Медиите и обществото не са информирани за процеса сред младите у нас
Проф. Татяна Дронзина е провела две изследвания, свързани с радикализацията. Първото е в страни от Централна Азия в рамките на 4 г. и включва 57 жени и мъже, които са били в „Ислямска държава“ и по различни причини са се върнали. Интервюирани са и семейства на членове на организацията, загинали или завърнали се. Част от резултатите, предимно от българското теренно изследване сред директори на училища в т.нар. смесени райони от февруари-март т.г. проф. Дронзина представи на конференцията на „Софийски форум за сигурност“ на тема „Радикализацията сред младите хора – новите предизвикателства пред Европа“.
В академичния дебат присъстват две разбирания за радикализма. Първото акцентира на екстремистките убеждения, инкриминирани в някои страни от Европа. Второто разбиране акцентира на екстремисткото поведение. Като цяло радикализацията е постепенен процес.
В Централна Азия живях в предимно мюсюлмански общества и хората в тях бяха толкова стресирани от случващото се с „Ислямска държава“, колкото и ние в Европа. Един от митовете там беше, че отиващите в „Ислямска държава“ непременно са бедни. В изследването ни само двама души бяха живели в безнадеждно икономическо състояние. В международния академичен дебат връзката между бедността и тероризма отдавна се търси, но така и не е намерена. Според индекса за развитие на ООН, най-бедните страни не са и най-радикалните и терористични държави.
Вторият мит е, че отиващите в ИД, са останали без социални перспективи или поради неграмотност. В извадката само един беше с ниско образование, останалите – завършили 11. клас и на възраст 16 – 26 г. И в много отношения решението им да се присъединят към „Ислямска държава“ имаше напълно рационален характер.
Атентатите в Брюксел пък потвърдиха важността на мрежите от роднински и приятелски връзки между обикновени хора, от една страна, и носителите на радикални идеи заради здравината и непропускливостта на тези мрежи.
Другият фактор за радикализацията, идеологиите, са водещите наративи за света и мястото на човека в него. Джихадизмът и салафизмът ти дават едно много добро оправдание. Известно е, че има 27 англоговорещи жени, които активно работят за пиара на „Ислямска държава“. Всъщност, всяко денонощие в нейна полза интернет бълва 90 000 положителни послания. Независимо от бомбардировките и загубите, които претърпява. В продължение на 2 г. следяхме 3 социални профила на 3 от тези жени. Съдържанието в сайтовете им има непосредствено отношение към митологията. В тях течаха подобни разговори: Младеж от Франция: „Искам да се присъединя към вас, но издържам семейството, брат ми е инвалид.“ Отговорът е: „Ела, семейството ти ще разбере, че си прав и Всевишният ще се погрижи за него“. Тези послания са освобождаващи от всички кланови, родови и семейни ангажименти.
Тези млади хора искат да бъдат
действащи лица в собствения си живот
И целият проект „Ислямска държава“, и 6-те хиляди европейци, и 4-те хиляди азиатци, които се присъединяват към него, до голяма степен са се повлияли от желанието да бъдат активни строители на живота си.
Освен идентичността, трети по важност момент за радикализирането е стремежът към общност. Капиталистическата култура е индивидуалистична, а днес стремежът към общност се задоволява от друг тип култура, уви, ислямистката: колко е добре да сме заедно на молитва, всички да се ръководят от едни норми и т.н. Има хора и в Европа, които на принципа на клуба, искат да се виждат с хора, подобни на себе си.
У нас първата форма на радикализация, за която говорят директорите на училища от фокус групите, е че по време на молитвен „намаз“ дори в учебен час, се включват с молитва телефоните на учениците, а те обясняват, че приложението не можело да се изключи. И твърдят, че всеки мюсюлманин е длъжен да изслуша молитвата докрай. Директорите, които не владеят турски, само предполагат, че заедно с мелодията и речитатива, учениците получават и информация, която ги индоктринира.
