– Г-н Радев, какъв резултат бихте определили като успешен от работата на временната парламентарна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърдения за намеса на Руската федерация и Република Турция във вътрешната политика на Република България, която оглавихте?
– Реален успех ще е максимално да се доближим до обективната истина, да установим верни ли са опасенията от вмешателства на Турция и Русия във вътрешната политика на страната ни и в каква степен, дали и къде се минават допустими червени линии. Това да се оформи в документ и, разбира се, той да е приет от всички в парламента.
– А кои са деликатните моменти – и в работата Ви по отношение на темата?
– Деликатността идва от това, че комисията ще се занимае с надведомствени въпроси. Нещо, вършено в МВнР, МВР, в ДАНС и в други държавни институции и органи. Там нещо или не е свършено докрай, или не е обобщено като резултат и затова се налага временната комисия да извърши тази надведомствена работа, която по естествен начин идва в парламента. Както е и с други временни комисии. А по отношение на темата деликатността идва от това, че се занимаваме с отношенията ни с тези две големи и важни за нас съседни държави и с твърдения за евентуално вмешателство във вътрешната ни политика от тяхна страна. Отношенията между самите тях са много сложни. А ние се опитваме да защитим суверенитета си. И на мен като бивш военнослужещ, офицер и като гражданин това ми харесва. Ние изричаме на глас и поставяме на масата този въпрос от възможно най-високото място в държавата.
– Ако се получи потвърждение за намеса от Москва или Анкара, каква ще е реакцията ни?
– Реакцията ни ще е по дипломатически път, но първо ще дадем знак чрез огласяване на резултата от работата на комисията. Не искам да влизам в хипотези, защото темата е деликатна и трябва да се намери баланса. Най-важното е България да излезе с достойнство, казвайки на глас, ако се потвърдят факти, за които в обществото се говори: Докъде са верни, ще го успокоим или ще насочим вниманието му в нещо конкретно, но и доказуемо. А народните представители дължат отговор на гражданите си, когато в тях са породени съмнения. Затова трябва да се каже истината от тази инстанция. Останалото са спекулации.
– А каква работа предстои след гласуването за участие на ВС в охраната на границата?
– Това е рутина, но още веднъж ще подчертая, че отново армията отива да помага на други институции, че тя в мирно време поема и други ангажименти. Както например, м.г. с касетъчните боеприпаси, армията се нагърби, въпреки че не е задължена по закон, но има експертиза и специалисти. Затова и сега променяме ЗОВС, за да се потвърди нормативно, че армията ни ще участва в охраната на държавната граница, а не просто ще помага, което се прави и сега. И другите държави го облякоха в закон, ние сме от последните, които възлагаме на армията си такава задача. И МВР ще има законово основание как да приеме, а МО – как да предложи своята помощ. Но дотук говорихме за философията – че по принцип разрешаваме на армията в мирно време да помага по охраната на границата. Във военно време тя си е задължена. А на втори план в промяната на ЗОВС е записано какви сили ще използват ВС с акт на министъра, може би с добавката – по предложение на началника на отбраната. (б.р. Интервюто е взето преди окончателното гласуване на законопроекта). Тогава ще стане ясно как точно ще участва армията. Аз мога да кажа какво сме споделяли с колегите. Всъщност, нищо различно от подобно участие на другите армии в европейските страни, които са на пътя на мигрантите. Това, което законът предполага, е основно участие със Сухопътни войски. Не може да се изключи, разбира се, да се използват и други сили. ВС са подготвени да воюват. В момента се надяваме отсреща да няма въоръжени хора. Но нищо не е гарантирано, затова не разбирам изявленията тук-там, че военнослужещите ни щели да патрулират без въоръжение. Щом са военнослужещи и облечени с власт, с униформата и знаците по нея, пешком или с техника, трябва задължително да са въоръжени и с боеприпаси. Друга тема е как ще се използват силите, за което министърът на отбраната ще ги определи. Те няма да са под командването на МВР, имат си старши военни командири и субординация. Засега, доколкото разбирам от началника на отбраната, плановете са готови и се очаква конкретно да се извършат тренировките. Може би патрулирането ще става там, където има натиск. Дори и само от респекта на присъствието на въоръжени хора с техника ще има ефект. Надявам се да не се стига до използване на оръжие. Самият факт, че променяме закона, присъствието на военнослужещи на границата ще действа превантивно, възпиращо. Защото и мигрантите, и каналджиите имат информация къде и как се охранява. За тази роля военнослужещите ни са готови.
