Борис Ангелов:Шегите вървяха заедно с Трифон

Борис Ангелов е бивш известен футболист и треньор, направил кариера у нас и в Австрия. Роден е в Благоевград на 22 декември 1947 година. Бил е национален селекционер в периода 1988-1989 г. и на младежките национални отбори до 16 години и до 19 години 1983-1988 и 2006-2008 години.
Ангелов е бил още треньор на ПФК „Пирин“ (Гоце Делчев), ПФК „Беласица“ (Петрич), ПФК „Пирин“ (Благоевград), ПФК „Берое“ (Стара Загора),ЛЕКС (Ловеч), ПФК „Сливен“ (Сливен), ПФК „Локомотив“ (София), ПФК „Академик“ (София) (на два пъти), ПФК „Светкавица“ (Търговище), ПФК „Чавдар“ (Етрополе), както още на „Алки Ларнака“ (Кипър) и ПФК „Аустрия“ (Клагенфурт).
За последно (2010) е старши-треньор на ПФК „Академик“ (София).
Борис Ангелов е специалистът, който първи вика Трифон Иванов в мъжкия държавен тим. Това се случва на 13 април 1988 година. В срещата с ГДР Трифон не само дебютира, но и отбеляза изравнителното попадение за крайния резултат 1:1. Борис Ангелов е работил с Трифон и преди това, което провокира този разговор за читателите на БА.

 
– Разкажете повече за тази първа повиквателна на Трифон Иванов в мъжкия национален тим…
 – Беше през пролетта на 1988 г. за един приятелски мач с отбора на ГДР, който по това време беше много силен състав. Това за мен беше вторият мач като национален селекционер. Преди това играхме с Чехословакия. Като за нов селекционер беше много добра възможност да изпробвам различни варианти и състав в този контроли. Колкото до Трифон, то аз отлично познавах неговите качества, тъй като следях много внимателно отбора на „Етър“. Преди това в юношеския и младежкия национален отбор виках доста момчета от този тим. Балъков, Киряков, Данков, имаше един Георги Иванов – разчитах на 5-6 момчета от Търново. За съжаление не можех да взимам Трифон, защото той е роден на 27 юли. По онова време правилникът на УЕФА разрешаваше да играеш в юношеския и младежкия тим, ако си роден след 1 август. В БФС спазвахме тези правила, макар че ставаше дума само за четири дни. После обаче излезе късметът на Трифон с добрите му игри и работата на един много добър треньор като Георги Василев. Така дойде и тази повиквателна, а той влезе като резерва в 60-ата минута в Бургас. За мое щастие отбеляза и гол, който се оказа изравнителен. Това стана след един корнер, от който Гетов центрира, а Трифон прати топката в мрежата. Така се появи той. Както попита тогава Стоичков: „Откъде пък дойде ти?“. Така се появи едно много позитивно момче.
 – Кога Иванов прикова вниманието на футболните специалисти в България?
 – Мога да говоря за себе си. Това стана, когато следях изявите на момчетата от Велико Търново. Нямаше как да ми убегне талант като Трифон. Естествено всичко съвпадна с възходящия път на „Етър“ по това време, което е важно за израстването и на отделните играчи. В националния тим Трифон се включи отлично със своята бързина, която в защитата се допълваше с умението на Ники Илиев. Двамата бяха една много добра двойка.
 – На този първи сбор забелязахте ли притеснение у Трифон?
 – Не. В никакъв случай. Вече казах, че той беше изключително позитивен. Беше много весел човек. Всичко, което споделяше, минаваше през шегата, през усмивката. Винаги създаваше много добро настроение. Такъв беше Трифон. Около него се въртяха всички интересни неща, които се случваха в отбора, в съблекалнята. Все нещо ще измисли, ще репликира. Такъв си беше.
– Как го приеха по-опитните играчи. Все пак в състава е имало футболисти, които вече имаха участие на световното първенство в Мексико две години по-рано?
 – Нямаше никакъв проблем. По това време в състава аз вкарах много нови момчетата и вече не бяха толкова много футболистите, които бяха играли на световното първенство. Появиха се Христо Стоичков, Михтарски и Любо Пенев, Павката Дочев – по това време отдолу идваха много млади и талантливи футболисти. Спойката в приятелските мачове преди квалификациите беше много добра. Пак казвам – нямаше никакъв проблем с адаптацията на Трифон сред тези състезатели.
– Трифон Иванов наистина направи една впечатляваща кариера. Според Вас обаче той можеше ли да играе с успех в някои от европейските футболни грандове?
 – Той доказа класата си. Това уважение, което има към неговата кариера говори достатъчно красноречиво. Вижте как реагираха клубовете в Австрия. Аз съм бил играч и треньор в алпийската страна и проведох няколко разговора с мои приятели от Виена. Един клуб като „Рапид“ обяви траур и пусна специален филм. За австрийците България се олицетворява с Петър Попангелов, Христо Стоичков и Трифон Иванов. В Австрия Трифон беше на особена почит. Дали е било така в Испания не бих могъл да кажа, тъй като нямам преки наблюдения.
– Разполага ли в момента българският футбол с футболни гладиатори като Трифон?
 – Предполагам, че ще се появят, независимо че през последните години нещата не се развиват в положителна посока. Дано по-скоро да видим наследник на Трифон.
– Съжалявате ли, че не работихте по-дълго с поколението на Туньо?
  – Ще си позволя да припомня едно от последните изказвания на Трифон, че Димитър Пенев е успял да умеси тестото от тези характери и таланти. Да направи силен тим от лидери. Аз работих преди Пенев с тези момчета и много съжалявам, че нямах възможност да работя с тях, когато те излязоха да играят в чужбина, но пък получих голяма обич от тяхна страна за съвместната ни работа. Развитието на тези футболисти не е толкова плод на треньорите, с които са работили, а на самите тях. Това е много важно, за да бъде разбрано от всички играчи, които идват в националния тим. Те са хората, които трябва да направят големия пробив. Не всичко е работата на треньора.

 – Ще ни липсва Трифон Иванов…
 – Определено ще ни липсва. В последно време Трифон се изявяваше като ръководител и информацията, която достигаше до мен, бе, че той се е справял добре. Жалко. Ще ни липсва неговата прямота. 

Казармата била решаваща за Туньо

 
Влизането в казармата на Трифон Иванов е бил един от преломните моменти за бъдещата му кариера на най-високо ниво. Това обясни един от първите му треньори в „Етър“ Васил Матев. „До този момент Трифон беше едно слабичко момче. В казармата обаче той набързо порасна с 10 см и качи около 10 кг, което го направи това, с което след това беше познат като физика. Иначе още от началото му личеше, че има талант. През 1976 г. направихме спортна паралелка в едно от училищата във Велико Търново и той точно беше пристигнал в града“, спомни си Матев. 
Под негово ръководство Туньо постига един от първите си успехи, когато през 1979 г. детският тим на „Етър“ става вицешампион на страната. В състава е и Красимир Балъков.
Героги Василев пък си припомни как с председателя на футболния клуб ходили във Военното училище, където Трифон служел като артелчик, да го вадят от ареста. Старшината го хванал на плаца с бутилка бира под шинела и го пратил зад решетките. Гочето дълго увещавал началника на училището, а когато генералът склонил и извикал Трифон, той вместо да се покае, набедил… старшината.