От страницата на евродепутата
Светослав Малинов http://smalinov.eu
Наскоро един приятел журналист ми каза:
– Знаеш ли, че си единственият българин, взел интервю от Маргарет Тачър?
Не го знаех. Не се бях замислял за това. Но ако е вярно, то още по-малко имам право да пазя за себе си този вълнуващ разговор, който публикувах в пилотния брой на сп. „Разум“ през 2002 г.
Споделям го днес, в памет на баронеса Тачър.* * *
На 8 април се навършиха 3 години от смъртта й. В. „Българска армия“ публикува това интервю с известни съкращения заради непреходните истини, изказани от Желязната лейди. Заглавието е на редакцията.
От страницата на евродепутата
– Защо избрахте да се присъедините към Консервативната партия? Бихте ли ни казали нещо повече за произхода на Вашите политически идеи и убеждения?
– Никога не бих могла да бъда нещо друго освен консерваторка. Никога не съм имала никакви съмнения, че социализмът е вредно учение, така както никога не съм се съмнявала, че най-сигурната преграда пред него са индивидите, готови да поемат отговорност, здравите семейства, религиозната вяра и местните общности с дълбоко вкоренено чувство за граждански ценности. Това бе средата, в която израснах и политическите ми убеждения бяха формирани от нея
.
– Вие изиграхте важна роля във вътрешно-политически план в много трудни времена. Давахте ли си сметка за обхвата и дълбочината на промените, които започвате?
– Ние знаехме какво трябва да се направи. Знаехме какво трябва да се промени. Но не знаехме колко време ще бъде нужно – истината е, че не можехме да знаем, защото правехме нещата за първи път. Нито един политик в условията на демокрация не се бе опитвал да даде заден ход на социализма, който преди това е имал такова влияние в страната му, каквото социализмът имаше във Великобритания през 70-те години
.
– Ние всички помним известната реч на Роналд Рейгън, когато той нарече Съветския съюз „империя на злото“. Но много българи помнят също така и истеричната реакция на тази фраза от страна на тоталитарната пропаганда по това време. Защо Съветите бяха толкова разстроени от тези три прости думи?
– Това, което Съветите не можаха да понесат, бе, че президентът Рейгън каза истината. Съветският съюз наистина бе империя – той не бе „съюз на републики“, а представляваше държава, основана на военни завоевания и поддържана със сила. И тя наистина бе зла. Отвратително е да лишаваш хората от тяхната свобода, от тяхната идентичност, а в милиони случаи – и от живота им; но точно това направи комунизмът.
– Вие публично сте изразявали своите притеснения, че хората ще забравят какво се случи през 80-те, след като ревизионистите пренапишат историята. Вие пишете и за преднамереното омаловажаване на Вашата роля и на тази на Рейгън и Кол, както и за неразбирането на ролята на Горбачов. Как да отдадем дължимото на историческата истина? Кой бе „архитектът на промените“?
– Роналд Рейгън бе главният архитект на победата в Студената война. Другите, както и аз, също имаха своята роля. Това е вярно и за президента Горбачов, но важната разлика в неговата роля е, че президентът Рейгън и аз знаехме съвсем точно къде отиваме и накрая пристигнахме, където искахме. За разлика от нас, президентът Горбачов постигна разрушаване на комунизма, докато всъщност се надяваше само да го реформира и съживи. Това не е твърде сложна мисъл. Някои коментатори-ревизионисти обаче не желаят да я възприемат.
– Във Вашата последна книга „Държавническо изкуство“ Вие призовавате за фундаментално предоговаряне на връзките на Англия с Европейския съюз. Виждате ли бъдещето на Обединеното Кралство в Европейския съюз? Каква трябва да бъде позицията на Консервативната партия по този въпрос?
– В своята книга извеждам няколко цели, които трябва да бъдат преследвани при предоговарянето на условията за членство на Англия в Европейския съюз. По същество бих искала да видя Англия като страна, която преследва собствените си интереси и същевременно свободно си сътрудничи с други страни във и извън Европа. Ако не е възможно това да се осъществи в рамките на Европейския съюз, то тогава ние трябва – и бихме могли без особено големи трудности – да напуснем ЕС. И никога не трябва да приемаме еврото, което с един удар ще разруши нашия икономически суверенитет.
