Бригаден генерал Костадин Кузмов е роден през 1966 г. Завършил е Сержантско училище през 1984 г., Военното училище във Велико Търново през 1989 г. – профил „Мотострелкови“, Военна академия „Георги Ст. Раковски“ през 1998 г. и Сухопътния колеж на САЩ през 2014 г.
Служил е като офицер в 34-и мотострелкови полк в Момчилград, 61-ва Стрямска механизирана бригада, Командването на Сухопътните войски и 68-а бригада „Специални сили“. Заемал е длъжностите командир на взвод, командир на рота, началник- щаб на батальон, командир на механизиран батальон, заместник началник-щаб на бригада, началник на сектор в Командването на Сухопътните войски и заместник-командир на бригада. Участвал е на мисията в Ирак през 2005 г. (от април до края на декември) като командир на 5-и пехотен батальон. От 1 април т.г. е повишен в звание „бригаден генерал“ и е назначен за командир на 2-ра Тунджанска механизирана бригада.
– Господин бригаден генерал, току-що се връщате от изпълнение на парашутни скокове. Продължавате ли този вид подготовка, след като предишната Ви длъжност беше заместник-командир на 68-а бригада „Специални сили“, а сега сте командир на 2-ра бригада?
– Съгласно Наредба 15 за парашутната подготовка всеки има право да я продължи, след като е получил разрешение и заповед от командира на Сухопътните войски. Това е една допълнителна способност, едно умение, което в бъдеще може да бъде от полза не само за мен лично.
– Как приехте назначаването Ви за командир на 2-ра бригада?
– Наистина не съм очаквал, че ще ми бъде предложена такава длъжност. Приемам я като ново предизвикателство. А аз обичам предизвикателствата. Това е начин всеки един да се доказва. Благодарен съм на командира на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев, който ми гласува това доверие и ме предложи за повишаване в звание и длъжност. За мен това назначение е чест, тъй като всеки един офицер се стреми да достигне в кариерата си върха на военната стълбица, поне за мен е така.
– Вашето назначение почти съвпадна с последната част от подготовката и сертификацията на моторизираната пехотна бойна група с командир подполковник Тихомир Димчев. Как се представиха според Вас военнослужещите в това изпитание?
– Имаше доста въпроси за сертификацията, които бяха организирани от предния командир на бригадата, а аз бях ръководител на самото учение. Това за мен не беше нещо ново, тъй като не съм се откъсвал от войските и всичко ми беше ясно. Трябваше само да се запозная с детайлите при организацията, която беше наистина добра. Военнослужещите се представиха достойно и мога да кажа, че сертификацията беше изключително успешна, както за ръководството, което провеждаше учението, така и за самата моторизирана бойна група.
– Откога се познавате с командира на 38-и механизиран батальон подполковник Тихомир Димчев, който е и командир на тази бойна група?
– Подполковник Димчев бе командир на рота в батальона, който командвах в 61-ва бригада. Сега той е командир на батальон, а аз – негов командир на бригада.
– Служили ли сте заедно и с други военнослужещи от бригадата?
– Имаме съвместна служба с някои в Момчилград и Карлово, но те не са много.
– Какви бяха първите Ви впечатления от бригадата, най-вече от нейния щаб?
– Приятно впечатление ми направи огромното желание за представяне от целия личен състав на бригадата. Това видях на церемонията по сдаване и приемане на длъжността, която се състоя в района на 38-и механизиран батальон, както и в следващите ми срещи с личния състав на батальоните и дивизионите. Военнослужещите от бригадата са изключително мотивирани въпреки големите финансови и ресурсни ограничения. Бях изненадан, когато след церемонията офицерите ме посрещнаха строени пред щаба, а едно момиче в национална носия ми поднесе питка и мед. Казаха ми, че това е традиция във 2-ра бригада. Беше трогателно, тъй като не бях виждал такова посрещане.
– Гарнизоните на бригадата не са малко. Успяхте ли да ги посетите?
