Идеята е повече подобни апарати да работят в мрежа и да комуникират помежду си.
Пеленгаторна станция, базирана на софтуерно дефинирано радио с четири радиоприемника изобрети старшина-курсант Константин Димитров. Той е в пети курс в Националния военен университет (НВУ) „В. Левски“ – В. Търново, факултет „Общовойскови“, в специалност „Електронно разузнаване и електронна война“. Апаратът беше представен на международното изложение „Хемус 2022“ в Пловдив.
„Идеята е да се приемат от четири антени, разположени в кръг. Те могат да сравняват характеристиките на сигнала в реално време, за да може да се получи отново в реално време направлението, от което сигналът идва. Суровите данни от четирите антени преминават през миникомпютър и получаваме направлението, от което идва съответният сигнал. Всичко това се визуализира и графично“, каза специално за военния вестник старшина-курсант Димитров.
Намерението на младия изобретател е да се разработят повече такива станции, които да работят заедно в мрежа, да комуникират помежду си, както и да могат да бъдат разполагани възможно на по-широк фронт. „Когато се вземе информацията от всичките направления, от които се предава, там, където се пресече, може да се определи районът, в който се намира съответното радиосредство, което предава. Конкретно за армията тази станция може да послужи за определяне на направление и с помощта на няколко направления да се открие районът, от който противникът предава информация“, категоричен е изобретателят старшина-курсант Димитров.
Постепенно с годините натрупан опит и знания той разбира, че неговата военна специалност, комбинирана с гражданската му такава, се обвързват помежду си. „Важно е да се разбира как работи една апаратура и как аз мога да я ремонтирам, ако не разполагам с такъв специалист, така стигнах и до този проект за тази пеленгаторна станция“, допълва изобретателят.
По думите му чувството да присъства човек на такова престижно международно изложение е наистина невероятно, при това със свой проект.
На фона на множество модерни технически средства на изложението „Хемус 2022“ се появява още едно такова, което излиза на бял свят след около три месеца работа по хардуера – за самото устройство и антената. „Изработването на софтуера първоначално ми отне около половин месец, но работата по него ще продължи поне още година“, твърди старшина-курсант Димитров. За по-малко от две години той се превръща в истински изобретател.
Към момента на представянето на станцията на изложението в Пловдив тя все още се намира в етап на доразработване. Освен че има още работа по софтуера предстои да се внесат някои подобрения по хардуера. Предстои също така и тестовата фаза на проекта.
„Интересът ми към електрониката и разработването на нови продукти идва още от младежките ми години. Баща ми се занимаваше с такива неща. Идеята за разработването на този нов тип радиопеленгатор идва от факта, че техниката ни в армията остарява и все още се използва техника, която е на твърде много години. Тази станция е модерна и е в състояние да осъвремени някои процеси в тази насока – електроника и практическо приложение на нови принципи и идеи в армията“, смята младият изобретател от НВУ.
Нов тип радиоуправляема мишена
„Разработихме мишена за нуждите на Националния военен университет във В. Търново. Мишената е автономна, захранва се с акумулатор и не зависи от електрическата мрежа. Тя е радиоуправляема. Потребителят може да я командва ръчно – единично изправяне или единично сваляне, с бутони, със съответния софтуер. Може и да бъде вкарана в цикъл с параметрите за време, в което мишената стои в изправено положение, и време, в което стои в легнало положение, и брой цикли колко пъти да повтори това. Ако бъде уцелена, тя веднага пада и се отчита време за прострелване – от изправено положение до прострелването.“ Това заяви Стилиян Георгиев –доцент д-р в Института по металознание, който работи в областта на електрониката. Преди четири години минава към частния сектор, специалист е в областта на софтуера и хардуера.
Софтуерът може да управлява голям брой мишени с един лаптоп и с едно контролно радио. През софтуера се задават параметрите на всичките включени мишени и се стартират в изпълнение на упражненията една по една или синхронно – всички едновременно. След приключване на упражненията данните, които са събрани за време за прострелване, могат да бъдат събрани от всяка една от мишените и да се направи анализ. „Софтуерът смята съвсем тривиални параметри като средно време на стрелбата, най-бързо и съответно най-бавно уцелване и вариация на самата стрелба. Може и в чисто графичен вид да бъде представено самото прострелване. Има възможности и да се експортват данни в екселски формат“, твърди Стилиян Георгиев.
От четири години фирмата производител на мишената работи с Националния военен университет по този проект. Производителите на мишената предлагат на НВУ и нова методика за преподаване, трениране и обучение, разпространена и в други държави. Тя се използва и при тренировката на деца за постигане на високо спортно майсторство. Това е първият модел – прототип на въпросната мишена, предстои масовото й производство.
Тренажор за обучение на минохвъргачните разчети
Шуменският Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ на НВУ „В. Левски“ се представи на изложението „Хемус 2022“ с тренажор за обучение на минохвъргачните разчети – това са три тренажора – за 120-мм минохвъргачка, за 82-мм минохвъргачка и за 60-мм минохвъргачка.
„Тренажорът се състои от бойна минохвъргачка и учебно-тренировъчна мина с учебно-практически взривател. Целта е да се повиши обучението на минохвъргачните разчети при намалени разходи за това, както и да се преодолее стресът, който получават обучаемите от първите стрелби“, каза полковник доц. д-р Цоньо Цонев от факултета.
Мината реално не се взривява, защото е за многократно ползване. Самият икономически фактор се получава от това, че разходът за една мина е много по-малък. „Използва се само основният заряд, който е с намалено количество барут и заряд, който имитира разрива, където има димообразуващо вещество“, допълни полковник Цонев.
