С подписването на Заключителния акт от Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа през 1975 г. в Хелзинки започва процес на разведряване във военната и политическата област между двете системи – социалистическата и капиталистическата. След като двамата лидери на двете световни суперсили – САЩ и СССР – Джералд Форд и Леонид Брежнев, слагат подписите си под този документ, който остава в историята, а СССЕ се превръща в днешната евроатлантическа и евразийска организация ОССЕ, разпростряна от Ванкувър до Владивосток, работата „на тихия фронт“ не намалява“, а се увеличава. Увеличава се, защото в политическата област разведряването е повече привидно, отколкото реално. Никой не си прави илюзии, че някой от двете страни на Желязната завеса ще спре да работи срещу другия.
На съвещанието в Хелзинки лидерите на 33-те европейски държави и на САЩ и Канада общуват като стари приятели. На много от фотографиите от онова време можем да видим как сърдечно си разговарят генералният секретар на ЦК на ГЕСП на ГДР Ерих Хонекер и канцлерът на ФРГ Хелмут Шмит.
Във Виена усилено се продължават преговорите за разоръжаване между НАТО и Варшавския договор. Там много прилежно, спазвайки точно инструкциите, топ разузнавачи от двете страни на океана си разменят информация с цел някой овластен параноик да не „натисне копчето“ и върху планетата ни да се спусне „зловещата ядрена зима“. Процесът на разведряване е важен, защото ще даде и възможност на страните от социалистическия лагер да си отдъхнат от непрекъснатите недоимъци в икономиката.
За изпълнението на основните задачи са набелязани и съответните активни мероприятия, като на първо място се планира да продължи работата по многоетапната операция „Хоризонт – VII – T“, което ще се изрази в публикации, „изготвени от наша страна“, както и „тезисни разработки“ в полза на процеса на разведряване и др. Със съдействието на резидентурата в Атина трябва да се осъществи и активното мероприятие „Хоризонт – VIII – Г“, което също означава публикации „въз основа на подготвени от нас материали или тезисни разработки по неутронната бомба и крилатите ракети“.
Целта на операция „Хоризонт“ е да се дискредитират усилията на САЩ и НАТО за създаване на затруднения в процеса на разведряване и да се активизира общественото мнение в западноевропейските страни срещу неутронната бомба и крилатите ракети. Провежда се активно мероприятие „Мистрал“, чрез което да се подпомогне успешното завършване на Виенската среща като се използва информация от срещата. Подготвя се и позив-обръщение към западноевропейската общественост против производството на неутронно оръжие. В Италия е издадена брошура със заглавие „Лъжата за съветската военна заплаха“, подготвена с използването на тезисни разработки на КГБ. Пак в Италия е издадена и разпространена брошурата „Кой заплашва мира“, в която се показва милитаристичният курс на САЩ. И отново в Италия е публикувана и статия под заглавие „Едно чудовище между нас“, насочена против намерението на американците да разположат неутронно оръжие в Европа.
В Западна Германия ще бъдат публикувани статии по въпросите на правата на човека и неутронната бомба. В Брюксел резидентурата ще действа чрез „Уилсън“ за публикуване на материали срещу неутронната бомба, ще се работи и по използването на антиядреното движение за провеждането на активни мероприятия на ПГУ.
В Кайро, чрез „Редактора“ ще се публикуват материали по въпросите на разведряването. Съвместно с разузнаването на ГДР ще се проведе активно мероприятие на базата на информацията за настроенията в Западна Европа против поведението на властите в ГФР по отношение на затворниците и незачитането на правата на човека.
Замислено е със съдействието на резидентурата в Италия, чрез „Амедео“, като се използва и „Асоциацията за борба срещу чуждите военни бази“ в Сардиния, да се проведе активно мероприятие срещу милитаристичната политика на НАТО. На колегите от ГДР ще бъде предоставена информация, чрез която да се разисква в НАТО въпросът за неутронната бомба, с цел да се обработи общественото мнение в САЩ и Западна Европа. На резидентурата в Италия се възлага, съвместно с „немските другари“ да се проведе операция „Цитадела“, чрез която да се изработи документ, който разкрива плановете на САЩ по отношение на Италия. 
Предвижда се активно мероприятие чрез което да се „разобличи западногерманската реакция и Щраус“ по повод обединяването на християндемократическите сили в Западна Европа срещу прогресивните сили.
Съвместно със съветските другари е предвидено активно мероприятие за дискредитиране на Бжежински като главен стратег и идеолог на антикомунизма и външната политика на САЩ.
В тази епоха Збигнев Бжежински ръководи Института по въпросите на комунизма към Колумбийския университет в САЩ. В СССР главен негов опонент е академик Георгий Арбатов, ръководител на ИСКРАН – Института за САЩ и Канада към Руската академия на науките. В областта на ядреното въоръжаване от двете страни на океана работят двама гениални физици – в САЩ Ричард Файнман, в Съветския съюз – Лев Ландау.
На резидентурата в Лондон чрез „Филип“ се възлага да се осъществят публикации, благоприятни за развитието на икономическите отношения между страните от СИВ (Съвета за икономическа взаимопомощ на социалистическите страни в Москва) и ЕИО (Европейската икономическа общност).
Проучвателните задачи изискват от резидентите изучаването на местното законодателство в основните западноевропейски страни, което регламентира публикуване на материали в пресата, провеждане на демонстрации и акции. Проучват се и немалко политически дейци, журналисти и публицисти, които евентуално да станат „консуматори на активни мероприятия“.
През 1978 г. в резултат на постъпила информация става ясно, че Англия предлага свикване на съвещание по въпросите на преговорите за Съкращаване на въоръжените сили и въоръженията(СВСВ) в Централна Европа на ниво външни министри. В заключителното комюнике след срещата на високо равнище на НАТО във Вашингтон на 30 и 31 май 1978 г. по искане на английския външен министър Дейвид Оуен е включен параграф, според който ако на виенските преговори за СВСВ бъде отбелязан положителен напредък, да се направи предложение преговорите да продължат на ниво външни министри. След това Англия отново внася този въпрос в НАТО и английската делегация разпространява писмо, в което напомня за този параграф.
