Дискретният чар на кокардата

Дългата поредица за военните шапки във в. „Българска армия” е в своя край. Но какво би била военната шапка без най-отличителния си знак – кокардата? Всъщност много често именно този символ отличава униформените армейски шапки от цивилните.
И така кокардата е хералдически знак, който води началото си от Средновековието, когато щитовете на рицарите били украсени с фамилния им герб.
В миналото обаче кокарда (от фр. cocardes, „пера на петел”) наричали околожките на шапките, украсени с пера, вързани в снопче с помощта на декоративна позлатена плитка, а впоследствие – отличителния метален или платнен знак на военните шапки (понякога закрепен на рамото, бедрото, коляното или други части на тялото). Платнените кокарди представлявали ленти, панделки или розетка от ленти от един или няколко цвята. Емблемите били кръгли или овални, щамповани или пришити, често придружени от допълнителни символи. Цветът и символиката на кокардата 
обозначавали принадлежност към войската

на всяка от воюващите страни, рода войски, вида въоръжени сили или – в цивилния живот – политически партии и фракции.
В много страни правят разлика между кокардата (cockarde), представляваща цвета на националния флаг или вида въоръжени сили и емблемата на шапката (cap badge), изобразяваща герб, символ на рода войски и прочее.
От ХV век насам различни европейски монархии използват кокарди, за да обозначат войските и националностите си. Те често повтаряли отличителните цветове на средновековните им армии или цветовете от оперението на най-прочутите рицари. Панделките – кокарди, били носени по-късно на шлемовете, а впоследствие на трикорните и бикорните в кралските армии.
Кокардата като аксесоар получила разспространение в Западна Европа през XVIII столетие. Модата на кокардите (както и самият термин) дошла от Франция, въпреки че век по-рано с кокарди
украсявали своите шапки унгарските леки кавалеристи
– „кроати” и „маджари”.
През 1780 г. протестантите на лорд Гордън Райът в Англия носели синя кокарда като символ на антиправителствените настроения.
Първоначално френските кокарди били хартиени и имали разнообразна украска, но от 1767 г. те станали бели, цветът на династията на Бурбоните, като се носели само в пехотата.
По време на Френската революция по предложение на маркиз Дьо Лафайет към кралския бял цвят били добавени синият и червеният – цветовете на революционен Париж. Впоследствие тези цветове станали национални цветове за Франция, а бяло-синьо-червената розетка на шапката – първата национална кокарда.
Няма единно мнение кога именно кокардата се е появила в руската армия или флота. Тълковният речник на на В. И. Дал отнася събитието към 1700 г., когато е въведена бяла кокарда, през 1764 году черна с оранжеви краища, през 1815 г. прибавена бяла лента. Според друга версия, това се случило след 1705 г. с появата на рошавите гренадирски шапки, над чиято козирка разполагали
щамповано изображение 

на двуглав орел
Според най-разпространената версия за първа руска кокарда се счита „руският полеви знак”, учреден през 1724 г. по случай подготовката за коронацията на Екатерина I.
През следващите години цветът на руските кокарди нееднократно се е променял и чак през 1815 г. се уеднаквява поголовно от гофрирана розетка или металическа значка с овална форма, концентрично украсена в черен, оранжев и бял цвят.
През 1844 г. в руската имперска армия бил извършен преход от кивери към кожени лакирани каски. От тази година на офицерските фуражки за първи път се появява метална кокарда.
Втората немска империя (1870-1918) използвала две кокарди за всяка от своите армии: първата (черно-бяло-червена) била предназначена за имперските войски. Само кралствата на Бавария и Вюртемберг имали право да запазят в кокардите собствените си цветове. В синьо и бяло за Бавария и черно и жълто за Вюртемберг.
В годините на Втората световна война нацистите, които мразели републиканските цветове на Германия (черно-червено-златно), използвани от Ваймарската република (1919-1933), възстановили императорските цветове – черно отвън, бяло в средата и червено в края за всички армейски шапки.
След феврурари 1917 г. в Русия много военнослужещи покривали кокардите си с червена тъкан в знак на разрива си със „стария режим”. След октомврийския преврат, на 16 декември 1917 г., кокардата, както и другите елементи от униформите
били заменени с червена звезда
В годините на социализма общовойск

овата всекидневна кокарда в съветската армия била овална с червена звезда, разположена в средата на бял медальон, обкръжена в златисти лъчи. На парадните си фуражки офицерите носили кокарда с по-пищно обрамчване (за ВВС – крилата емблема, за сухопътните войски – с флорални мотиви), а фуражките на генералите и маршалите украсявали различни видове шевици и златисти нитове.
 Повечето кокарди се произвеждали от алуминий с анодирано златисто покритие, но също така немалко кокарди били отливани и от бронз.