„Когато комунистите дойдоха на власт, те първо трябваше да обогатят собствените си партизани, което си е отдавнашна практика. И затова първо ни взеxа имотите, така и Хитлер подгони евреите – за да им вземе имотите. Беше нормално да конфискуват всичко, но буржоазията не беше много богата. Затова посегнаха на хляба на хората, а на българина хлябът беше земята – взеха му я.
И когато изядоха всичко и видяха, че нищо не става, започнаха да взимат заеми. Кой можеше да им ги даде – естествено капиталистите – те дори няма да питат за какво ще са им тези пари. Но когато видят, че комунистите не могат да плащат лихвите, ще си поискат и лихвите на лихвите, и главницата. И понеже няма да могат да платят, те ще трябва да си ходят. И ще видиш, ще влязат в църква да се кръстят, за да останат на власт.
А колкото до земята на българина – когато се разбере, че и там нищо не става – ще трябва да му я върнат, но няма да има на кого. Тогава ще настъпи седемгодишен глад“.
Дискусията на тема „Знание и ценности“, посветена на (не)изучаването на тоталитарните режими в българското училище, се проведе в Дома на Европа. Дискусията бе организирана от фондация „Истина и памет“ и в нея участие взеха журналистът Христо Христов, евродепутатът от ГЕРБ-ЕНП Андрей Ковачев, проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България, доц. Лъчезар Стоянов от Нов български университет.
Модераторът на форума Христов обясни, че идеята на фондация „Истина и памет“ е да бъде зададена рамка, която да бъде представена на МОН, за да е ясно, че немалка част от българското общество желае този проблем да бъде решен. Той направи кратка ретроспекция на събитията, предхождащи дискусията.
През 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизма“ беше приета резолюция за еднакво третиране на всички тоталитарни режими на Стария континет през ХХ век и бе поставен въпросът за подмяната на съдържанието на всички учебници по история.
През 2009 г. 41-вото Народно събрание подкрепи резолюцията на ПАСЕ за осъждането на тоталитарните режими и заключенията на Пражката декларация.
През 2013 г. проф. Евелина Келбечева инициира гражданската петиция за изучаване на комунистическия режим в средното училище, подкрепена от над 2000 души, включително и от двамата предиденти д-р Желю Желев и Петър Стоянов.
През септември 2015 г. 43-ото НС отхвърли предложението на депутата Борис Станимиров от Реформаторския блок за изучаването на комунистическия режим, което трябваше да влезе в новия образователен закон.
През декември 2015 г. депутатът Методи Андреев от ГЕРБ инициира политическа петиция за изучаването на тоталитарните режими в училище, подкрепена от депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС и независими депутати.
През февруари 2016 г. президентът Росен Плевнелиев се присъедини към тази петиция с целия си екип.
„На 11 март 2016 г. гражданската и политическата петиция бяха внесени в МОН, министър Меглена Кунева лично даде уверение, че тази промяна ще се състои“, съобщи Христов, но представител на МОН не уважи събитието, което предизвика недоволството и разочарованието на аудиторията.
На 14 март 2016 г. депутатът Андрей Ковачев от групата европейски депутати ГЕРБ-ЕНП организира дискусия за изучаването на тоталитарните режими в българското училище.
Евродепутатът Андрей Ковачев определи темата като „много болна“ и посочи опитите тя да бъде омаловажена. Той посочи представените в ЕП графики, изследващи настроенията в българското общество към диктатора Тодор Живков. През 1991 г. негативните оценки за неговото управление са 76%, а през 2014 г., 24 години след това имаме 55% одобрение
на управлението
на ЖивковЛагерът Куциян
Ковачев припомни, че през 2000 г. НС обяви комунистическия режим за престъпен. Според него, т. нар. придобивки, постигнати през социализма, са се случвали не благодарение на него, а въпреки него. Социализмът е откъснал България от демократичния европейски свят за няколко десетилетия. Евродепутатът припомни също и оценката за управлението на Тодор Живков, изнесена от неговия наследник Петър Младенов още през 1989 г., която сама разби мита за просперитета на социалистическата икономика.
„Историята не трябва да бъде нито лява, нито дясна. Тя трябва да се базира на историческите факти, данни и документи. Важна е истината, не интерпретацията на този или онзи историк. Младите трябва да се запознаят с личните спомени на потърпевшите и участниците в историческите събития от този период“, сподели Ковачев и не пропусна да отчете, че през социализма хората са се радвали на положителни прежививания в личния си живот, но не бива да се забравят концлагерите, хилядите разбити човешки съдби, както и предлагането на България на два пъти за 16-та република на СССР.
