Утре се навършват 122 г. от рождението на цар Борис III, владетел на България и върховен главнокомандващ на българската войска от 3 октомври 1918 г. до смъртта му на 28 август 1943 г. През Балканските и Първата световна война е в действащата армия като офицер за свръзки по фронтовете; подполковник и генерал-майор.
По този повод припомняме някои знаменити мисли на царя-Обединител.
- Звездата на България не е залязла, тя няма да залезе!
- Винаги с Германия, никога срещу Русия.
- По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки.
- Министрите ми са англофили, генералите – германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил.
- Наш дълг, дълг на всинца ни, от най-малкия до най-големия, е да запазим и засилим единството. Неговият стимул е безграничната любов към Родината, която живее през поколенията. Но нека, изпълнявайки дълга си, бъдем сплотени в името на онова, което остава след нас и което трябва да бъде наш култ – Отечеството.
- Под своите бойни знамена, скромните, но велики по дух български воини изпълниха вярно и самоотвержено върховния си дълг към Отечеството. Под тях те жънеха неведома слава, но не лично за себе си, а за българското име.
-
Не се страхувам да загубя престола си. Ако това се случи, ще отида в Америка и ще стана автомобилен механик.
