ПанЕвропа България, Дипломатическият институт към министъра на външните работи, Представителството на ЕК в София, Атлантическият клуб в България и фондация „Конрад Аденауер” организираха дискусия на тема „Quo vadis Europe: Действителните предизвикателства пред ЕС и Словашкото председателство на ЕС“.
Основните лектори на събитието бяха вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев и посланикът на Словакия в България, Н.Пр. Мариан Якубоци.
По време на дискусията вицепремиерът Дончев представи българската перспектива в рамките на новото председателство на ЕС, а посланик Якубоци запозна присъстващите с приоритетите на словашкото председателство на ЕС през следващите шест месеца, в контекста на изхода от британския референдум и мигрантската криза в Европа.
Често говорим за Европа с клишета. Говорим позитивно, но с клишета и това е лошо. Клишетата не позволяват да се мисли иновационно, още повече, че те превръщат Европа в скучна тема. А тя в момента най-малко има нужда от скука.
Това каза вицепремиерът Дончев в началото на лекцията си. Той посочи, че често разглеждаме ЕС като миротворчески проект, като икономически и политически съюз, като общност на споделени ценности и така нататък. Не, че това не е вярно, но повечето от тези изрази са клишета. В същото време в последните години Европа все повече прилича на инструмент за управление на кризи. Това, че успява да се справи с кризите е добре, но остава много далече от първоначалния замисъл.
Става дума за двете кризи – най-напред дълговата криза преди няколко години и след това кризата от мигрантските и бежанските потоци през последните години. И в едната и в другата криза вещите анализатори не видяха общата нишка. А и в едната и в другата криза незададеният и неполучил отговор въпрос е: ”Колко Европа искаме?”
.
И в едната и в другата криза механиката на напрежението идваше от въпроса,
кой как понася тежестите
Какви ангажименти поемат различните държави членки. Това беше сърцевината на едната и на другата криза. Ако не беше така и двете щяха да бъдат само предизвикателства.
Третата криза, която е пред нас, е свързана с основния въпрос: „Колко Европа искаме?”.
Очевидно е, че по този въпрос няма едно мнение. Необходимо е на първо място да променим ракурса, от който мислим и действаме.
Добре е, че овладяваме тази или онази криза, но защо не реагираме превантивно преди да ни връхлети някоя от тях. Защо не вземаме мерки години преди това. Защо не сме толкова подготвени, колкото трябва.
Отговорът отвъд клишетата и политическата коректност е защото вземаме решения бавно и трудно, и защото си позволяваме минали събития да форматират бъдещите ни действия, подчерта вицепремиерът.
Според него много важен индикатор за това накъде отива Европа ще бъдат преговорите за многогодишната финансова рамка и бъдещето на Кохезионната политика. Тя е една трета от бюджета на ЕС. Самите настроения, позициите, възможността да се намерят общи споделени цели и консенсус ще са най-сигурното мерило за това, накъде отиваме. Ако оставим на втори или трети план кохезионната политика това ще означава, че все по-малко вярваме в себе си.
Кохезионната политика
е обща и се реализира на територията на всички държави членки.
Тя много често се свързва с някакъв вид благотворителност, което не е вярно. Това разстройва и дебатът, когато става дума за донорите и бенефициентите.
Забравя се, че кохезионната политика е свързана с общия европейски пазар и съществува, за да коригира част от дефектите му. Общият пазар позволява заедно да градим една по-конкурентна среда. При него обаче има опасност богатите да стават по-богати, а бедните – по-бедни. И това е изначалната причина за съществуването на кохезионната политика. Този аргумент не беше достатъчно използван в дебата. Чуват се идеи и за по-силна централизация. Няма как, разбира се, на централно ниво да се знае какви са инфраструктурните потребности на една малка община като Тутракан, например, каза вицепремиерът. Той постави на дневен ред още едно предизвикателство пред съюза – бюрократичната тежест. Опростяването на правилата, според него, означава повишаване на достъпа до финансирането и до механизмите за развитие. И това не се отнася само до кохезионната политика, а до всичко в ЕС.
Европа е около 7 процента от населението на света и произвежда около
20 на сто от световния брутен вътрешен продукт
В същото време на нея се падат между 40 и 50 процента от световните социални разходи. Това съотношение може да се запази само ако тя започне да се реиндустриализира и да постига висок икономически растеж, а не 2 на сто годишно. В тази връзка енергийният съюз е ключов и не бива да се отлага. Трябва да бъдем по-бързи и решителни при вземането на решения, каза вицепремиерът. Да не „замитаме под килима” опасностите. Да бъдем смели и откровени пред гражданите, дори това да носи смут и политически щети.
Европа няма бъдеще ако не прилага едни и същи стандарти към всички държави членки, посочи вицепремиерът Дончев.
Преди да представи приоритетите на Словашкото председателство на ЕС посланик Мариан Якубоци представи образователната програма на Словакия за администрацията по време на председателството. По тази програма са обучени 3 339 души, което е струвало на държавата 1,6 млн. евро. Словакия се надява да не се занимава само с преодоляване на кризи и на депресията, предизвикана от британския референдум, а ще положи усилия и за развитието на ЕС. Необходимо е да се повиши компетентността на отделните страни членки, както и на ЕК. През септември в Братислава ще се проведе заседание на Европейския съвет. На него се очаква да стартира
„Процесът
от Братислава”
Там трябва да се вземат решения, които да доведат до видими резултати и до общо подобряване на положението на гражданите в общността. Словакия ще се опита да бъде гласът на хората от цяла Европа, за да се възстанови доверието в ЕС, като принципите на съюза доведат до ясни резултати. Словашкото председателство има амбиции в четири направления. На първо място европейската икономика трябва да стане по-силна. Да се модернизира общият европейски пазар. Миграцията да стане устойчива. Да се обърне още по-голямо внимание на околната среда. Словакия ще подкрепя инвестициите, създаването на нови работни места, както и европейския фонд за стратегическо инвестиране. Ще се търсят нови възможности за трансгранично сътрудничество.
Общият пазар трябва да се обогати от два нови стълба – дигитализацията и електронната търговия, които да достигнат максималното си приложение. Словаците са убедени, че кохезионната политика трябва да се преосмисли и да се разшири Шенгенската зона. Словашкото председателство подкрепя създаването на допълнителни споразумения за свободна търговия и държи Европа да се предпази от настроенията на антиамериканизъм и антиглобализъм.