Евродепутатът посочи, че местната в ласт в България нехае, че „много улици още носят името Георги Димитров с пресечката Васил Коларов“, както и желанието на общинския съвет в град Димитровград в Западните покрайнини да си върне историческото име Цариброд, но след подкрепата на тази инициатива от страна на български евродепутати, сръбският премиер Александър Вучич посочил, че в България имаме град със същото име.
Проф. Евелина Келбечева изтъкна, че ако имахме адекватно, модерно, обективно и силно присъствие на знанието за комунизма в българското училище, нашето общество днес щеше да бъде различно. От това знание се раждат и гражданските разбирания и реакциите на младите хора, тяхното ситуиране в днешния ден и съотнасяне с това какво е Европа, тяхното усещане за връзката със собствените им семейства. Тя определи публичното пространство като добре затлачено, благодарение на перфектно свършената работа на ДС и всички останали служби, понеже няма обяснение за това как „26 години българските учебници са ретроградни, лошо написани
написаните добре и с обективна информация не се преподават“. В нито една матура не присъства темата за комунизма, подчерта още Келбечева, в изпитите за постъпване в българските университети няма тема за комунизма. „В средното образование знанието по история спира до Първата световна война. Не защото го няма в учебниците, просто защото е трудно да се преподава, няма консенсус“, съобщи още Келбечева.
Тя отчете, въпреки че комунистическият режим бе обявен за престъпен още през 2000 г., това е най-добре пазената публична тайна у нас. В нито един учебник по история не присъства този факт, посочи тя.
Комунизмът и тоталитаризмите, присъствали във всички учебници, но те са написани толкова лошо, банално и скучно. Според нея живите разкази на потърпевшите от терора, който е сложен просто като грешка на растежа, както и документалните филми, тяхната реакция е мигновена и много по-продуктивна от невъзможното за възприемане повествование в учебниците.
Това че в МОН все още работят 5 ли 6 огласени агенти
на ДСПрез 2015 г. лагерът в Белене отвори врати завинаги.
трябва много добре да говори за начина, по който персонално се мисли, говори и спира политиката за осъвременяване на българските учебници и образование като цяло, каза на финала проф. Келбечева.
Доц. Лъчезар Стоянов от НБУ обясни какво представляват предварителните обсъждания на учебните програми в МОН. „Там винаги се разиграва една традиционна българска сценка с много предизвестени правила“, заяви Стоянов и нарече този факт „непрозрачно производство на нормативни документи“. Той е повдигал нееднократно въпроса за изключително преднамерено свиване и неразкриване на идеологията, а и практиката на тоталитарната комунистическа държава. За което от МОН му отговарят, че българското училище е деполитизирано. Образованието трябвало да дава само знания. Така функцията му да възпитава, според Стоянов, да дава и оформя ценностна система, де факто е ампутирана.
„Материалът за тоталитаризма е един набор от тежка фактология, това направи историята отвратителна изобщо като предмет, една безмислена тренировка на паметливостта на децата. И то във времена, когато в Гугъл можеш да намериш на практика всичко. Историята освен знания за миналото на народа ни, Европа и света, трябва да даде и един набор от знания за политическото устройство, идеологии и политическите системи, т. е. онези ключови познания, които са свързани с т. нар. гражданско образование – граждански права и ценности. Уроците по български и история в учебната програма са така копресирани или така сложени, че да не бъдат учени. Всичките ни учебни програми са с дефицит в часовете. Програмите са един декоративен документ, който всички знаят, че няма да бъде използван.“, посочи още доц. Стоянов
Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата, даде пример как се изучава история в европейските държави от бившия социалистически блок и ексрепубликите от СССР като Естония. „Там децата изучават тоталитаризма и комунизма от думите на бабите и дядовците си, като впоследствие подготвят сценки в училище върху тези разкази. Там концлагерите са представени в комикси, създадени така, че да не отблъсне децата. В румънските учебници по история е поставен диск с телевизионни предавания от свалянето на Чаушеску“, посочи още Бончева.
Депутатът от ГЕРБ Методи Андреев в типичния си безкомпромисен стил заяви, че в момента текат процеси, които са необратими
„С приемането на новите учебни планове в учебниците да попадне тази материя, става все по-малки и по малки. Проблемът е в държавата. Държавата явно не желае това да бъде тема, изучавана в българското училище. Не само че официални български политици застават до правешкия диктатор, но държавата не намира това за нередно“, каза още той.