– Още първия месец обиколих всички гарнизони. Както знаете, 2-ра бригада е разположена в 5 гарнизона – Стара Загора, Хасково, Ямбол, Шумен и Плевен. Личният състав показа желание и мотивация за представяне при тази първа моя среща с тях, но положението със сградния фонд не е добре. Във всеки гарнизон сградите „плачат“ за ремонт.
– Сформирахте ли екипа, с който ще работите?
– Заместник-командир е полковник Недялко Ников, началник-щаб е полковник Манол Манолов, а заместник-командир по логистичното осигуряване е полковник Димитър Нинов. Те са си старият екип, не съм ги подбирал, а и това не е моя работа.
– Кои са най-ярките Ви спомени от годините в Момчилград?
– Те са от ученията с Предния отряд. Помня най-вече едно от тях. Като старши лейтенант на четири години служба току-що бях назначен за началник-щаб на батальона, а нямаше командир на батальон. В края на 1993 г. успях заедно с командния състав на батальона да организирам тридневното учение, да изведа хората на границата и след изпълнението на задачите да се приберем живи и здрави. Това беше период на много безсънни нощи, напрежение и трудности.
– Какви бяха трудностите по време на мисията Ви в Ирак като командир на 5-ия ни пехотен батальон?
– На никого тогава не е било леко. И на мен също. Най-трудното беше, че след инцидентите в началото, още на втория месец, ни трябваха много сили и изключителна воля, за да преодолеем тази ситуация и да можем да продължим да изпълняваме мисията. А тя беше най-дългата от мисиите на пехотните ни батальони в Ирак –изкарахме 8 месеца. На 6-ия месец около една трета от хората пожелаха да се приберат. И тогава ги подменихме с тези, които се подготвяха за 6-ия ни контингент, но той така и не замина от България. След това трябваше да приберем у нас цялата техника и имущество. До края на 2005 г. контингентът беше в България.
– Какво предстои на 2-ра бригада до края на годината?
– Ще напомня само че скоро артилерийските ни подразделения участваха на лагерно обучение на полигон „Ново село“. Подготовката завърши с управление на огъня на артилерията с бойни артилерийски стрелби. Резултатите бяха отлични. Само една самоходна минохвъргачна батарея не постигна отличен резултат, защото просрочи времето за определяне на данните за стрелба по една от неплановите цели. В момента разузнавателните подразделения провеждат 3-седмичен лагер в район извън пункта за постоянна дислокация. От тук нататък, следват бойни стрелби на механизираните подразделения. През този месец е участието на зенитно-ракетния ни дивизион в Плевен в съвместното учение „Тракийска звезда“. До края на годината на военните формирования от бригадата предстоят още доста съвместни учения и мероприятия, както в страната, така и в други държави.
– Имате ли военнослужещи от бригадата на границата?
– Задачата да оказваме логистична поддръжка на Гранична полиция продължава и групите се ротират през определен период. Преди около месец, по време на Великденските празници и Гергьовден имахме и допълнителни групи, които изпълняваха съвместни патрули с граничните полицаи. Наши военнослужещи от Стара Загора, Хасково, Ямбол и Шумен са на всички гранични пунктове от Ивайловград до Малко Търново.
– В заключение, бихте ли определили кои са Вашите приоритети като командир на 2-ра бригада?
– Приоритетите ми са два – личният състав и бойната подготовка. Според мен, за да бъдем професионалисти и за да се изпълняват задачите в армията, първо трябва да сме подготвени. Обучението се извършва в системата на бойната подготовка, която изгражда способностите на всяка една бойна единица. Но бойна подготовка може да се провежда тогава, когато има личен състав. В противен случай няма кого да обучаваш. Тези приоритети са взаимно свързани. На военнослужещите от всички категории трябва да се отдава необходимото внимание и уважение, и те да се възпитават в родолюбие и патриотизъм. Мотивирането на хората в униформа ще доведе до повишаване на личната подготовка и усвояването на нови способности в системата на бойна подготовка. За да бъдат те и воинските колективи от полза на цялостната ни система за сигурност и гарант на суверенитета на нашата държава, както и да изпълняват всички задачи с достойнство и чест.
