Александър Секулов e известен с филигранно белетристичните си умения – да води интрига, да нагнетява съспенс и да ни качва по етажите на различни смисли, паралелно съществуващи в един сюжет. Но първата му драматургична творба „Няма ток за електрическия стол“ показва и нещо друго: умението да нажежи крайностите, сплетени в единен възел – волтовата дъга на напрежението да предизвика вътрешен катарзис. Владее драматичното в граничен на битието проблем – с единия крак в небитието, създавайки абсурдно мрачна и екзистенциална среда на конфликта.
Историята е за осъден на смърт и неговия палач, а действието е в камерата за екзекуции. Екстремна ситуация – ако са останали живи само двама човека в света дали досега изградените понятия за престъпление и закон пазят своята валидност или разменят местата си. Осъденият (Калин Врачански) и екзекуторът (Красимир Доков) при сблъсъка си в стаята за екзекуции, подлагат на съмнение житейски аксиоми за близост, общуване, правото на живот и представата за „нормалност”, която се оказва условна. Системата, макар да е зло, е безсилна без роби. Докато се спазват процедурите, тя съществува. Почувстваш ли се свободен в съзнанието си, няма принуда способна да те спре по пътякъм свободата.
Сценографското решение на Васил Абаджиев създава усещането, че търсенето на смисъл в живота е като впримчването на две риби в аквариум – смяната на посоките е постоянно изискване да изобретяваш своето съществуване и това на околните. Как се измислят новите правила, ако старите са негодни, дали Бог и човек не си разменят правата при преорганизирането на един нов свят. Кръстосват шпаги жаждата за знание, любовта, инстинктът да убиваш и причините – да го имаш. Проблеснали, темите се накъсват от различни породи мълчание… Пиесата е първата постановка по съвременна българска пиеса на режисьорката Лилия Абаджиева, която е доказала, че умее да нажежава противоположностите до бяло. Енергичното движение и ироничните нюанси при Врачански контрастират с артистичното въплъщение на мудността и бавното преобръщане в ориентациите на Доков – великолепна двойка, генератор на истинско облъчване с предизвикателства и поводи за размисъл.
