Героите на Астрид Линдгрен ни предизвикват да правим добро
Роня е един от трите приказни герои, които заедно с Пипи Дългото чорапче и Карлсон ще отглеждат и възпитават още много поколения по света. Защото героите на Астрид Линдгрен са сякаш съвременници на всички времена. С тяхната непокорност, смелост да отстояват позициите си, с необузданата фантазия, с която се изтрива чертата между живота и играта. И което внушава, че играта е нещо толкова сериозно, колкото и истинският живот. Неслучайно наричат Линдгрен Андерсен на нашето време.
Тази „Роня, дъщерята на разбойника“ е и новата премиера на театър „София“. И колкото и екипът е избрал да оцвети репертоара си с този текст, толкова и книгата е намерила театъра си. Казваме го, защото напоследък театърът, заедно със Сатиричния, подяжда сериозно хляба на колегите си от Младежкия с интереса си към младата публика.
А какво търси пиеса за деца в театър за възрастни, в която се разразява драма между два разбойнически клана, почти по Шекспир, е друга тема. И част от отговора дава иначе кукленият режисьор Катя Петрова, която е и автор на адаптацията на книгата: „Спектакълът е за деца и възрастни, защото децата имат какво да кажат на възрастните. В програмата се цитира текст на Екзюпери, според който възрастните никога не знаят какво да правят, а децата се уморяват да им обясняват. Децата имат много силни нравствени качества и са спонтанни в реакциите си, преди да бъдат обременени от възпитанието от родители и училище, имат качества, които им помагат да се справят със заплетени ситуации и много често могат да бъдат учители на родителите си.“
Режисьорът Катя Петрова има и личен мотив да избере тази книга на шведската детска писателка. Нейната дъщеря я е обичала много и дори са я наричали Роня…Само трябвало да се намерят съвременните проекции и съвременната гледна точка към творбата.
Трябва да кажем, че не само актьорският екип работи на пълна пара, но и целият останал състав. Музиката на композитора Христо Йоцов си е като отделен „участник“ със своя тежест в спектакъла. Изпълнителите на Роня и Бирк, Мартина Пенева и Александър Тонев, са първокурсници от класа на Иван Добчев в НАТФИЗ, а Борис Далчев и Петя Караджова са младите сценографи, които досъздават вихрения приказен свят на сцената.
Премиерата беше на вечерно представление, но салонът беше пълен и с детска публика, затаила дъх до края. Каква по-добра оценка за спектакъла и за книгата, чиято авторка Астрид Линдгрен ни напомня, че играта е най-важното нещо за децата, а за да израснат уверени, те трябва да имат сигурност и свобода.
През този месец постановката ще се играе на 6,14 и 21 февруари от 11 ч.
Нова книга на Оля Стоянова
Може да се каже, че Оля Стоянова е късметлийка, че отворен към младите театър като „София“, награди в конкурса за съвременна българска драматургия и постави през 2012-а г. нейната пиеса „Покана за вечеря“. Но общинската сцена извади не по-малък късмет с това, че изключително съвременен автор като поетесата, писателката, драматургът, а и журналистът Оля Стоянова органично се вписа в репертоара й. Конкурсът в този театър се оказа само първата „спирка“ по пътя на взаимните им отношения. Затова съвсем естествено беше представянето в театъра и на личността на авторката, и на новата й книга, събрала 6 пиеси под заглавието на една от тях-„Малки ритуали за сбогуване“ (издателство „Блек фламинго).
Получи се „две в едно“ с това представяне, част от проекта „Театрални срещи-диалози“ на театъра. А част от актьорите от екипа прочетоха откъси от текстове в книгата. За Оля Стоянова драматургът на театъра Богдана Костуркова каза, че е от онези млади хора, които се насочват към изкуството да пишат пиеси с изграден вече вкус към литературата. Много от тях се спъват в трудността да създават диалог. Но в това стилът на писане на Оля Стоянова, изпробван и в журналистиката, и в късите й разкази й помага да представя достоверно сюжета, света и героите, които създава. Тя търси лекотата в изказа за важните неща и заобикаля гръмкостта. Текстът трябва да е семпъл, но това е по-сложният вариант, смята авторката. И продължава да отстоява позицията си, че литературата запълва онези празнини в живота ни, които се отварят ненадейно…
Национална награда за Станислав Памукчиев
Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора тази година е присъдена на Станислав Памукчиев, художник със самобитно творчество и свой почерк. Наградата, учредена през 1973 г., е възстановена през 2013 г. след прекъсване от над 20 г. Когато е връчена за последен път, тя има 39 лауреати, сред които Илия Петров, Калина Тасева, Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Стоян Сотиров, Генко Генков, Димитър Киров.
„Ах, Мария“- само на 25!
Не може да има национална литература без литературни списания, казва един от основателите на изданието „Ах, Мария“ Румен Баросов на 25-годишнината му в литературен клуб „Перото“ в НДК. С две литературни списания в София, едно в Пловдив и едно в Бургас дефицитът е видим. Както и дефицитът от пространства за култура. Всичко това се говори около и по повод годишнината на списанието, което на 17 декември 1990-а г. предизвиква българския пазар в бурното време на всякакви разделения в обществото ни. Но това е от малкото издания, където можеш да видиш заедно имена, които на друго място няма да се съберат. Това всички го знаят, но едва ли познават ходенето по мъките, за да осъществяваш собствената си идея въпреки пазарните правила.
Въпреки това, „Ах,Мария“ доказва, че и такова издание може да е търсено. Една десета от хората обичайно четат и в градския транспорт. И не само, списанието открива нови имена, като само в последния му брой от 59 автори над 10 са на първа среща с читателите. „Ах, Мария“ доказа и че докато ерзац културата се изроди в класическа чалга, списанието си остана оазис за истинската, за високата култура. От първите три броя, когато с разлепвани по улиците плакати, оповестяващи новия брой, като различната реклама и след 628 публикувани автори на 4624 страници, до днес „Ах, Мария“ е списанието, където всеки уважаващ себе си роден поет и писател би искал да види отпечатана своя творба.
От преди месец „Ах,Мария““има дигитализиран образ на адрес www.ahmaria.eu, заяви собственикът му Румен Баросов. Списанието за литература и други наслади, както е създадено от първата си редакционна колегия ще може да се чете във всичките му броеве през тези години. А тогава, през 1990-а, в ресторанта на филмовите дейци зад първия брой стоят имената на Андрей Кулев, Александър Джоганов, Венцеслав Арнаудов, Димитриос Марусопулос, Иван Кръстев, Катя Лещанска, Панос Статоянис, Румен Баросов, Цветанка Еленкова, Ясен Атанасов, а в редакционния му съвет – поети и писатели-от Александър Геров до Янис Рицос.
