Кристоф Щрак, Дойче веле
Меркел беше тази, която подтикна ЕС да сключи споразумението за бежанците с Турция. Ако сделката се провали, канцлерката ще се окаже под огромен натиск. Тогава дори нейната партия може да реши, че Меркел не е незаменима.
През март пред германската канцлерка се отвори „спасителен коридор“: сделката на ЕС с Турция се превърна в изход от една почти пълна политическа безизходица. За нея обаче Ангела Меркел трябваше да плати определена цена – да преглътне нападките на Ердоган срещу Европа, незачитането му на свободата на печата и мненията, както и аферата около Бьомерман.
Затова очертаващият се провал на споразумението за бежанците с Турция удря сериозно и по Меркел. В крайна сметка именно тя беше основната движеща сила за сключването на сделката с Анкара. А сега явно се опитва да прехвърли отговорността – говорителят й заяви, че за по-нататъшната реализация на споразумението турската страна трябвало да преговаря вече с Европейската комисия. И после добави, че имало „основателни причини и занапред да се залага на това споразумение“, което прозвуча като опит да се вдъхне малко кураж на самите европейци.
Независимо от мъчителния и болезнен процес по създаването на споразумението с Турция случващото се през последните месеци на практика работеше в полза на Меркел. Първо Австрия затвори границите си към страните от Западните Балкани, после пък Турция изяви готовност да приема обратно бежанци и да ги връща в родината им или – ако са бежанци от войната в Сирия – да ги препраща към някоя страна в ЕС.
Но иначе всичко в Европа тъпче на място. Централно- и източноевропейските държави са заели блокадно поведение, а в Южна Европа са чисто и просто отчаяни. Расте и всеобщата несигурност, както пролича от оставката на австрийския канцлер Файман. Неговото решение показа целия драматизъм на сегашната политическа ситуация.
Меркел отдавна играе по-особена роля в Европа. Тя олицетворява една твърде рано назована от самата нея и често напомняна визия за Европа („Обединени сме в името на нашето щастие“). Няма друг правителствен ръководител в EС, който да е бил толкова дълго на власт, колкото нея. „Kак да сближаваме европейците“ – именно на тази тема тя е посветила и разговорите си в Рим миналия петък.
Стане ли някъде дума за „последните европейци“, неизменно споменават и нейното име. И с право, защото ясната й позиция по бежанската криза и настояването й за общоевропейско решение на проблема досега поне взимаха връх над първоначално плахите, но и вече все по-отчетливо надигащи се критични въпроси в Общността. Канцлерката е известна с това, че не се оплаква от миналото, а с голям прагматизъм гледа напред и обмисля следващите си ходове, стъпка по стъпка. Само че напрежението, а и натискът над нея се увеличават все повече: как хем да помогне за съживяването на европейската идея, хем да намери отговорен начин за отношение към бежанците.
Министър-председателката на провинция Саарланд Анегрет Крамп-Каренбауер, която е близък сподвижник на Меркел в Християндемократическия съюз, тези дни формулира нещо общоизвестно: „Никой не е незаменим на този свят. Това се отнася както за ХДС, така и за Ангела Меркел. Самата тя е наясно с това, повече от който и да е друг политик“, каза Крамп-Каренбауер пред „Билд дам Зонтаг“.
Министър-председателката на провинция Саарланд в никакъв случай не може да бъде подозирана в опит за преврат. Но ако сделката между ЕС и Турция се провали, още при следващия голям спор в коалицията ще има достатъчно хора, които да припомнят на канцлерката тези думи на Анегрет Крамп-Каренбауер – при това те няма да са само от Християнсоциалния съюз на Хорст Зеехофер.
