живот“. Тя научава няколко поколения американци да се наслаждават на добрата храна. Самата Джулия се научава да цени добрата кухня благодарение на шпионажа. По време на Втората световна война работи на остров Цейлон и там се запознава с мъжа си Пол Чайлд, който също работи в разузнаването. Пол е човек артистичен и с разностранни интереси. Той е талантлив художник, обича музика и пише стихове. След войната двамата пътуват много, посещават най-различни екзотични страни, включително Индия и Китай, където Джулия разбира, че освен печената пуйка и тиквената каша, към които американците  са така пристрастни, по света има невероятно изобилие от вкусове и аромати. 

Управлението на стратегическите служби (OSS)  ббе разузнавателна агенция на САЩ, създадена по време на Втората световна война. Целта е тя да координира шпионската дейност зад фронтовата линия, в тила на врага. Дейността й обаче не се изчерпва с това и включва още пропаганда, подривна дейност и следвоенно планиране. Преди създаването й американското разузнаване е организирано като някакво междуведомствено сътрудничество между разузнавателните структури в правителствени учреждения и армията на САЩ. Със започването на войната става ясно, че всичко това се нуждае от обща насоченост, координация и контрол. Тогава президентът Рузвелт възлага на полковник Уйлям Донован да разработи план за създаването на агенцията на базата на опита на британското разузнаване МИ-6 и Управлението за специални операции. Задачата на Донован е да оцени глобалната обстановка и да даде предложение за създаване на централизирано външно разузнаване на САЩ, каквото дотогава те не са имали. Донован по-късно оглавява създадената от него агенция, става генерал и остава в историята на разузнаването като „Дивия Бил“. Агенцията действа почти по целия свят. В разгара на дейността й в нея работят почти 
24 000 души 
като 4500 от тях са жени. Освен другите дейности OSS координира и подпомага  антифашистките движения в Европа, включително и на Балканите – в България, Румъния, Гърция и Сърбия. През 2008 г. архивите на агенцията са разсекретени и са в обем 750 000 страници, разпределени в 35 000 файла. 
През септември 1945 г. президентът Труман разпуска OSS и на негово място създава Централното разузнавателно управление (CIA). 
Епохата на Дивия Бил е приключила, но преди това Джулия има щастието да работи под негово ръководство. Тя е родена през 1912 г. в Пасадена, Калифорния. Баща й е вицегубернатор на щата Масачузетс. В колежа е много активна студентка, играе баскетбол, участва в студентския съвет и в асоциацията по драматургия, а след като става бакавалър, пише рекламни текстове за един мебелен магазин в Ню Йорк. 
Започва Втората световна война и Джулия чувства за свой дълг да служи на родината си и да се запише в армията. За строева служба е прекалено висока – 188 сантиметра, затова постъпва в централата на OSS в Ню Йорк при Донован. Не се среща много често с него, но казва, че „аурата“ му непрекъснато я подкрепя. Работи в секцията за аварийно-спасителни  морски средства и там се занимава с разработването на отровата за акули. 

В периода 1944 – 1945 г. Джулия е изпратена на работа на остров Цейлон, днешната Шри Ланка. Там се включва в борбата с нелегалните радиостанции на острова. Тя е очарована от работата си, която никак не е безопасна. До края на войната Цейлон е британско владение и там е изградена мощна военна инфраструктура, има централизирано командване, дислоцирани са британски и американски войски, техника, кораби, въоръжение. Американският самолетоносач „Саратога“ патрулира край бреговете му.
Джулия и Пол се женят през 1946 г. През 1948 г. Пол е изпратен на 
дипломатическа работа в Париж 
и точно там Джулия открива необятния, красив и вкусен свят на гастрономията. 
Това започва още в първия ден на пристигането им във Франция в един ресторант край пътя, който води от летището към Париж. Пол я завежда там на обяд и те си поръчват едно много просто ястие – печен калкан. Джулия го възприема като кулинарен шедьовър и веднага започва да се интересува от кулинарните тайни на френските гастрономи. 
В началото не знае нито дума френски, освен това никога не е проявявала някакъв талант в готвенето. Налага й се да се обучава в скъпи школи по готварство, да се явява по два пъти на някои изпити, докато усвои тънкостите на езика. След три години упорити занимания открива собствена школа с още две приятелки, наречена „Школата на тримата гастрономи“, чиято дейност е адресирана към американките в Париж. Първата книга на Джулия Чайлд се казва „Радостта от кулинарията“ и през петдесетте години става бестселър. Следващите й книги се считат за най-влиятелните издания в историята на американската кулинария. 
Световно признание тя получава, когато започва да води свое собствено предаване по американската телевизия. В апогея на предаването то се излъчва от 96 телевизионни станции. При Джулия Чайлд нещата се случват на пръв поглед със закъснение. 
На 40 години 

постига първите си успехи в готвенето, а е прехвърлила петдесетте, когато започва телевизионното си предаване. Затова пък успехът й е колосален и траен. 
През живота си издава над 20 книги, посветени на френската кухня. Напуска този свят през 2004 г., два дни преди да навърши 92 години, но остава завинаги в света на кулинарията. И днес вървят телевизионни предавания с нейно участие, заедно със стария й приятел, също кулинарно светило – Жак Пепен, рецептите й се знаят навсякъде по света. През 2009 г. тръгна по екраните филма „Джули и Джулия: Приготвяме щастие по рецепта“ с Мерил Стрийп в ролята на Джулия Чайлд, за която тя получи „Златен глобус“ и номинация за „Оскар“.