Историческата област Померания се намира на южното крайбрежие на Балтийско море. Простира се приблизително от река Рекниц край Щралзунд на запад и от делтата на река Одер край Шчечин до река Вистула край Гданск на изток, сочи Уикипедия. Обитаван е от германци, поляци и кашуби. През 20-и век районът е силно засегнат от промени в границите и населението.
През 1995 г. първоначално на територията на Германия и Полша е създаден еврорегионът Померания с цел да се обединят исторически разделените в отделни държави области в рамките на ЕС. През 1998 г. към него се присъединява и Швеция.
Макар да е запазено името, новият еврорегион не съвпада по форма с някогашните граници на Померания. В момента в него от германска страна влизат Мекленбург-Предна Померания и Бранденбург, от полска – Западно-поморското воеводство, както и шведската област Скане. Площта на територията е над 49 хил. кв. км, а населението и наброява около 3,9 млн. души.
За разлика от богатия Тирол, Померания не е пример за просперитет от нито една страна на границата. Традиционно фермерски район, в южното балтийско крайбрежие има земя, подходяща за селско стопанство. През ХХ век историческата област е разделена между Полша и Германия, но двата народа имат малко общо, което да ги обединява. Въпреки това еврорегионът все повече се обединява културно и икономически.
Именно развитието на европейската интеграция помага за постепенното възстановяване на връзките между двете страни. Основната цел на еврорегиона е да се постигне планомерно и балансирано развитие на територията, посредством сближаване и сътрудничество. Приоритет е сътрудничеството в областта на пространственото планиране, създаването на градски системи с много центрове и междуселищни структури. Останалите цели на брюкселски език звучат така: развитие на мултимодалността и модернизацията на транспортната инфраструктура, развитие на координационните връзки в сферата на науката и информацията, съхраняване на общото духовно и културно наследство. В периода 2007-2013 г. в ход в областта е програма по трансгранично сътрудничество, която обхваща само полските и германските територии. Целта и е да се постигне сближаване на населението от двете страни на границата, както и на различните предприятия и институции.
Миналото пречи
Районът е труден заради тежко сложилите се исторически обстоятелства, особено през ХХ век. Между двете световни войни полското Померанско воеводство влиза в така наречения Полски, или Данцигски коридор. Това е онази полска територия, която разделя Германия на две – Източна Прусия (като ексклав) от останалата компактна германска територия на запад, от която гранична с коридора е тази на Померания.
Коридорът е създаден по силата на Версайския договор с цел да обезпечи на Полша свободен излаз на Балтийско море и включва част от територията на Померанското войводство и тази на свободния град Данциг. Средната ширина на коридора не надвишава 200 км (в най-тясната и най-уязвима част – 30 км), като морският му излаз завършва с тясна ивица на брега на Балтийско море с дължина 71 км. Въпреки това поради постоянния германски натиск Полша никога не получава пълен суверенитет при своя излаз на море в периода между двете световни войни, още повече че съгласно Версайския договор Германия също има правото да използва територията на коридора за свои си комуникационни цели с територията на Източна Прусия. От своя страна Германия блокира военно по море тесния излаз на Полша на Балтика и по този начин полският коридор се превръща в постоянно огнище на напрежение. От 1938 г. Германия започва да предявява претенции към територията на свободния град Данциг, както и за суверенен контрол над територията на целия полски коридор, т.е. иска да бъде възстановено статуквото отпреди Първата световна война. Това става повод за избухването на Втората световна война.
След Втората световна война по-голямата част от коренното германско население е изселено от някогашните източногермански територии. Това включва и Померания. Германците са принудени да оставят домовете си, в които живеят от поколения. На тяхно място се преселват поляци. Много от прокудените от полска Померания се преселват в германска Померания. Днес близо 250 000 немци живеят от германската страна на границата, а в полска са около 700 000. Историческият център на Померания – Шчечин се намира на 12 км от самата граница. В града живеят близо половин милион души.
Упадък и развитие
Именно историческите проблеми са най-трудни за овладяване. Германската част на региона трудно може да се нарече просперираща. Безработицата и обезлюдяването са високи. Територията е седалище на десни екстремисти. Хората там често ходят на пазар в полската част. Често се оформят базари в полето. Друга популярна форма на пътуване е носталгичният туризъм, при който възрастни германци и техните наследници пътуват, за да видят домовете си оттатък границата. Много немци от бившите източни части на Германия са създали дружества за запазване и усилване на идентичността, историята и традициите си. Те гледат на себе си като на прогонено население и се опитват да влияят политически на развитието на региона. До 1990 г. те работят дори срещу окончателното признаване на източните граници на Германия.
Подобни действия по запазване на идентичността не съществуват от полската страна на границата. Все пак много поляци вече пътуват в германска Померания. Появила се е нова мода – млади семейства от средната класа да продават апартаментите си в Шчечин и да се преселват в близките германски села, където могат да си купят къща и да се ползват от немските детски градини и училища. Интересното е, че този пограничен регион показва точно обратните от обичайните отношения между поляци и германци. В повечето случаи през последните 20 години по-силната икономически Германия е предлагала възможности на развиващата се след промените Полша. Макар Полското воеводство да не е най-проспериращият район в Полша – именно полската е по-развитата и теглещата напред страна в Померания.
Макар историческото напрежение в региона да остава силно, в ход е все по-засилваща се интеграция между поляците и германците. През 1991 г. в Льокниц – от германска страна, е създадена немско-полска гимназия. През 2008 г. германска компания изгражда кратка жп линия в полския Швиноуйшче. Макар почти целият град да се намира в полската част, покрайнините му лежат и от двете страни на границата. Властите в региона се надяват общият живот на поляци и германци да доведе до създаването на модел, подобен на този в Страсбург, Базел и Женева. Тласък на трансграничните отношения може да даде единствено развитието на икономиката, както и добрите доходи на населението.
