Превръщането на Деня на победата в неговата противополoжност
Последния си опит да покажа на дъщеря си Деня на победата предприех преди четири години и още тогава това беше ад.
Вход на Червения площад само през металотърсачи и проверка на чантите. Затворено метро. Затворени подлези. Затворени улици. Затворено всичко. Навсякъде метални заграждения. Плътни редици на милицията и вътрешни войски… И тълпи, тълпи, тълпи от пейзани, щастливи от всичко това.
Усещането, че това вече не е твоят празник, че всичко това не е направено за теб, че тук си само нежелан елемент, от който се ограждат с ченгета, беше пълно.
Затова вече няколко години всеки път на Деня на победата се старая да замина от Москва. За няколко дни страната, която и в останалото време не е с особено добро психическо здраве, се превръща в пълна лудница. Започва поредният пик на изостряне на състоянието, което не може да бъде преборено с никакви медикаменти. Очите стават стъклени, речите – бълнуване, мирогледът – шизофреничен. Пяна на устата, дедите ни са воювали, и ние можем да го повторим, фашисти, бандеровци, ядрено изпепеляване, Крим е наш. Фалшиви униформи, фалшиви ордени, облечени с фалшиви куртки деца, фалшиви нашивки, фалшиви гвардейски лентички. Защо обличате децата си във военни униформи? Защо им окачвате ордени?
Точното определение е „победобесове“ .
При това вече практически никой не е в състояние да отговори на въпроса – какво именно можем да повторим. Кажи ми, какво искаш да повториш, недорасъл младежо с куртка, бричове и голямогабаритен макет на ППШ (на руски – съкращение от Пистолет-пулемьот Шпагина, автомат, създаден през 1941 година) през рамото? Отстъплението до Волга? Тактиката на изпепелената земя – собствената земя – при отстъплението? Опожаряването на селата в Подмосковието, за да не останат в ръцете на немците? Животът в землянки при минус 40 градуса? 125-грамовата дажба хляб? Децата, прекарващи по 12 часа на струговете в цехове без покрив? Невъзможността на жените, качващи на самолетите 100-килограмови бомби, след това да раждат? Наказателните батальони? Заградителните отряди? Един милион загинали при щурма на Берлин? Изпращането на ранените ветерани на остров Валаам далеч на север? Изпращането на пленените ветерани от германските концлагери направо в лагерите на ГУЛАГ? Репресиите от 1947 г.? Загиналите 27 милиона? Десетките хиляди непогребани и до днес на Синявските височини край Ленинград? Какво си се наканил да повтаряш, глупак? Наистина ли смяташ, че дедите ни са воювали за това?
Мълчи
А информацията за това, че първият щурм срещу Брестката крепост е проведен съвместно с Вермахта и че отбранявалият крепостта полски гарнизон след това е бил доубиван от съветските войски, че първият парад в Брест е бил съветско-фашистки, че благодарение на американската помощ получавахме всичко – дори свинска мас, че край Липецк е имало школа на „Луфтвафе“, че даже и след обявяването на войната по инерция съветските влакове с храни са продължавали да пътуват към Германия, че войната изобщо е започнала през 1939, а не през 1941 година – тази информация просто не съществува в шизофреничния мироглед.
Смисълът на Деня на победата придоби диаметрално противоположно на изначалното си значение и аз вече не разбирам какво представлява този ден. Изначалното послание бе разбираемо за мен. Никога повече да не се повтаря всичко това. Да помним. Да не забравяме. Да коленичим. Да, тогава също имаше лъжи. Но в крайна сметка на думи водещи бяха антивоенните принципи. И техниката, която минаваше по Червения площад, се представяше като техника за защита на границите ни от проклетите буржоа, а не за нападение.
А сега какво?
Кои граници защитават вашите, минаващи по Червения площад, реактивни системи за залпов огън „Град“, „Ураган“ и „Смерч“? Какво сваля изложената на Триумфалния площад зенитна ракетна система „Бук“? Какви градове бранят самоходните артилерийски установки „Гвоздика“ и „Акация“? По чия земя минават бронираните машини „Тигър“? Срещу кои планини бяха изстреляни през 2008 г. ракетите „Искандер“ и „Точка-У“?