– В комисия изтъкнахте и аргумента, че армейците са и по-подготвени за служба на терен…
– Не сме ние, които ще им даваме оценки, но МВР с главна дирекция „Гранична полиция“ сигурно добре си вършат работата в обстановката допреди година-две. Но при нарастването на миграционния натиск очевидно силите им не стигат чисто физически. И в такава екстремна ситуация никоя държава не може да си позволи да не използва ресурса си, с който у нас разполага Българската армия. И 90% от гражданите подкрепят такова решение. А военнослужещите ни са извършвали подобни функции. В мисиите си в Ирак, Афганистан и в други страни по света са изпълнявали и подобни задачи. Военните ни полицаи са служили на чекпойнт, изправени срещу хора въоръжени, които стрелят срещу тях, използват взривни устройства. За тях сме получавали положителни оценки, смятам, че ще се справят и у нас. Макар тук да става въпрос по-скоро за респект, не толкова за използване на оръжие. В този смисъл с колегите ми сме се изказвали, че армията, ако не е по-добре подготвена, е достатъчно подготвена да извършва дейност по охрана на границата.
– Могат ли да възникнат въпреки това някакви проблеми?
– Може би за пръв път ще спомена нещо. Армията ни като всяка армия и досега се е готвила да гарантира суверенитет, сигурност, независимост и териториалната цялост на страната. Но освен че с новата задача трябва да отдели от капацитета си машини и хора за изпълнението й, няма да правят вече постоянните учения и подготовка. Затова в алинея 2-ра сме записали, че МС с негов акт определя финансите и ресурсите по това ново участие на ВС охраната на границата. Това ще са допълнителни средства и логистика. Освен това НАТО знае, че имаме декларирани сили и че може да разчита на тях. И ние не можем да ги отслабваме заради новата си задача по охрана на границата. Това е важен акцент и армията трябва да внимава и да калкулира всичките си разходи и да изисква чрез министъра на отбраната допълнителните средства от МС, без това да отслабва основната им задача по чл.9-и от Конституцията. Всъщност, с промените в ЗОВС изпреварваме пакет закони в областта на отбраната, където са и законът за резерва и законът за Военната полиция. Изготви го още първото правителство на г-н Борисов при министър Аню Ангелов, включително и с мобилизационния резерв, с който две десетилетия никой не се беше занимавал. Но днес трудно набираме хора за резерва и от необходимите 3000 резервисти са се събрали една десета. Т.е.или се е променила средата, или самият закон трябва да се промени, за да има желаещи и да се увеличи мотивировката. В армията също има некомплект от 4000 души. То също е свързано с мотивировката. Затова, когато говорим за отнемане на компенсации и намаляване на 20 заплати и за други неща, да имаме едно наум за пазара на труда в сектор „Сигурност“. Ами, щом няма желаещи за влизане в армията, защо пипаме компенсациите. Не бива, особено в сложната геополитическа обстановка сега. Мотивировката за военна служба или липсата й е най-верният критерий за това добре ли са заплатени хората в армията. Защото и кораби, и ескадрили ще закупим, но най-важният фактор е има ли достатъчно подготвени и модерно образовани хора да ги управляват. Бих искал да има излишък от желаещи да служат в армията, за да изберем сред най-доброто за ВС, за да се гарантира държавността. Ако в армията не са най-качествените хора, значи националната сигурност не е най-качествената услуга. А ВС трябва да работят в спокойна обстановка от страна на политиците и на обществото. Защото усещането за несправедливост пряко се отразява върху армията ни.
