Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…
Това е краткият огнен текст на „Кървавото писмо“, изпратено от Тодор Каблешков от Копривщица до апостолите в Панагюрище. Ако не бяха то и неговият автор – дали щеше да има Априлско въстание? Ако Каблешков, болен, но решителен, не беше развял знамето и не беше обявил бунта, а се беше оставил на Неджип ага, дошъл специално чак от Пловдив за него, дали същата участ нямаше да сполети и другите комитети, чакащи решената на Оборище дата 1 май и предадена от Ненко, известен по името на селото си като „Балдювчето“, чието име сетне е заличено в паметника на Оборище. Един слабичък физически, болнав на вид и интелигентен 25-годишен апостол, на когото Волов дава нелегалното име Петър Банков, обаче не се колебае, колкото и вихреният Бенковски да не долюбва „учените даскали“. Така на 20 април 1876 г. в Копривщица отеква първата пушка
на Априлското въстание. Хората от местния комитет остават верни на клетвата си, която гласи „Заклевам се в името на всемогъщия Бог, че за славата на народа си и за честта на православната вяра ще забия петстотингодишния ръждясал български нож в гърдите на турския султан! Ако престъпя клетвата си, да бъда проклет от целия български народ и да ме постигне най-тежкото Божие наказание.“ Фразата за „петстотингодишния български нож“ и забиването му в сърцето на султана е произнесена и от Бенковски по-късно, над пожарищата на Панагюрище. И докато това кърваво мечтание не е чудно за войводата на Хвърковатата чета, който дори предната година е ходил „да пали Цариград“, за крехкия Каблешков то показва една огромна нравствена сила. Още повече, че като ученик в цариградски френски лицей, докато превеждал „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“, невръстният още Тодор също е мечтаел да убие султана
Падишахът остава жив, а младият Каблешков, добил солидно образование, постъпва на работа в най-напредничавата тогава област – телеграфа по Барон Хиршовата железница. Дали звучи странно, но навсякъде дошлите у нас чужденци наемат само българи. Така е и по железницата в Южна България, така е и по всички дунавски пристанища, където австрийските параходни компании имат свои агентства. Оценен, Каблешков е издигнат до началник-гара в Белово. Солиден и добре платен пост, който напуска, за да се отдаде на революционна дейност.
Неизвестно защо, след като на Оборище най-видните и видими фигури са Бенковски, Волов и Захарий Стоянов, първата потеря е отправена не към Панагюрище, а към Копривщица. На 20 април там започват арестите. Към 10 часа сутринта, вместо да бъде поведен към конака, Каблешков обявява началото на въстанието. Бързо са сформирани две чети и са изпратени да обградят конака. Групата, предвождана от Георги Тиханек, среща заптието Кара Хюсеин Хайдук на Калъчовия мост и Тиханек го поваля с един изстрел. Това е първият турчин, убит във въстанието. Под водачеството на Каблешков конакът е обкръжен, но след кратка обсада Неджип ага успява да избяга заедно с част от хората си. Убити са няколко заптиета, заедно с местния мюдюрин. Именно тогава Каблешков пише Кървавото писмо
подписано и с кръст, начертан с кръвта на мюдюрина. Връщане няма. Довчерашната рая не само е вдигнала оръжие, но и е покосила с него неколцина поробители. Нататък пътят е само един, както е писал по-рано Ботев – „страшен, но славен“.
Писмото е отнесено от Никола Салчев до Панагюрище толкова бързо, че конят му умира от преумора. Друго кърваво писмо е изпратено чрез Никола Караджов до Клисура. Известени са и Старо Ново село и Стрелча. Куриерът Тодор Москов заминава за Враца, за да информира комитета и неговия водач Стоян Заимов, но е заловен в турското село Лъжене и отведен в София. Властта в Копривщица е поета от военен съвет, чийто председател е Каблешков, а секретар – Никола Беловеждов. За щаб на въстаниците е определена спицерията (аптеката) на д-р Спас Абрашев. Всички пътища и пътеки около Копривщица са блокирани от въстаници. Ударът на турците
срещу дръзката рая е жесток. Първа жертва става Клисура. Каблешков се отправя с отряд от 200 въстаници в помощ на града, но го заварва опожарен и се изтегля обратно в Копривщица заедно с около 4000 бежанци от потопените в кръв български села. От Панагюрище пристига новината, че градът е обстрелван с артилерия и скоро ще падне. В Копривщица чорбаджиите спретват нечиста завера и с измама част от въстаниците са заловени и отведени вързани в една местна църква. На 30 април пристига Павел Бобеков, който съобщава, че турските войски са отблъснати от Панагюрище и въстанието се разраства. Уплашените чорбаджии освобождават заловените въстаници, но пред тях тогава Бобеков признава, че Панагюрище е опустошено, завзето и разграбено от турците.
На 1 май башибозуците започват да се събират около Копривщица, подкрепени от редовна войска с артилерия. Турците наброяват около 5000 души. Начело е Хафъз паша. Той вече е унищожил Панагюрище и изпраща помощника си – миралай (полковник) Хасан бей да се разправи с дръзката Копривщица. Чорбаджиите влизат в преговори с Хасан бей, като предават на турците голям откуп. Пощадени са главно те и техните домове. Башибозукът нахлува в града и започват клане, палежи и грабежи. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното селище и по негова заповед заловените въстаници са изпратени в Пловдив.
Оцелелите въстаници се изтеглят още на 1 май и се опитват да преминат Стара планина, за да потърсят спасение в Румъния. На 8 май от четата на Каблешков са останали едва 4-ма души. Бивакът им е нападнат изненадващо и двама бунтовници са убити на място. Каблешков е заловен, Найден Попстоянов е ранен в ръката и също пленен. Главите на убититеХаджи Калъчевият мост, изграден през 1813 г., станал прочут като Мостът на първата пушка
са набучени на колове. Пленниците са отведени в Троян, а оттам в Ловеч. В Ловешкия затвор двамата бунтовници са подложени на мъчения. На 3 юни ги водят в Търново. След разпити, на които не признават нищо, Селями паша тръгва за Пловдив и взима със себе си бунтовниците, за да ги предаде на пловдивския съд. Попстоянов вече е полумъртъв, а Каблешков знае какво ги чака — още мъчения и бесило. Или дори по-страшното от него – Диарбекир или Сен Жан д,Акр. Когато керванът спира да нощува недалеч от Габрово, Каблешков измъква револвера от силяха на едно заптие и се самоубива. Датата е 16 юни 1876 г., а роденият на 1 януари 1851 син на чорбаджи Лулчо Каблешков, вестителят и водачът на въстанието Тодор Каблешшков, е едва 25-годишен.
