Изявление на министъра на отбраната Николай Ненчев по взетото решение от Министерския съвет за рамкови позиции на България за Срещата на върха на НАТО във Варшава на 8 и 9 юли 2016 г. Заглавието и подзаглавията са на редакцията.
Днес, 24 юни 2016 г., Министерският съвет прие решение за „Рамкови позиции на Република България за участие в Срещата на най-високо равнище на НАТО във Варшава, Полша, на 8 и 9 юли 2016 г. С този си акт правителството изпълни задължението си по чл.105, ал.1 от Конституцията на Република България за ръководство на външната политика и недвусмислено показа, че подготовката на участието на България в срещата е основен и непосредствен приоритет.
Срещите на най-високо равнище на НАТО и решенията, вземани от държавните и правителствените ръководители на страните-членки винаги са имали ключово значение за Алианса. В това отношение предстоящата среща също ще изиграе историческата си роля за формулиране на конкретни и дългосрочни решения за по-нататъшна политическа, военна и институционална адаптация на Алианса в отговор на променената среда за сигурност.
Основните фундаменти на регионалната и глобалната сигурност действително са изправени пред сериозни предизвикателства. За да отговори на тези предизвикателства, НАТО следва да демонстрира солидарност и единство чрез засилване на трансатлантическата връзка. За цялата си 65-годишна история НАТО се доказа като гарант на сигурността на Европа и Северна Америка.
Националната ни отбрана е напълно интегрирана в колективната. Чрез приетото решение за Рамкови позиции на Република България за участие в Срещата на най-високо равнище на НАТО във Варшава националната ни делегация, ръководена от президента на Република България и върховен главнокомандващ въоръжените сили ще защити националните интереси на страната и ще изрази нашата ангажираност, лоялност и отговорност като стабилен член на Алианса.
Приоритетите в националната ни позиция са фокусирани върху изграждането на силна колективна отбрана и възпиране, повишаване на сигурността и балансирано засилено предно присъствие на Източния фланг на Алианса и в района на Черно море, създаване на стабилност в периферията на НАТО и справяне с кризите и свързаните с тях бежански потоци.
Разработването на опции и препоръки за адаптирано предно присъствие в Черно море следва да се извършва в съответствие с изразената от президента и министър-председателя на Република България позиция чрез прилагане на установените работни процедури в НАТО и посредством участие на неговите военни органи на възможно най-ранен етап. Основната цел на това присъствие следва да бъде повишаване на оперативната съвместимост и взаимодействие на силите на Алианса чрез разработване на по-интензивен график за учения. Засиленото военноморско присъствие ще допринесе както за повишаване на способностите на Военноморските сили, така и за активиране при необходимост за пресичане на мигрантски потоци през Черно море, подобно на операцията на НАТО в Егейско море.
България ще подкрепи инициативата на Румъния за афилиирането на един батальон към създаваната многонационална бригада за участие в съвместни учения и тренировки.
С приемането от Народното събрание на поправките в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България страната ни е създала всички необходими условия за провеждане на усилена мисия по охрана на въздушното пространство съвместно с активни средства на други страни – членки на Алианса. С тези си действия страната ще се стреми наред с повишените способности на море, Алиансът да допринесе и за повишаване на способностите във военно-въздушния компонент.
В рамките на военната адаптация поддържаме постигането на баланс между засилено предно присъствие и ефективно усилване, включително изграждане на адекватна отбранителна инфраструктура. Анализът на оценката на заплахите за сигурността показва, че не се налага засилено сухопътно присъствие на наша територия. В рамките на опциите за предно присъствие на Изток, осъществявано на ротационен принцип, България поставя акцент върху неговия военноморски и военновъздушен компонент, като очаква въпросът за повишаването на сигурността в Черно море да бъде адекватно засегнат на срещата на Върха и да намери отражение в заключителните документи. Наличието на военни съоръжения и обекти за съвместно ползване със САЩ на българска територия дават допълнителни възможности за реализиране на предното присъствие с провеждането на съвместни учения със съюзниците и партньорите.
Успешното изпълнение на Плана за готовност за действие, приет на срещата на високо равнище в Уелс (2014г.), изпраща силен политически сигнал за готовността на Алианса както от политическа, така и от военна гледна точка да реагира адекватно на заплахите по границите на съюза. В тази връзка България изпълни поетия ангажимент за създаване на Щабен елемент за интегриране на силите на НАТО, който получи сертификат за пълна оперативна способност и допринесе с щабни офицери към многонационалния щаб на дивизия „Югоизток“ в Румъния, в щабните елементи на други страни-членки на реципрочна основа.
В политическата адаптация се стремим към поддържането на баланс между надеждно възпиране и конструктивен диалог с Русия, при запазване единството и солидарността между съюзниците. Русия не може да бъде игнорирана като глобална сила. Ние трябва да работим заедно в справянето с регионалните и глобалните предизвикателства. Съветът НАТО-Русия остава валиден форум за срещи и диалог.
Срещата на Върха във Варшава е добра възможност и за преглед на напредъка в отношенията на НАТО и ЕС и за търсене на по-нататъшно задълбочаване на практическото сътрудничество между двете организации. Приемането в рамките на Срещата на върха на съвместна декларация между НАТО и ЕС допълнително ще подпомогне очертаването на стратегическото партньорство в области като създаване на необходими военни способности, противодействие на хибридните и киберзаплахи, обмена на информация, изграждане на капацитет в сектора на сигурността, морската сигурност, миграцията и др.
България продължава да полага усилия за изпълнение на решенията от Уелс и увеличава процента от Брутния вътрешен продукт за отбрана. За кратък период от своя мандат правителството и Народното събрание приеха стратегически документи за развитие на способностите на въоръжените сили. Съгласно приетата Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 и План за развитие на въоръжените сили до 2020 г. за периода 2016-2018 г. се предвижда разходите за отбрана да бъдат не по-малко от 1.35% от БВП и да достигнат 1,5% през 2019-2020 г., като в следващите години до 2024 г. ще достигнат 2%, което е пълно изпълнение на поетия ангажимент от страните-членки да достигнат този праг на минимални разходи за отбрана.
На срещата във Варшава България ще подкрепи политиката на „отворени врати“ на НАТО. Поканата за членство на Черна гора, страна от нашия регион, е силен политически сигнал и за други страни от Западните Балкани. Интегрирането на страните от нашия регион в НАТО е в интерес на националната сигурност и България силно ще подкрепя тази политика.
Правителството потвърди на дело привързаността си към своята управленска програма, поставяйки евроатлантическата ориентация на страната като първи приоритет на външната и отбранителната си политика. Националната делегация ще замине на срещата във Варшава с ясен мандат и позиции. Утвърдените рамкови позиции са в унисон с разбирането на съюзниците за историческите решения, които предстои да се вземат по обсъжданите теми. С взетото от правителството решение България ще затвърди своето достойно място сред свободните и демократичните европейски страни.
