Напредвайки в документалния сборник „Из архивите на ДС“ – 30-то издание на Комисията по досиетата, се натъкваме на факта, че през 70-те и началото на 80-те години на миналия век усилията на българското разузнаване, а и на всички останали страни от социалистическия лагер, са били насочени главно към поддържане на процеса на разведряване, който е бил крайно необходим за техните икономики. Надпреварата във въоръжаването, която налагат натовските държави начело със САЩ, се отразява зле върху нископродуктивните индустрии на страните от Варшавския договор. Хилядите предприятия, които живеят на дотации и огромните количества некачествена продукция, която не може да бъде изнесена на Запад и да донесе необходимата валута за закупуване на технологии, забавят хода на развитието на икономиките в социалстическите страни. Затова Мадридската среща през 1980 г. е особено важна, а една от основните задачи е подпомагане на процеса на разведряване с всички средства. По линия на разведряването разузнаванията на „братските социалистически страни“ си сътрудничат много активно, главно под тезисното ръководство на СССР, респективно на КГБ.
(От миналия брой)
са важни също така и противоречията, които съществуват
между САЩ и някои западни страни, както и недоволството в тези страни от намесата на Съединените щати във вътрешните им работи. По това време въпрос от първостепенна важност е и успехът на Мадридската среща да бъде гарантиран от социалистическите разузнавания.
След Заключителния акт от Хелзинки усилията на страните от Варшавския договор са насочени към запазване процеса на разведряване, започнал след много мъчителни усилия от страна на дипломацията. В Хелзинки за първи път в Европа се заговаря за принципа на консенсуса за постигане на договорености по ключовите въпроси между Изтока и Запада, което дори се записва в Заключителния акт. Запазването на консенсуса е цел и на срещата и в Белград през 1977 г. Вместо това обаче тя се превръща в арена на жестока конфронтация, където САЩ нажежават обстановката главно по въпросите, свързани с
правата на човека в социалистическия лагер.
По тази причина по линия на активните мероприятия на ПГУ към ДС се работи главно за противодействието на „дейността на реакционните империалистически кръгове от НАТО, насочена към възпиране на процеса на нормализиране на отношенията между Изтока и Запада“. Полагат се усилия и за укрепване в страните от НАТО на „възгледите за недопустимост на каквато и да било намеса във важните работи на отделните страни от блока като Италия, Франция, Португалия и др.“. Работи се също така и срещу процеса на разширяване на НАТО чрез приемане на нови държави членки като Испания.
Ситуацията налага и да се действа за увеличаване на противоречията между натовските държави, да се засилва недоверието към политиката на САЩ и ръководството на НАТО. В тази връзка „братските разведки“ обменят информация по въпросите на дейността на органите на НАТО, на военнонаучните и гражданските организации, на граждански лица, които работят срещу подобряване на отношенията между Изтока и Запада. Засягат се становища за самостоятелност на отделните страни от НАТО,
против намесата
във вътрешните им работи. Предприемат се контрамерки срещу мероприятията, посветени на 30-годишнината от създаването на НАТО. Правят се и икономически разработки, които доказват вредата за страни като Испания и Португалия от присъединяването им към Европейската икономическа общност.
Специално внимание в плана за активните мероприятия се отделя и на активизирането на дейността на Ватикана след избирането за папа на полския кардинал Войтила, който се отличава „със своите крайни антикомунистически и националистически възгледи“. За тази цел е желателно да се обменя информация за намеренията на Светия престол „относно евентуално засилване на борбата срещу комунизма, социалистическия строй и международното комунистическо движение“ . Срещу действията му, насочени към подриване на единството на социалистическата общност и за вътрешно разлагане на социалистическия строй, по-специално за подстрекаване на младежта и интелигенцията по въпросите на „правото на собствено мнение,
независимо мислене
и духовна свобода“. Трябва да се обменя информация и за инициативите на папата за преустройство на пропагандния апарат на Ватикана, увеличаване броя на предаванията за социалстическите страни и така нататък. От ПГУ считат, че в тази връзка трябва да се провеждат активни мероприятия за възпиране и противодействие на активността на Ватикана „в областта на идеологическата борба срещу социалистическите страни“. Да се разобличава идеологическата диверсия на Ватикана, насочена срещу обществения строй в социалистическия лагер. Необходимо е също така да се осуетяват опитите на САЩ да използват антикомунистическите възгледи на папата в интерес на своята политика. В крайна сметка трябва да се използват и противоречията вътре във Ватикана, да се изострят с цел да се намали активността на новия папа в областта на идеологическата борба срещу социалистическата общност.
Разработки, информация и тезиси се обменят с „братските разведки“, като в техните държавни се командироват служители на ПГУ. Ето какво пише в отчета си от една такава командировка български разузнавач, който е посетил другарите от Германската демократична република.
Командировката трае от 4 до 7 февруари 1980 г. и задачите му са били да предаде на немските другари, изготвените от наша страна материали за съвместната
операция „Дракон – Ригас“
и да се уточни начинът на реализацията й. Материалите представляват специално комплектовано куфарче, съдържащо наркотици от турски произход и документи (писмо от името на Тюркеш до Изпълнителния комитет на неговата партия в ГФР и адреси на партийни функционери в различни райони на ГФР), компрометиращи тази партия в незаконна дейност (контрабанда с опиати) по отношение на реда както в Турция, така и във ФРГ. С другарите от ГДР трябва да се изяснят на място и някои подробности „по естеството на предоставен ни от тях документ за реализация в Гърция, разкриващ, че правителството на ФРГ провежда линия на предпочитание и толериране на Турция за сметка на Гърция”.(Следва)