На второ място, ученици от семейства, изповядващи радикален ислям, стават неуправляеми и умишлено саботират преподаването на учителите, реагират негативно на забележките. Надявали се така „да ги разболеят, да умрат“ и да ги заменят с учители от арабски страни. Не звучи академично, но това е изказът на самите директори на училища. След 7. -8. клас
външният вид
на учениците рязко
се променя
Момчетата идват небръснати с бради от типа, носени от ислямистите. Майките също показват признаци на радикализация, тъй като въпреки забраната на училищната охрана, се сл,чва да нахлуват, забулени в бурки. Директорите дори смятат, че те запаметяват и подробности от разположението на кабинетите и стаите. Бащите на тази група ученици отказват да разговарят с директорите, когато те са жени.
За първи път на последното коледно празненство м.г. деца на семейства, приели радикален ислям, са чупили елхи, защото празникът нямал нищо общо с исляма. Учениците използвали дори изрази като: „Не уважаваме вашите празници, гяури“.
През коледната ваканция ученици са заминали в Турция за изучаване на исляма. Липсва информация, обаче, къде се намират тези лектори и какъв ислям точно преподават.
Когато учители, особено, учителки, посещават махалите, населени с радикализирани семейства, ги посрещат враждебно, а има и наранени преподаватели.
Училищата са обезпокоени не толкова от всички тези факти, а от липсата на уважение към българските институции и от пълното незачитане на законите и неуважение на правата на другите.
За разлика от своите баби и дядовци от мюсюлмански семейства,
много от учениците нямат българско национално самосъзнание
не са мотивирани да изучават български език. В часовете по история те демонстративно отказват да слушат историята, за която твърдят, че не е тяхна.
Учениците участват и в състезания за най-добро познаване на исляма, които не са организирани от образователното ведомство, а и не е известно за каква точно версия на исляма става въпрос. В разговори в такива семейства става ясно, че много от децата в тях мечтаят след завършване на училище да заминат в някоя арабска страна, за да се върнат тук като имами. През сателитна чиния в къщи се гледат само програми на турски и арабски език, включително – радикални.
Никой не знае какво точно се случва в джамиите, които децата посещават. Близък приятел, преподавател, ни сподели, че на нас българите, „ни е бедна фантазията какво се говори понякога в джамиите, а и в Коран-курсовете“.
Има родители, готови да пращат децата си на училище до момента, до който „нещо получават“. Но когато стане въпрос, например за ранните женитби, проявяват пълна неотстъпчивост. И ги определят като „културни права“, не като педофилия…
В определени райони на страната персоналът на детските градини се състои предимно от жени, които ходят забулени. И това е дори в противоречие с исляма, където ако изобщо жената трябва да се забулва, това става след полова зрелост, а в тези региони момичетата се забулват на 4-5 г.
Тази година за първи път много ученици мюсюлмани са бойкотирали честването на националния празник Трети март. Както и някои, включително сред персонала на училищата, са отказвали да приемат мартениците и са ги наричали символ на гяурска култура.
Знанието за това какво реално се случва
у нас е първа стъпка за овладяването на радикализацията. А много от тези признаци съществуваха в разказа на директорите на училища. Най-фрапиращото е, че медиите, а оттам и обществото не са информирани за този процес у нас. А и самите преподаватели трудно говорят за тези проблеми. Но трябва да престанем да се държим така, сякаш у нас това не се случва, ако вече се случва в Белгия и Франция. Когато изследвах степента на религиозна грамотност на тримата вербовчици, които очакваха присъдите си в предварителните изолатори в Киргизстан, ги попитах какво е джихад и при какви условия трябва да се води, отговорът беше – да изтребим всички неверници. Един изтъкнат мюсюлмански духовник в Англия каза, че мюсюлманите се нуждаят от специално обучение за мир. Затова, ако преподаваме вероучение у нас, да видим на какво точно ще учим децата.
