Първото от почти две години заседание на Съвета „НАТО – Русия“, на ниво посланици започна в Брюксел, съобщиха Ройтерс и АФП. То беше свикано по инициатива на Алианса под председателството на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Русия е представена от постоянния представител на страната в НАТО Александър Грушко.
Срещата на Съвета се проведе в обичайния формат с участието на ръководителите на мисиите на всички 28 членки на Северноатлантическия пакт. „След срещата генералният секретар на НАТО ще представи окончателен отчет“, съобщи по-рано пресслужбата на Алианса.
Дневният ред на заседанието включваше три основни въпроса: Украйна, Афганистан и проблемите на сигурността в Европа. Основната цел е да се намали военното напрежение в Балтийско море и в Украйна, коментира АФП. Двете страни също ще насочат вниманието си към изпълнението на минските споразумения в Украйна.
Влошени отношения
Съветът „НАТО-Русия“ е първият проведен, откакто Москва анексира Крим през 2014 г., което принуди Алианса да прекрати всички практически връзки с Москва.
Отношенията се влошиха допълнително заради въздушната кампания на руснаците в Сирия и два инцидента от миналата седмица, в които бяха въвлечени американски боен кораб и два руски самолета в Балтийско море.
Страховете от конфликт между НАТО и Русия се увеличиха, след като Русия започна операция в Сирия и в частност заради сваления от Турция руски боен самолет на сирийско-турската граница през ноември 2015 г. В същото време Москва обвинява НАТО, че увеличава риска от конфликт със струпването на въоръжени сили в държавите от Източна Европа – много от тези страни искат по-голяма западна подкрепа.
„Не се страхуваме от диалог“, каза шефът на Алианса Йенс Столтенберг преди срещата.
Представителят на Русия Александър Грушко обяви, че ще използва форума, за да протестира срещу действията на Алианса до руската западна граница. Днес имаме струпване на военна сила в балтийския район, което от наша гледна точка е абсолютно неприемливо. Състоянието на отношенията между НАТО и Русия е много лошо, каза той миналата седмица.
Разширението на военното присъствие на НАТО в Източна Европа противоречи на логиката и на основополагащите документи за взаимоотношенията между блока и Русия, заяви Грушко, цитиран от РИА Новости. „Това е обща позиция – сигурността в Европа не може да се основава на военни методи, напротив, тя се състои в тяхното ограничаване. Това, което НАТО прави, е в противоречие с логиката и принципите на основополагащите документи“, каза Грушко.
Военно-политическият блок НАТО се опитва да наложи на Русия курс на конфронтация, заяви още постоянният представител на Русия в НАТО.
Той добави, че се развива тревожна ситуация, „която би могла да доведе до влошаване на сигурността в много области, в които повече от година се запазва спокойствие и сигурност“.
Слаби надежди
Малко вероятно е отношенията между НАТО и Русия да излязат от най-сериозното си замразяване след края на Студената война, коментира Ройтерс. Кремъл гледа на водения от САЩ Алианс като на заплаха заради експанзията му на изток в територии, по-рано намиращи се в Съветската сфера на влияние. В НАТО пък са убедени, че анексията на Крим от Москва поставя стабилността на Европа в риск и се модернизират, за да се защитят от агресивната Русия, смята агенцията.
Макар двете страни да остават на различни конфронтиращи се позиции, срещата все пак е сигнал за желанието за подобряване на отношенията. Съгласието за среща вече е пробив, смятат дипломати от Алианса, цитирани от Ройтерс. Въпреки това симулираните атаки на руски изтребители близо до американски кораб в Балтийско море миналата седмица, последвани от пресичането на пътя на американски боен самолет от руски преди два дни, помрачават срещата. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг нарече руските маневри „непрофесионално и небезопасно поведение“ и посочи, че именно тези инциденти показват нуждата от диалог. Съюзниците от Алианса смятат, че руските пилоти игнорират предпазните мерки, договорени по време на Студената война. Според Грушко обаче не Москва, а именно НАТО повишава риска от конфликт в Европа.
САЩ вече разработват военни обекти на територията на Румъния и Полша, които е много вероятно да бъдат поставени под контрола на НАТО. Полша и Балтийските държави се опасяват от нарастващото руско военно присъствие в Калининград, където Москва разполага ракети земя-въздух с голям обхват. Русия пък обяви, че не прави разлика между ротационно и постоянно присъствие на мултинационалните сили в Полша и Балтийските държави. „Военното засилване в центъра на Европа няма да подобри европейската сигурност“, заяви по повода Грушко.
Разменят Савченко за двама руснаци
Украинският президент Петро Порошенко заяви, че се е споразумял с руския си колега Владимир Путин за размяна на Надежда Савченко за двама руснаци, съобщи Би Би Си. Двамата лидери проведоха в понеделник телефонен разговор по темата.
Прессекретарят на руското президентство Дмитрий Песков също потвърди новината, цитиран от РИА Новости. „По време на разговора е било обсъдено урегулирането на положението в Източна Украйна и текущите въпроси в двустранните отношения. Засегнат е бил и въпросът за украинската гражданка Надежда Савченко и за руските граждани Александър Александров и Евгений Ерофеев. Те се разбраха, че украинският консул в Ростов на Дон ще има достъп до Савченко“, заяви Песков.
В понеделник украинският съд осъди руснаците Ерофеев и Александров на 14 години затвор за терористична дейност. Украинката Надежда Савченко е осъдена в Русия на 22 години затвор заради убийство на журналисти по време на конфликта в Донбас.
Киевски съд осъди в понеделник на 14 години затвор руснаците Евгений Ерофеев и Александър Александров, които бяха арестувани в Украйна на 16 май 2015 година, предаде Интерфакс. Двамата бяха задържани в района на украинския град Счастие, а украинските власти ги обвиняват в опит да превземат стратегически мост. При задържането си и двамата са били ранени. Властите в Киев смятат, че Ерофеев и Александров са руски военнослужещи, но Москва твърди, че по времето на задържането си двамата не са били служители на руската армия.
От своя страна Савченко беше заловена през 2014 година от проруски бунтовници и беше организиран процес в Южна Русия. В затвора тя започна гладна стачка, но скоро я прекрати. Нейният адвокат предположи още след обявяване на присъдата, че до седмици е възможна размяна на затворници.
Пред репортери в Киев президентът Порошенко заяви: „Смятам, че успяхме да намерим формула за освобождаването на Надя“. „В разговора подчертах, че съм готов да изпратя президентския самолет и мои представители да качат Надя и да я върнат в Украйна, колкото може по-скоро“, каза още той. Порошенко отказа да коментира кога ще бъде приключена сделката, но заяви пред репортерите, че когато е застрашен човешки живот, политиката трябва да бъде забравена.
От своя страна говорителят на руския президент Владимир Путин – Дмитрий Песков, отказа да коментира съдържанието на телефонния разговор. Той каза само, че не знае дали планираната размяна ще се случи бързо. Самият Путин заяви миналата седмица пред Би Би Си, че е в контакт с украинските управляващи, но Русия не може да действа, преди да е дошло времето.
