Има дни, които остават паметни за военните формирования, и дори могат да се нарекат исторически за тях. В такъв за командосите от 68-а бригада „Специални сили” се превърна 17 май. В този ден през седмицата на летище „Чешнегирово” те направиха първите скокове с американските парашути МС-6, получени по програмата FMF(Foreign military financing). За ментова е най-съвременният парашут с кръгъл купол за бойно използване, заяви командирът на бригадата бригаден генерал Явор Матеев. От транспортния самолет С-27 J „Спартан” скокове извършиха и парашутисти от ВВС и ВМС.
Към 10,30 ч. на 17 май грохотът на пристигащите автомобили наруши тишината на закритото военно летище „Чешнегирово”. По добре отработен начин материалната част бе бързо разтоварена. Парашутите бяха подредени в редици и зад тях застанаха военнослужещите. Започна предскоковата подготовка…
Подполковник Божидар Бойков като ръководител на парашутните скокове запозна участниците с особеностите на плаца за приземяване, за да могат те да придобият възможно най-цялостна картина от него, макар че от въздуха препятствията изглеждат по-различно. Указа една от основните посоки и направлението на вятъра. Всичко това се прави, за да имат парашутистите максимална информация за това, с което те могат да се сблъскат на мястото за приземяване.
Дежурният лекар майор Николай Гешев предупреди за евентуални опасности в тревната площ. Негово задължение е да следи за здравословното състояние на парашутистите и кой кога е минал през авиолекарска комисия и има годност за извършване на скокове.
Назначеният за дежурен парашутен инструктор подполковник Георги Мянков припомни някои принципни положения във връзка с действията на парашутиста в машината и във въздуха след напускането й, както и при самото приземяване. Отбеляза и конструктивните особености на парашут МС-6. Например, той има седалищен колан, с който парашутистът се чувства по-удобно във въздуха. Но от височина 400 метра времето е твърде кратко за опити за сядане на колана, а тази позиция не е правилната за приземяване. Друго, при самото управление на парашута, за разлика от предния модел, е, че МС-6 може да се движи назад, но тази корекция трябва да става само при избягване на някакво препятствие на земята. А при определянето на хората при скачането те се подреждат по килограми, по-тежките скачат по-напред. Това се прави, защото всички други условия са еднакви, но теглото на парашутиста играе съществена роля по отношение на скоростта на снижаване.
Задължение на подполковник Мянков бе да провери правилното поставяне на парашутите на третата, последна линия. По принцип, на първата линия проверка правят командирите на взводове, а на втората – командирите на роти. Но когато има инструктори, както е в бригадата, те са на първа и втора линия, защото са хора с много по-голям опит от редовите парашутисти и са по-експедитивни в действията си. В този ден за изпълнение на парашутни скокове инструктори от Учебния център на бригадата бяха старшините Даниел Стоянов и Илиян Илиев, и старши сержантите Мирослав Павлов, Делян Павлов, Димитър Колев и Димитър Балев. Свои специфични и отговорни задължения имаха също ръководителят на полетите, осигуряващите свръзката с екипажа на самолета, спускачите в самолета, воините от отцеплението…
За да започнат парашутните скокове, е необходимо скоростта на вятъра да бъде до определена граница. А в този ден вятърът като че ли нямаше намерение да утихва. Часовете на очакване течаха бавно и вече се предполагаше, че скоковете могат да се отложат за следващия ден. Чак в 14,00 ч. метеоролозите от ВВС, с които се поддържаше непрекъсната връзка, съобщиха, че вятърът ще намали скоростта си към 15,00 ч. Скоро на хоризонта се появи и С-27 J „Спартан”…
Първи от самолета скочи командирът на 68-а бригада бригаден генерал Явор Матеев, верен на воинския принцип „Прави като мен!” В първия заход бяха също подполковник Божидар Бойков, началникът на Учебния център капитан Стоилко Здравков и инструкторите. А сред парашутистите бе и редник Благовеста Стефанова.
Своите първи парашутни скокове направиха полковник Николай Лясковски – началник на сектор в Командването на ВВС, и лейтенант Милен Караганчев – командир на взвод в 68-а бригада. Полетът до земята е перфектно удоволствие, каза полковникът. Това е със сигурност най-лудото нещо, което съм правил. Страх имаше, но не и паника. Приземяването бе меко и очаквам следващия си скок, въодушевен възкликна лейтенантът…
А защо 17 май може да бъде наречен по-специален и дори исторически за Специалните. Защото те получиха предишните си парашути – германските RS-4-4Т с принудително отваряне и с SOC-TW-7 (тип „Летящо крило”) през май 2005 г. И оттогава досега очакваха новите, които пристигнаха и вече използват.