Фото Красимир ТодоровПроф. Ивона Даскалова, д.м.н., е началник на Клиника по ендокринология и болести на обмяната във ВМА. Завършва Медицинската академия в София. Има признати специалности по вътрешни болести, ендокринология и болести на обмяната, клинична фармакология и терапия, медицинска информатика и здравен мениджмънт. Специализира в Германия, Дания, САЩ при едни от най-добрите ендокринолози. Започва работа като лекар в Смолян. Преподава в Медицинския университет в София, в Тракийския университет. Председател на УС на Българска диабетна асоциация. Член е на Европейската асоциация за изучаване на диабета, Американска диабетна асоциация, Асоциация за клетъчна трансплантация. От своите колеги в страната беше посочена за „Най-добър лекар на годината“.
– Проф. Даскалова, увеличава ли се работата на ендокринолозите у нас?
– Категорично. И говорим не само за диабета, а и за ендокринната патология, като на първо място са заболяванията на щитовидната жлеза. Както много често вече срещаме т.нар. болест на Хашимото. Пациентите се разстройват, като го смятат за екзотично заболяване, а то е всъщност автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Състоянието на радиацията, неправилното хранене, замърсявания на средата водят до автоимунни заболявания и специално – на щитовидната жлеза. Заболеваемостта от диабет лавинообразно расте и вече говорим за пандемия. Ако сега в света има около 375 млн. болни от диабет, очаква се през 2030 г. те да са над 500 млн. Т.е.очакваната тенденция е нарастване от 55% и от инсулинозависим захарен диабет, и от тип-2. Затлъстяването води, особено в детска възраст, до голям процент на заболяване от втори тип захарен диабет при деца.
– Смяташе се, че боледуват преди всичко гражданите от страните от т.нар. Златен милиард…
– Не, пандемията от диабет обхваща целия свят – и Европа, и Америка, особено САЩ с техния проблем със затлъстяването, и Африка, и Австралия, и Нова Зеландия. Затлъстяването стана проблем и за България и нарасна около 60%. И естествено, че това води до пик и на заболяването от захарен диабет. Неправилното хранене, застоялият начин на живот и стресът – ето ги причините. Ние се нуждаем от промяна на начина си на живот, направо от нова култура на живот. И е в нашите ръце да го направим. Само то би спряло растежа на диабет-тип 2, защото тип 1 е все пак автоимунно заболяване.
– Очертават ли се тенденции в ендокринните заболявания и при военнослужещите?
– Разбира се, с нарастване на теглото и стреса се появява опасността от отключване на захарния диабет от тип 2. Прави впечатление, че теглото на военнослужещите също расте, особено след мисии. Многото въглехидратна храна „помага“ за това, не е само стресът.
– А каква специфика има в работата на един ендокринолог в болница като ВМА?
– Няма специфика, лекуваме по еднакъв начин заболяванията навсякъде. Навремето, естествено, всички лекари тук бяхме военизирани. Но това не променя професионалната ми работа като лекар.Аз, например, минах в запаса като капитан.
– От кои ендокринни заболявания страдат най-много пациентите ви?
– Казахме, на първо място е диабетът, следван от заболявания на щитовидната жлеза, надбъбречни, напоследък често се случва и поликистозата на яйчниците дори при млади момичета, което е свързано и с инсулиновата резистентност. Знак за заболяванията, които се лекуват в клиниката ни, в този смисъл може да са и нарушенията на месечния цикъл и намалената способност за забременяване. Напоследък често се наблюдават и заболяванията на хипофизата. Неслучайно казваме, че венецът на вътрешната медицина е ендокринологията. Казват, че хормоните ръководели света…Има, за съжаление, много хормонални дисрегулации.
– Но сте споменавали, че щастливият човек не боледува…
– Да и винаги, когато се отключва дадено ендокринно заболяване, има някакъв стрес. Например, отключване на захарен диабет след автомобилна катастрофа, след загуба на близък човек. Стресът е важен фактор в живота ни, а как да го преодоляваме, е друга тема.
– В този смисъл, какво съветвате пациентите ви?
