Необходим ни е съвременен анализ на сигурността
– Г-н Белемезов, какво ускори създаването на проектозакона за противодействие на тероризма на МВР – средата за сигурност у нас или опита на европейските практики?
– Разглеждайки ситуацията в страната, няма как да не я погледнем в контекста на Европа и на света. Терористичният акт на летището в Бургас през 2012-а г. постави държавата ни във фокуса на световните медии. От друга страна, участието ни в световната антитерористична коалиция поражда допълнителни рискове за страната, вкл. за контингентите ни в кризисни точки по света. И тъй като темата тероризъм е комплексна, трябва да я разглеждаме в общия контекст на националната сигурност на България. Необходим ни е съвременен анализ на сигурността. Защото Европа и респективно България са изправени пред съвършено нови предизвикателства и проблеми в период на нарастващи рискове и нестабилна обстановка – миграционна криза, трафик на хора, радикализация и тероризъм.
Конфликтите в Ирак, Сирия, Либия и Афганистан и недобрите перспективи да се намерят трайни решения, могат да влошат средата за сигурност и да увеличат бежанските потоци. На територията на Турция тези хора са около 2 млн.700 хиляди, а в Гърция – около 60 хил.
Допълнителните рискове по границата с Гърция произтичат и от това, че общата ни граница е вътрешна за ЕС и практически е по-слабо охранявана. От друга страна, политическата и икономическа криза в южната ни съседка е възможно да тласне нови потоци и към нас.
Липсата на единна европейска политика за справяне с миграционната криза и последващото затваряне на границите от някои държави може да промени миграционните маршрути и да застраши сухопътните и морските ни граници. Всъщност, анализът на рисковете показва, че за България съществува реална заплаха от тероризъм.
На закрити заседания на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред изслушвахме представители на специализираните служби в България, които работят в много тясна координация помежду си по превенция за недопускане на терористичен акт у нас.
– Не застрашава ли битовата престъпност повече гражданите, отколкото потенциалния тероризъм?
– Не бива да разглеждаме едни фактори в средата за сигурност за сметка на други. Законопроектът за противодействие на тероризма дори малко закъсня. Защото изводите на специализираните служби говорят за активизиране на терористични групировки близо до границите ни, а в Европа се проведоха и успешни терористични атентати. Миграционият натиск способства инфилтрирането на екстремисти, а през територията ни или в близост до нея преминават маршрути за чуждестранни бойци от ЕС и Балканите. Според статистиката, от началото на 2015-а до началото на март 2016 г. службите за сигурност и обществен ред са извършили проверки на 18 408 лица, като за 577 от тях има информация за това, че могат да застрашат националната ни сигурност, а на други 56 опасни за сигурността ни, са наложени експулсиране, отнемане на правото на пребиваване или забрана за влизане в страната.
– А какви нормативни актове досега предшестват законопроекта, като антитерористични мерки?
– С решение на МС 1039 от 30 декември 2015 г. се приема Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма за 2015-2020 г. Следва го Национален план за противодействие на тероризма. Промени се и законът за ДАНС, като се създаде Национално звено за получаване и обработка на резервационни данни за пътниците в България, превозени по въздух. В ДАНС беше създаден Национален контратерористичен център, в който участват представители на МВР, ДА „Разузнаване“, Служба „Военна информация“ и Служба „Военна полиция“ към МО.
Предлагаме да се възстанови в състава на МВР закритото от министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев през 2014 г. специализирано звено със 125-годишна история „Транспортна полиция“. Днес основната му задача трябва бъде осъществяване превенция по недопускане на терористични актове на територията на железопътната инфраструктура на България и противодействие на лица, свързани с терористични групи. Голяма част от тези функции неправилно са вменени на жандармерията. Но „Транспортна полиция“ имаше сериозна експертиза и добре структурирано присъствие в страната. Трябва да се подобрят и осъвременят бюджетите на специализираните служби. Съставът на Специализирания отряд за борба с тероризма, например, е наполовина от заложения капацитет. Повече средства са необходими за автопарка и техническото оборудване. Трябва да се подобрят и механизмите за взаимодействие със специализираните служби в ЕС по отношение на миграционните потоци, трафика на хора и тероризма. В този смисъл антитерористичното законодателство, предложено за обществено обсъждане, е навременно
.
– Какво повече дава законът за противодействие на тероризма?
– От една страна, той предлага конкретно взаимодействие между МВР, МО и специализираните служби, а от друга, взаимодействие с общините, които са и най-уязвимите места. Защото ако в столицата и големите ни градове имаме капацитет да реагираме много по-адекватно, на един терористичен акт в малките общини и населени места – визирам обществени сгради, влакови композиции или транспорт, който превозва взривоопасни вещества или други опасни товари, готовността за реакция е много по-малка. Един такъв закон би следвало да предостави допълнителен инструментариум на общините по линия на антитерора.
Законопроектът предлага да се подобрят оперативните и специализираните процедури, по които се ръководят антитерористичните ни групи, включае и специализирания отряд в структурата на „Военна полиция“ в МО. Законът предвижда противодействие на разпространителите на терористична и радикална пропаганда. Т.е. имаме проект на закон, чието ефективно изпълнение цели да се подобрят оперативните процеси, по-тясно да се координират действията между институции, ведомства, общини, както и по-добра превенция по недопускане и противодействие на терористичните актове на наша територия.
– Ще се обезпечат ли и допълнителни ресурси, доколкото законът ангажира и военни структури в антитерористичната дейност?
– Такива са очакванията, още повече, че приехме скорошни промени в ЗОВС чл.56 и 57 за участието на армията в охраната на държавната граница. От друга страна, приетите промени в чл. 280 и 281 от НК третират опциите за по-високи наказания на участващите в трафик на хора. Трафикирането на нелегални емигранти откроява и допълнителни рискове – онези емигранти, които не разполагат с финансови възможности, се съгласяват да пренасят наркотици и оръжие. В борбата с терора трябва да се включи целият ни ресурс, включително и този на МО.
– Законопроектът е на страницата на МВР министерството и върви обществено обсъждане. Но правозащитни гласове вече говорят, че той ще узакони накърняване на човешките права…
– Моето лично мнение от опита с приемането на промените в Закона за МВР е, че министерството не отчита достатъчно външните становища на професионалните среди, на граждански и на синдикалните организации. Затова и сега се опасявам дали изпълнителната власт ще отчете професионалното, експертното и гражданското мнение. А темата е специфична и е необходим сериозен професионален и експертен анализ на предварителен етап. Защото между първо и второ четене законът може да се променя, но не и да се променя философията му. Затова трябва да изпреварват не политическите становища, а професионалните. После ще изведем политиките в антитерористичната дейност. А прилагането на закона вече зависи от управленския размах. Поставя се и въпросът дали да не се създаде отделна структура, която да обхване задълженията на институциите по веригата в тази насока. Но какъвто и да е структурният вариант, важно е на оперативно и управленско ниво нещата да се случват правилно.
