Ивелин Инджов е роден на 31 декември 1968 г. Завършил е Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Магистър е по българска и руска филология. Бакалавър е по рисуване. На кадрова служба в Българската армия е от 1994 г. до февруари 2015 г. Първата му длъжност е заместник-командир на взвод. Три години е бил в Турция като администратор на отделение „Оперативно“ на многонационалната бригада „Югоизточна Европа“. През 2011 г. заема новоразкритата длъжност „главен сержант“ на Съвместното командване на силите. През ноември 2014 г. е назначен за главен сержант на Българската армия.
През февруари 2015 г. напуска редовете на Българската армия. Сега е офис мениджър на английска фирма.
– Господин Инджов, точно преди една година напуснахте редовете на Българската армия. Как измина това време за Вас, успяхте ли да се адаптирате в новите условия?
– Почти не съм бил без работа. Явих се на интервю в една много сериозна английска фирма и през март започнах работа в нея. Сега съм офис мениджър на фирмата. Ако трябва да направя аналогия с армията, все едно съм началник на щаб. Цялата оперативна дейност, която засяга около 200 души, е на моите плещи. А това ми дава шанс да комуникирам с много фирми, било във връзка с ремонти, заявки за закупуване на различни консумативи или информационна техника. Може да се каже, че организирам всекидневния живот във фирмата. От тази година нямаме управител на фирмата и до известна степен съвместявам и неговите функции.
– Помага ли опита от армията в сегашната ви дейност?
– На моите колеги във фирмата – все млади хора, които не са били в армията, им прави впечатление доколко дисциплиниран, организиран и експедитивен съм. А това са качества, които съм придобил в армията, благодарение на моята дългосрочна служба, на контактите с колегите и с командирите ми. В крайна сметка, всичко това започна да работи в моя полза. До голяма степен помогнаха познанията ми по английски език. Участвах в три мисии зад граница, в много курсове в чужбина, семинари и други международни участия. Този опит до голяма степен ми даде шанса да започна работа в английската фирма, тъй като знам езика на необходимото за мен работно ниво и не изпитвам притеснението да комуникирам с чуждестранните клиенти.
– В кои мисии зад граница сте участвали и коя от тях остави най-дълбока следа у Вас?
– През 2002 г. беше първото ми участие на мисия с 5-и инженерно-строителен взвод в Косово – бяхме в база Призрен. През 2012 г. бях част от екипа съветници в Кабул – Афганистан. Третата мисия беше през 2014 г., пак в Афганистан. В нея участвах като главен сержант на българския контингент – тази длъжност беше обявена за първи път. Мисията беше доста тежка за контингента, тъй като закрихме българското присъствие в Кабул. Тя остави най-дълбока следа, тъй като за първи път като главен сержант имах възможност да докажа на колегите от нашия контингент необходимостта от това да има такава длъжност, да дам смисъл на моето присъствие там. През цялото време бях подкрепян от националния командир полковник Тони Трифонов. Присъствах на повечето от неговите международни срещи и показахме добро сътрудничество между командир и главен сержант.
– Споменахте и ползата от курсовете. Бихте ли насърчили сержантите да участват по-активно в тях?
– Бил съм на курсове в Гърция в Центъра за подготовка за мироподдържащи операции на гръцката армия, за главни сержанти за работа в щабове на НАТО в град Оберамергау (Германия), в Академията за подготовка на сержанти в чешката армия в град Вишков (Чехия) и др. И всеки курс ми е давал нови знания, разширявал ми е кръгозора, повишавал е моя професионализъм. Да, бих посъветвал сержантите да не пропускат курсове, ако имат, разбира се, възможност. Но за сержантите и войниците по-рано бе много трудно да се доберат до някакъв вид курс. Съвместно с главния сержант на Сухопътните войски Любомир Ламбов прокарахме пътя чрез управление „Човешки ресурси“ и успяхме да извоюваме значителен брой курсове за подготовка на български сержанти и войници в учебно-тренировъчните центрове на НАТО и на САЩ в Европа, включително и в самите САЩ.
– Като главен сержант на Съвместното командване на силите и след това като главен сержант на Българската армия към какво се стремяхте и повишиха ли се ролята и самочувствието на главните сержанти?
– Първо, благодаря на колегите от 61-ва Стрямска механизирана бригада и на 68-а бригада „Специални сили“, защото проектът „главен сержант“ стартира пилотно в тези две формирования. И благодарение на работата на колегите, тази длъжност се наложи и беше въведена във формированията на Българската армия. Аз съм се учил от техния опит. Главните сержанти сме се стремели да бъдем пример за нашите подчинени и да сме добри помощници на нашите командири. Пример и в занятията, и при носенето на униформата и сами да се развиваме. Като главен сержант на Българската армия винаги съм се стремял да не късам връзката с моите колеги. Надявам се да са останали приятелствата ми с тях. Винаги съм се опитвал да бъда на разположение на колегите. Когато си тръгнах от армията, всичката информация, която бях събирал през годините, я споделих с моя приемник старшина Стефан Денев. Показахме на нашите командири, че е важно за тях да имат главни сержанти до себе си. За себе си мога да кажа, че служих при командири, които оценяваха моята дейност.
– Какви съвети бихте дали на сержантите и войниците, които сега служат в Българската армия? Как те биха се подготвили по-добре за реализация, когато напуснат войската?
– Ако сержантите и войниците имат достатъчно амбиция и положат необходимите усилия, докато служат в Българската армия, професионално да се развиват и да си обогатяват знанията, аз съм убеден, че след като приключат военния си път и срещнат предизвикателствата на цивилния живот, те ще бъдат подготвени. Пазарът на труда изпитва сериозен глад от IT специалисти. Овладяването на компютъра върви заедно с едно добро познаване на английския език. Интернетът е необятна среда. Компютрите могат да се ползват за много обучения, от които се издават сертификати в най-различни посоки. И най-вече, бих посъветвал сержантите и войниците да обръщат внимание на езиковата подготовка. Мога да кажа, че владея английски и руски език. Но и сега наблягам на английския език, защото той ми даде този шанс да работя във фирмата. А опитът, който имам от армията, ми помогна да се кача още от самото начало на една от най-високите мениджърски позиции във фирмата. Заплатата ми е по-голяма от тази в армията. Началникът ни прави всичко възможно да не се усеща за такъв. Атмосферата е много приятна и работя с удоволствие. Бих дал възможност на колега, който се е пенсионирал, да започне работа в тази фирма. Чувствам необходимост някой да ми помага, но той трябва да притежава качества, за които вече стана дума.