– Да променят начина си на живот. Когато пациентът за пръв път дойде при нас, първо забелязваме голямото коремче. Затлъстяването наистина е проблем в обществото ни. Инертността ни да имаме неправилно хранене и застоял живот и мисълта „Хайде да си хапнем, пък от утре-ще видим“ стои в засада в битуването на по-голямата част от хората у нас. А проверено е, че срещу стреса е необходимо движение. Не някаква грандиозна екскурзия, а просто съботно-неделни разходки сред природата и ходене пеша всеки ден. А срещу проблемите – да се живее с философията да стоим над тях, защото те ще се задълбават. И който наистина съзнава, че загубва качеството си на живот, просто го променя. Има и друго, българинът не си прави профилактични прегледи на принципа: нищо ми няма, защо да ходя на доктор „да ми намери нещо“. Не така, това е въпрос и на култура, и на интелигентност. Човек трябва да следи здравето си, има отговорност за това. И пак стигаме до семейството и училището. Но и примерът с алпиниста Боян Петров, който е диабетик, показва какво означава да имаш вяра и оптимизъм, аз му се възхищавам. Диабетът е състояние, с диабет се живее. Умира се тогава, когато увредиш съзнанието си и се отчаеш. Да, имаш, диабет, но не си второ качество човек. Различното е в това, че трябва да се провежда терапия. Но при пълноценен, активен живот, нещата се овладяват. Наскоро на 87-годишна възраст почина един от първите пациенти, на които е започнато инсулиново лечение в детска възраст… Но човек трябва да свикне с мисълта да има някакви ограничения, заради хроничното заболяване. Някои казват – „да опитомиш“ болестта си.
– Има ли медицинската наука нови, революционни открития за диагностика и лечението на тези заболявания?
– Да, ние във Военна болница имаме един апарат „Ескан“, който е за скрининг. И за две минути „хваща“ нарушения в метаболизма. И за тези две минути вие получавате една ранна диагностика.
– А човечеството ще победи ли диабета и очаквате ли световната наука да направи революционни открития през 21-ви век?
– Не само очакваме, но и се надяваме. Много се говори за стволовите клетки и искам пациентите ни да знаят, че особени постижения със стволовите клетки в областта на диабета няма. Има в хематологията и в неврологията. Такава е истината. Имахме добри резултати с панкреасните трансплантации. Но там проблемът е с имуносупресивната терапия (медикаментите, които потискат реакцията да се отхвърли трансплантирания орган), която не е безобидна. Затова за панкреасни трансплантации говорим, когато са комбинирани, например, когато при диабетик трансплантираме бъбрек, да трансплантираме и панкреасна клетка. А модерно лечение с много добър резултат са т.нар. инсулинови помпи, новото инжектиращо устройство за въвеждане на инсулин. Те имитират физиологичната секреция на инсулин от панкреаса. Парламентът прие едно много умно решение – да се започне реинбурсиране на консумативите на хората, ползващи инсулинови помпи. Но такова решение трябва да има не само при децата, а при всички нуждаещи се. То не означава целият български народ с диабет да мине на инсулинови помпи. Но децата, бременните, младите жени и мъже, които искат да станат родители, защото при такива диабетици контролът трябва да бъде добър при забременяването, както и млади хора и не само, при които не може да се постигне адекватен контрол дори и при 5-кратно инжектиране на инсулин. Това е вид терапия, която се реинбурсира в цял свят, някъде и на 100%. Ние искаме нещо малко – да се реинбурсират само консумативите. И ако се помисли трезво и се видят резултатите, че при лечение с инсулинова помпа дозировката се намалява с 38% и изчислим колко струва скъпият инсулин, в крайна сметка консумативът излиза по-евтино, отколкото високите дози. Освен това, високите дози инсулин са вредни не само заради наддаването на тегло, а и заради канцерогенното им действие. Затова има много „за“ въвеждане на модерните начини на инжектиране на инсулина. Това предпазва пациента и от настъпващите съдово-дегенеративни усложнения.
– Д-р Даскалова, сбъднахте ли напълно детската си мечта да бъдете лекар, има ли нови върхове за покоряване?
– Да, има нещо, за което мечтая – да чуя, че се е открило лечението на диабета. Родителите ми имаха диабет, може би заради това станах и ендокринолог, а не избрах друга специалност. Но дядо ми беше лекар. И да стана лекар и аз, беше мечтата на моя баща. И моята.
