Изумление и трепет в музея

В японския държавен протокол от векове е уточнено какво трябва да изпита човек, когато застане пред императора. Става въпрос за две емоции – изумление и трепет. Парадоксално винаги така се чувствам, когато влизам в Археологическия музей в София. Старата османска джамия е приютила антични саркофази и безценни съкровища от различни епохи, а над стълбището към галерията се извисява точно копие в пълен размер на Мадарския конник. В частта, в която е Институтът по археология към БАН, в коридорите те посрещат тежки дървени библиотеки, зад стъклата на които си почиват стари научни издания, като самите те вече могат да бъдат смятани за безценни експонати. Респектът ми идва от сградата, но и от хората, работили и работещи в нея. Затова с удоволствие разгледах деветата поредна годишна изложба „Българска археология“. Ето какво научих по време на разходката ми сред последните ценни открития.

 

 

От 2011 г. екипът, който проучваше големият некропол на Аполония Понтика (античното име на Созопол), сега копае в местността Месарите над Новия град. За тези няколко години археолозите изследват обект, който на научен език наричат селищна структура. Това са извънградски имения, подобни на римските вили, но много по-древни. Възникнали са в средата на V в пр. Хр. В самият край на IV и началото на III век пр. Хр. тези имения са били напуснати. Вероятно във връзка с промените, които настъпват по нашите земи след смъртта на Александър Велики – има стълкновения между Диадохите, в земите ни се заселват келтите. От другата страна на дерето на Света Марина също има такава сграда, проучвана преди години от Мартин Гюзелев, казва Кръстина Панайотова – шефd на екипа. Тя пък е опожарена в същия период, добавя тя. 
Сградите не са били паянтови. От откритите строителни материали става ясно, че са масивни, богати съоръжения. 31 от откритите керемиди имат печат с гръцката буква Алфа (Аполония, помните ли?). Археолозите смятат, че са изработени от държавна работилница. Среща се и редкият печат във формата на седемструнна лира, а лирата е атрибут на бог Аполон. Досега лирата е откривана върху монети, но на керемиди е намирана само в Аполония и това е едва вторият случай, уточнява г-жа Панайотова. 
Дотук в обекта няма нищо необичайно, но нататък се получава безпрецедентен случай, продължава разказа си тя. В руините на сградите, още докато стоят стените, започват да погребват хора. Намират готова структура и за по-лесно започват да погребват там, така ли, питам. Да, казва Кръстина Панайотова – готови пространства като за некропол. Създаването на този некропол не може да бъде наречено инцидентно, продължава археоложката. Не е и в резултат от епидемия или битка, тъй като съоръженията са много добре изградени. В една от сградите има 12 гроба – сред тях обичайните за периода, оградени с отцепени като плочи камъни (цисти) съоръжения, но също и керамичен саркофаг. Археоложката признава, че за първи път открива такъв, макар да е проучила стотици, ако не и хиляди. Има и варовиков саркофаг. Единият гроб е оформен от питос – голяма делва за съхранение на зърно и други стоки. Всички тези съоръжения изискват време да се подготвят, те са трудоемки и скъпи. Погребалните ритуали са извършени надлежно, открити са обредни огнища, панички за преливане на течности. В три от гробовете са открити погребални венци с позлата. 
С помощта на точно датирани съдове, правени на ръка, времето, в което се е ползвал некрополът, е ясно – краят на първата четвърт, началото на втората четвърт на III век пр. Хр., дори не излизат след средата на трети век. Ясна е и продължителността на ползването му – около четвърт век. Питам дали откритието може да се интерпретира като семейна гробница. Да, казва г-жа Панайотова, предполагаме, че там са погребвани хората, които са били собственици на тези имоти. 

Към края на разходката си съм привлечена от поставена зад витрина част от паница в сграфито техника, на която са нарисувани лалета. Знам, че тези цветя стават популярни през Османския период и подхващам разговор с Веселка Кацарова – проучвателката на част от Антична Сердика между хотел „Балкан“ (бившия „Шератон“) и църквата „Света Неделя“. Проектът трябваше да открие форумът на Римска Сердика. 
Лалетата са находка от яма за боклук, всеки археолог се радва като дете, когато открие такава, тъй като произведеният от хората боклук винаги дава много информация на изследователите. Разбирам, че само в този малък участък на града са открити над 800 монети, както и колективна находка от над 3000. 