„Сега виждате как по Червения площад преминават системите за залпов огън „Ураган“. Те успешно са използвани в Чечения и Грузия“. Тази фраза чух, когато попаднах на прякото предаване на парада. Произнесе я момиче – телевизионна водеща, с приповдигната радостна интонация: Боже мой, момиче, чуваш ли се? Виждала ли си изобщо какво направиха в Чечения тези урагани, в какво превръщат селата? Виждала ли си чеченското село Зона, в което не беше останала и една къща, само стърчащи комини сред пепелището? Цяло село от стърчащи комини – същото, като във филмите за войната, само че сторено не от немско-фашистките окупатори, а именно от тези твои системи за залпов огън.
Само онзи, който поне веднъж е виждал тази техника в действие, който поне веднъж е видял в какво превръща тя селата, къщите, хората, човешкия живот, който поне веднъж е виждал в какво артилерийският снаряд може да превърне човешкото тяло и в какво се превръщат телата на войниците, изгорели в такава бронирана техника, губи завинаги способност да се възхищава на това пълзящо с грохот желязо.
Възхищение от оръжия за масово поразяване, от оръжия за безразборно унищожение, може да има само в извратена логика. Това е ненормално. Нормално е точно обратното – отхвърлянето. След Грузия, Крим и Донбас, това вече не са символи на защитата. Това са символи на агресията. Нападението. Окупацията.
„Град“ – това е летището на Донецк.
„Бук“ – това е сваленият „Боинг“.
Т-72 – това е Дебалцево.
Бронетранспортьорът „Тигр“ – това е кримската авиационна база „Белбек“.
„Искандер“ – това е Грузия.
И тези асоциации са завинаги. Това оръжие си спечели именно такава слава.
Този парад вече не е парад на техниката, спасила света от кафявата чума. Това е парад на техниката, убила десетки хиляди хора в някога най-братската за нас страна… Нима забравихте?
Това повече не е парад на защитниците и освободителите. Това е парад на окупаторите. Вашите танкове вече предизвикват само гадене. И нищо повече.
Разбира се, нужно е умение да измениш, да обърнеш точно на обратно, да извратиш на 180 градуса посланието на ден като този – Деня на победата.
И, безусловно, ден на търговията.
Търговия с Победата
Способна да приеме най-невъобразими форми. Да пришиваш, например, гвардейски лентички на затворниците в лагерите. Само това не би могло да се побере в главата на живеещия в адекватния свят индивид. Но на нас… Живеещите в страна, в която търгуват с пилотки, ордени, детски военни униформи, с превързани с гвардейски лентички бутилки водка, с безумни видеоклипчета, анормални телевизионни сериали, със стикери, изобразяващи заети с анален секс двама души, единият от които вместо глава има сърп и чук, а другият – свастика… Какви ти там затворници с гвардейски лентички, за какво става дума.
Всъщност, в съвременна Русия е по-коректно този ден вече да се нарича не Ден на победата, а Всеруски Ден на Търговията с Победата.
Но на народа му харесва. И той радостно купува.
Пилотката върху бутилка ракия, която видях в гръцко курортно градче в магазин за алкохол за удовлетворяване на чувствата на руския патриот, кой знае защо заминал да отбележи Деня на победата не в Крим, а в гейропа – ето най-точния символ на онова, в което превърнаха днес смъртта на милиони хора.
С вашата победа вече търгуват дори викачите пред кръчмите в Гърция, уважаеми господа патриоти, а вие повтаряте и повтаряте „дедите са воювали“ и „можем да повторим“.
А в същото време в Москва бе организирано събиране на продукти за селата. В това число и за живеещите в селата ветерани от Тверска и Ленинградска област. Събиране. На продукти. За селата. И ветераните. От Ленинград.
Да ви е честит Денят на победата.
Аркадий Бабченко,
Спектър (spektr.press)
