На 14 март от космодрума „Байконур“ успешно стартира ракетата носител „Протон-М“, която изведе в Космоса ускоряващия блок „Бриз-М“ и два апарата на руско-европейската космическа мисия ExoMars-2016(„ЕксоМарс 2016“). Това са демонстрационният спускаем модул Schiaparelli („Скиапарели“) и орбиталният модул Trace Gas Orbiter (TGO, „Трейс Гас Орбитър“).
Десет минути след старта стана отделянето на орбиталния блок от третата степен на ракетата-носител. Орбиталният блок включва ускоряващия блок „Бриз-М“ и „завързаните“ за него космически апарати „Трейс Гас Орбитър” и „Скиапарел“. По-нататъшното извеждане на апаратите на орбита беше извършено от ускоряващия блок „Бриз-М“. След няколко часа, съгласно програмата на полета блокът на двата апарата TGO/ Schiaparelli се отдели от „Бриз-М“ и продължи самостоятелно полета си към Марс. В средата на октомври тази година двойката космически апарати на мисията ExoMars 2016 трябва да навлезе в орбита около Червената планета.
Ракетата-носител от тежка категория „Протон-М“ и ускоряващият блок „Бриз-М“ се разработват и серийно се произвеждат в Космическия център „Хруничев“ в Русия, а космическите апарати TGO и Schiaparelli са изработени от европейската компания Thales Alenia Space. Това е френско-италианска корпорация, която съществува от 40 години. Специализирана е в разработката, изграждането, тестването и управлението на иновационни космически системи, в това число космически апарати, оборудване и системно осигуряване.
ExoMars е съвместен проект на държавната руска корпорация „Роскосмос“ и Европейската космическа агенция – ЕКА(ЕSA).
Спускаемият модул Schiaparelli ще отработи технологията на кацане върху повърхността на Марс, а орбиталният модул Trace Gas Orbiter ще изучава малките газови примеси в атмосферата и разпределението на леда, в повърхностния слой на Марс, като използва руско оборудване, разработено в Института за космически изследвания на Руската академия на науките.
Освен това 
орбиталният модул
ще предава данните от спускаемия модул Schiaparelli и от марсохода, който ще бъде изпратен на Марс през следващия етап на мисията.
Основната задача на мисията ExoMars 2016 е да търси следи от метан в атмосферата на Червената планета, които могат да потвърдят наличието на живот в миналото или в настоящето. Освен това ще се тестват и технологиите за втората експедиция ExoMars.
Мисиите ExoMars 2016 и ExoMars 2018 са уникален съвместен проект на Европейската космическа агенция и на руската корпорация „Роскосмос“.
По време на
втората мисия 
през 2018 г. на Марс е планирано да се достави пълноценен спускаем модул и марсоход. Учените от Европа и Русия се надяват да успеят да вземат проби от два метра дълбочина под повърхността на Червената планета.
Както много автоматични космически станции, ЕксоМарс 2016 има два блока – орбитален – TGO и спускаем – Schiaparelli. Спускаемият модул, който в тази мисия е по-скоро пробен или демонстрационен, както го наричат, се казва така в чест на италианския астроном от 19-и век – Джовани Скиапарели.
Полетът на мисията от Земята до Марс ще трае
седем месеца
През това време спускаемият и орбиталният апарат ще летят заедно, а след това Schiaparelli ще се отдели от орбиталния модул три дни преди навлизането в атмосферата на Марс и ще лети самостоятелно. Навлизането в атмосферата трябва да стане на 16 октомври. Районът за спускане на модула се нарича „Плато Мередиан“. Това е участък от повърхността на Марс, близо до екватора на планетата, който се смята за идеално място за кацане. Информацията от Schiaparelli ще се предава на Земята от орбиталния модул и от ретранслатор на НАСА, разположен върху спътник на Марс.
Детекторите на орбиталния модул могат да регистрират наличието на метан, както и на водна пара, азотен двуокис, ацетилен и други газове, с три пъти по-голяма точност от предишни мисии, от височина 400 километра. Ако бъде намерен метан „в компанията“ на пропан или етан, то това ще бъде силен аргумент в полза на
наличието
на биологични процеси
на Марс.
Ако метанът се окаже в компанията на газове като серен двуокис, това ще означава, че той е страничен продукт на геологически процеси. За учените е важно да открият по повърхността на планетата места,
където изтича метан 
за да изпратят там в бъдеще и други изследователски станции.
Експерти от Европейската космическа агенция твърдят, че пилотирана мисия до Марс може да се проведе до 20-30 години. Едногодишният експеримент на руско-американския дует Корниенко и Кели на Международната космическа станция, който наскоро приключи, също се смята като предшественик на тази мисия и като част от глобалните усилия за усвояване на Червената планета, включително и проекта „Марс едно“.
ExoMars ще допълни и работата на мисията на НАСА Curiosity, продължила три години.