Като цяло обектът е изненадата в античната археология. Кръстен е с гръмкото име „Форумът на Сердика“, но се откриват две сгради с улица между тях. Няма и следа от форум, казва Кацарова. Изненадата е голяма, тъй като още в началото на ХХ век археолозите пресмятат, че на това място трябва да бъде форумът. Има реконструкции на архитект Сава Бобчев от 60-те години с двуетажни колонади. Основание за развихрилото се въображение дават подобни архитектурни детайли, открити под хотела. Но теорията е едно, практиката – съвсем друго. Улиците, които минават под хотел „Балкан“ не съвпадат с посоката на откритата отпред улица. Посоката и е такава, че би трябвало да се „забие“ точно в средата на булевтериона (сградата на античния градски съвет), който е точно до ротондата „Свети Георги“. 

Улицата, която не съвпада с другите, е постлана с калдъръм и „върви“ с монети, които достигат до средата на VII век. Античните зидове излизат на плитко в земята. Причината – множеството строежи и преустройства на площад „Света Неделя“. До такава степен е отнета земята, че църквата в центъра на площада стои като на подиум. Около 3 метра от нивото на площада е премахнато при преустройствата. На старите снимки се вижда, че старата църква „Св. Крал“ е на нивото на площада в началото на ХХ век. При тези преустройства е унищожен и некрополът към църквата от ХVII век. Археолозите са открили само три гроба. 
Интерес представлява един бронзов предмет направен от две части, отлети в калъп, които се съединяват свободно една с друга. Отдолу има капаче, което ги държи, вероятно отгоре е имало друго капаче, но то е изчезнало. Отгоре и отдолу има два отвора, които един спрямо друг застават на кръст. Долното капаче също е с отвор и се върти. Отвътре предметът е кух. Интерпретират го като катинар, но археолозите са отворени и за други предположения. Датирано е в VI-VII век въз основа на украсата си от центрирани кръгчета. Има и изображение на животинско лице. 
Най-неочакваната находка е едно съкровище. Става въпрос за близо 3000 монети, мнозинството от които са сребърни и пет бронзови. Монетите са римски денари и са събирани в продължение на 200 години от император Нерон до Александър Север. Във времето това периодът от средата на първи до 20-те години на III век. Включват 14 императора и 9 императрици. Това е богатството на Селвий Калист, археолозите му знаят името, защото е написано върху гърнето с парите. Доц. Д-р Дочка Аладжова е нумизматът, ангажиран с находката. Според нея има доста монети от емисии, отсечени след смъртта на съответния император или императрица. Те са с по-висока проба сребро и очевидно са събирани точно с тази цел. Човекът е имал отношение към среброто, казва Веселка Кацарова.

 

 

Богатият некропол на изхода на София

Едно от интересните открития за сезона е направено поради необходимостта да се подобри пътната инфраструктура около столицата. Проучвателят Методи Даскалов от НАИМ при БАН уточнява, че става въпрос за пътния възел на изхода на София при Люлин. Това е пътят за Сливница, Драгоман и границата със Сърбия. Разкопката идва преди изграждането на кръгово движение на три нива. При наблюденията на изкопните работи археолозите регистритат некропол. Екипът, който е изпратен да проучва, започва по спешност на 20 февруари миналата година, а приключва след 62 работни дни с разкриването на близо 800 гроба на площ от около два декара и половина. Проучването приключва около 24 май. 
Съоръжението е ползвано дълго време – в продължение на около 200 години, ето защо гробовете се откриват на четири нива едни над други. Грубо сметнато, в некропола са погребани седем-осем поколения, съобщава г-н Даскалов. 