– Вие произнесохте една от най-силните си речи по време на дебат в Палатата на общините по повод внесен вот на недоверие, когато, защитавайки 11-те години на своето управление, казахте: „Ние върнахме на хората контрола върху техния живот и върху средствата им за препитание“. Не е ли всъщност това крайната цел на консервативната политика?
– Заставам зад тези думи. Те остават едно добро описание за това какво е консерватизъм на практика.
– Добре Ви е известно, че консерватизмът твърде често се описва като нещо статично и защитаващо статуквото. Тези характеристики не са много привлекателни за младите хора, които могат много по-лесно да се изкушат от левите идеи за радикална промяна. Как консерватизмът може да привлече младите?
– Решаващата разлика между консерватизма и социализма (във всичките му разновидности) е, че ние искаме да дадем власт на индивидите, докато левите искат да дадат власт на държавата. Консерваторите ценят независимостта и свободата на хората повече от различните планове и проекти, които социалистическите политици и бюрократи искат да наложат. Повечето хора вършат нещата така, както им харесва, но обикновено се оказва, че действат като консерватори. Това ми изглежда доста привлекателна перспектива за младите хора.
– Като че ли съвременната левица се опитва да избяга от всякаква отговорност за комунизма. В България, както и в много други бивши комунистически страни, наследниците на Комунистическата партия претендират да бъдат по-прагматични и проницателни в един свят, създаден от онези, които всъщност се бореха срещу комунизма. Как да бъдат изобличени и отхвърлени тези фалшификации?
– Социалистите и комунистите са най-безсрамните хора на света. След като създадоха толкова много проблеми, те се опитват да прехвърлят върху нас вината за трудностите, възникващи при решаването на същите тези проблеми. Трябва да изтъкваме, че неприятните преживявания, които съпътстват реформите, са грешки на старата система, а не на новата. Но ние не трябва да се отказваме да се изправим и срещу някои от проблемите, които твърде често съпътстват икономическите реформи – най-вече корупцията в държавния апарат и беззаконието.
– Една от най-опасните идеи, останали като наследство от комунизма, е убеждението, че неравенството е неморално и че е задължение на държавата да работи за повече равенство между нейните граждани. Как свободата може да бъде защитавана в такъв контекст?
– Това е опасна грешка, която е трудно изкоренима. Бог дава на всеки индивид неповторим комплекс от таланти и способности. Ние трябва да разберем, че стремежът към равенство – с изключение, разбира се, на равенството пред закона – по необходимост влиза в конфликт със стремежа към свобода. Тъй като егалитарната политика предрешава резултатите, които би трябвало всъщност да зависят от избора и конкуренцията, то тя изисква потискане на свободата. По този начин егалитарната политика легитимира насилието от страна на държавата. Няма нищо морално в егалитаризма, понеже няма нищо морално в намаляването на свободата
.
– Преходът към демокрация и пазарна икономика в България лиши много хора от работните им места и от общото чувство за сигурност, давано от комунистическия режим. Предизвикателството на свободата и отговорността се оказа непосилно бреме за по-голямата част от тях. Как можем да защитим смисъла и продължаването на реформите, след като левицата непрестанно атакува реформаторите като „жестоки и безсърдечни“ хора, напълно лишени от „социална чувствителност“?
– Отговорът на предишния въпрос е валиден и тук. Нужно е време, разбира се, за да може промяната да даде своите плодове. Бих искала да добавя още нещо. Няма нищо състрадателно в това да харчиш парите на някой друг. И няма нищо безсърдечно в това да оставиш хората да контролират своята собственост. Щедростта е атрибут на индивидите, а не на правителствата. Ако левите политици искат да докажат своето състрадание, то те трябва само да се откажат от заплатите си и да раздадат притежанията си на бедните. Очевидно те все не успяват да сторят това.