Методи Андреев попита на какво основание премиерът е обещал на Празника на розата в Казанлък, че ще намери 2,5 млн. лева за възстановяването на „капището“ на комунизма у нас – Паметника на Бузлуджа. Андреев направи паралел с остров Персин, където не са вложени никакви пари, за да се направи музей на жертвите на тоталитаризма, а всичко почива върху инициативата на италианския католически свещеник Паоло Кортези.
На финала Андреев поиска тези пари да бъдат дадени в София, за да се построи музей на тоталитаризма в столицата, както е в Будапеща и в други европейски столици.
Факти за БКП, без които учебниците са немислими
Ден преди дискусията „Знание и ценности“ сайтът desebg.com публикува основните факти и процеси от тоталитарното управление на БКП, без които учебниците по история са немислими. Списъкът е внесен от фондация „Истина и памет“ на вниманието на министъра на образованието и науката Меглена Кунева преди месец, на 5 май 2016 г.
В документа до министъра се посочва:
Основната задача на обучението по най-новата ни история в средния курс е създаване на критично отношение към тоталитарния режим в България (1944-1989), както и неговите метастази в следващия период. Младите хора в България имат нужда да се ситуират в днешния ден както по отношение на националната си история, така и по отношение на общите ценности в Европейският съюз.
Няма съмнение, че те могат да бъдат изградени като образовани хора с активно ново гражданско съзнание чрез обучението по хуманитарни науки и преди всичко чрез курсовете по история. Сегашното състояние на програмите, на разпределението на учебния материал, на учебниците и допълнителните материали не постига тези цели.
Апелираме към радикална програма на държавните образователни стандарти за изучаване на история, за да може българското средно училище да бъде място, където по модерен начин да се преподават знания и умения, които ще доведат до създаване на хора с достатъчно знание за самооценка и за разбиране на динамично променящия се свят.
В учебното съдържание по история до този момент, в една или друга степен все още има огромни бели полета, затова предлагаме в новите учебници те да бъдат попълнени, за да бъде създадена обективна картина на историята на България от най-ново време, без знанието за която не можем да мислим за образовано и граждански-активно ново поколение.
Не би трябвало да има програма по най-нова история на България, в която да отсъстват следните факти и процеси:
Превратът на 9 септември 1944 г. и окупацията на България от Червената армия.
•Масовите убийства (безследно изчезнали), наброяващи до петдесет хиляди души, непосредствено след тази дата.
•Всички процеси на „народния съд“ в страната.
•„Чистките“ в администрацията, армията, училищата, университетите и всички църкви в България.
•Създаване на системата за наказателните лагери по съветски образец, наречени „тудово-възпитателни общежития“, затворени чак през 1962 г.
•Създаването и функиционирането на репресивния апарат на БКП в лицето на Държавна сигурност както в страната, така и в чужбина (включително „мокрите поръчки“ и убийството на Георги Марков).
•Ликвидирането на опозиционните партии.
•Сливането на Българската комунистическа партия държавата и тоталитарният характер на управлението.
•Създаване на казионни младежки комунистически и профсъюзни организации.
•Националното предателство с насилствената македоницазия на Пиринския край.
•Отнемане на частната собственост върху индустрията, банковото дело и търговията.
•Принудителна колективизацията на земята и селското стопанство и създаването на ТКЗС по съветски модел.
•Въоръжената съпротива срещу режима – възникване, дейност и разгромяването на горянското движение.
•Изнасянето и по-късното продаване на златния резерв на България, възлизащ на 23 тона злато, на Съветския съюз.
•Трите фалита на Народна Република България (описани като „дългови кризи“).
•Националното предателство с предложението за България да се присъедини като 16-а република на Съветския съюз (1963 и 1973 г.).
•Асимилационната политика на БКП към мюсюлманските малцинства в България, чиято кулминация е т.н. „Възродителен процес“ срещу турците.
•Тотална цензура върху всички политически, културни и индивидуални изяви.
•Социалното инженерство на нацията чрез образованието.
•Превръщането на цялата ни икономика в икономика на дефицита.
•Превръщането на българското общество в кастова структура чрез създаването на привилегиите на управляващата комунистическа номенклатура институцията на „активните борци против фашизма и капитализма“.
•Контрол над свободното време и създаване на изкуствени нови „социалистически ритуали“.
•Закрепостяването на населението в страната чрез т.нар. „жителство“ и забраната за пътуване в чужбина.
•Екологичните престъпления срещу българската нация и престъпното информационно затъмнение на населението след аварията в съветската АЕЦ Чернобил (1986).
•Дисидентите в България и преследванията срещу тях.
•Незаконното прочистване на досиетата на тоталитарните комунистически служби тайно от обществото и политическата опозиция след 10 ноември 1989 г.