Той допълва, че погребаните са били християни и археолозите подозират, че става въпрос за жители на някои от околните селища, които вече са квартали на София. Сред „заподозрените“ села на които може би е принадлежал некропола са Обеля, Филиповци и Волуяк, тъй като са най-близко разположените населени места. И трите са на разстояние 2-3 км по права линия от мястото. И трите села се споменават в данъчните регистри на Османската империя от ХVІ-ХVІІ в. Интересно е село Филиповци. Там в посочения период е имало соколарски семейства, тоест привилегирована рая. Ктитори от Филиповци са известни в поменика на Боянската църква от ХVІ в. За да могат да си позволят да даряват на църквата, значи са били имотни, сочи Методи Даскалов. Най-близо пък се пада Обеля. 
Учудващото е, че в некропола е открит изключително богат материал – над 120 монети, основно сребърни турски акчета, накити – сребърни и сребърни с позлата, останки от сърмени тъкани в детските и женските гробове. Монетите ясно датират периода на използване на съоръжението от началните десетилетия на ХV век до средата на ХVІІ век. 
По-нататък археологът направи предположение, че фино изработените пръстени, обеци, игли за глава и други бижута са били създадени в златарската чаршия на София. Като доказателство за съществуването й той посочва житието на Георги Нови Софийски, който е бил златар. Но за да съществува такава златарска общност, която успява да произвежда толкова качествена продукция, трябва да има къде да я продава. Може би разкопките показват, че сред редовните купувачи са богатите християнски села в околностите на града. 
Докато разглеждаме находките, оставам изумена от пръстен с плочка, оформена като сърце. „Смятах, че това е модерен символ“, казвам. Но Методи Даскалов уточнява, че са намерени няколко в некропола и се наричат „любовни пръстени“. Сръбски учени твърдят, че се появяват на Балканите под западно влияние. И се връчват от ергени като знак на внимание към техните избраници, но без да са годежни пръстени. 

 

Славяни в Софийско

Благодарение на инфраструктурните проекти по Околовръстното шосе на София, северната тангента и газопроводът България-Сърбия, археолозите попадат на селища от различни периоди. Именно работата по газопровода България-Сърбия налага разкопаването на обект до село Драговишница, Костинбродско. И следва откритие – славянско селище. 
Това е, което ни липсваше и беше бяло петно за-сега – ние не знаехме почти нищо за ранните славяни в София и Софийско, казва археологът Валери Григоров. Сега вече и в самата София започна да излиза керамика, която се разпознава като славянска от периода VII-VIII  век. Засега знам за три славянски селища около София. Това е много въодушевяващо, защото в последните проучвания и последните публикации за славяните Софийското поле беше една голяма въпросителна. Хем имаше информации, че се среща такава керамика, а в същото време тя е откривана при много ранни за науката разкопки, когато още не са могли да ги идентифицират сигурно, продължава той. 
И продължава – през последните две-три години ние започваме да разбираме какво намираме, започваме да ги разпознаваме. Разпознаваема е най-вече керамиката. Голямата трудност при материала от ранните славяни е, че те имат много скромен бит. Изчерпва се предимно с керамична продукция. Използват основно гърнета и тавички. Дори в репертоара на съдовете липсва разнообразие. Няма почти никакви други находки или са само отделни находки, които пък ни насочват за датирането на тази керамика. 
Засега са откривани само селища. Няма некрополи. Славянските некрополи са още по-трудни за откриване, казва г-н Григоров, защото те практикуват трупоизгаране. За определени некрополи в Северна България се знае, тъй като славяните се погребват на едно място с други народности, например прабългарите. На такива места се срещат както трупополагания, така и трупоизгаряния. На юг от Стара планина засега не са засечени никакви славянски некрополи. Или славяните променят погребалния си обред, започват да се трупополагат и вече не могат да бъдат разпознати, или трупоизгарянията са много плитко в земята и при обработка на земята се унищожават, предполага Валери Григоров. 
Засега късмет е, че хващаме селища, продължава той. Те ни дават възможност да започнем да реконструираме някаква селищна мрежа. Както и места, които славяните предпочитат за заселване. Оказва се, че това, което описват изворите, че славяните предпочитат да са близко до реките, е вярно. Толкова близо, че буквално селищата газят в реките. Селищата са разположени в крайбрежните зони, но не са наколни. 
Жилищата от проучвания обект са слабо вкопани в земята с каменни печки. 
Питам кои са най-големите славянски обекти на територията на България. Няма при нас, категоричен е археологът. Най-големите близки обекти са на територията на днешна Румъния. При нас няма големи славянски селища, но може би е проблем и на самото проучване. Ние сме проучвали твърде ограничено тези обекти, на малка площ. Затова и информацията, която имаме е фрагментирана, казва той. Ние нямаме нито едно проучено цяло селище и затова не можем да кажем колко е голямо, как е планировката му или други подробности. 
От разговора разбирам, че и обектът по инфраструктурния проект също няма да се проучи. Няма да могат да се хванат и неговите граници. Причината – необходимост да се работи в частни имоти. Няма как да убедиш частника, че това е толкова важно, че заслужава да му унищожиш продукцията, заключава Валери Григоров.