„Много често чуваме от страна на Руската федерация, че тя всъщност защитава някакъв свой специфичен културен код, че не иска да бъде цивилизационно колонизирана от Запада. С какво той е несъвместим с Европейския и Евроатлантическия ценностен набор?“
Това попита министърът на външните работи Даниел Митов на лекция на тема „НАТО след Съмита“, която се проведе във Военния клуб и бе организирана от Дипломатическия институт и Атлантическия клуб в България.
„Как ще бъде дешифриран в разговор този културен код, за да видим какво точно защитава Русия. Нашият е много прозрачен и известен на цял свят“, подчерта още Митов. „Какъв свят си представя Русия? И в същия момент какво ще изнася? Когато дефинираш такъв код, е ясно какво общество искаш да градиш. Ако имаш такъв код, това означава, че ще искаш да го разпространяваш и отвъд своите граници. Искаме да знаем какво е това или е просто някакъв вид кух разговор, с който да се оправдават определени действия? Трябва да осуетим това и аз мисля, че този разговор тепърва трябва да предстои“, заяви още министърът на външните работи.
Той очерта рамката на решенията, които бяха взети по време на срещата на върха на НАТО във Варшава и бе категоричен, че трябва да благодарим на предизвикателствата, защото те са ни накарали да се замислим върху слабостите, които имаме пред колективната ни сигурност.
Придържайки се изцяло към ангажиментите си по Чл. 5 от Вашингтонския договор, НАТО запазва целия спектър от способности за възпиране и отбрана. „Срещата потвърди, че основната мисия на Алианса остава непроменена, а именно – НАТО да се запази като единствената по рода си общност на свобода, мир, сигурност и споделени ценности“, допълни още Митов.
Препотвърден е бил и ангажиментът за ефективно изпълнение на трите основни задачи – колективна отбрана, управление на кризи и сигурност чрез сътрудничество, залегнали в стратегическата концепция на Алианса. „Действията на НАТО са породени от променената среда за сигурност и създадената арка на несигурност и нестабилност по периферията на НАТО и извън нея. Днес НАТО е изправен пред редица предизвикателства от изток и от юг, държавни и недържавни субекти, тероризъм и кибератаки и хибридни заплахи. Агресивните маневри по периферията на НАТО, придружени с желанието за постигане на политически цели чрез заплахи и използване на сила, са източник на регионална нестабилност и представляват сериозна опасност за Алианса, като заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа. Влошената ситуация по сигурността в Близкия изток и Северна Африка, генерираща мигрантски и бежански потоци също се явява сериозно предизвикателство. Тероризмът в т. нар. „Ислямска държава“ е достигнал безпрецедентно ниво на интензивност и се простира и на европейска територия, което представлява непосредствена заплаха за нашите страни и международната общност“, обясни още Митов.
Средата за сигурност в Черно и Балтийско море също е разглеждана като сериозно влошена, вследствие на нарастващите руски военни способности.
Министър Митов засегна и отношенията между НАТО и Русия. „В продължение на повече от 2 десетилетия НАТО се стремеше да организира партньорство с Русия, включително и чрез механизмите на Съвета „НАТО-Русия“,с действията си в Украйна Русия наруши международните си ангажименти, ценностите и принципите, които бяха в основата на взаимоотношенията. Нарушено бе доверието, върху което се градиха нашето сътрудничество и основните принципи на Европейската и Евроатлантическата архитектура на сигурност. В отговор НАТО взе решение да прекрати практическото цивилно и военно сътрудничество с Руската федерация при запазване на политическия диалог на ниво посланици и да укрепи своя възпиращ и отбранителен потенциал“, съобщи още министърът на външните работи.
„Вратите на НАТО остават отворени за всички европейски демокрации, които споделят ценностите на съюза и които имат желание и са способни да поемат отговорностите, произтичащи от членството, сподели Митов. В този смисъл се запазва съюзният ангажимент към Грузия, Македония и Босна и Херцеговина. Държавните раководители са приветствали Черна гора, която вече получи покана за членство и присъства на всички форуми на НАТО като наблюдател“, каза в допълнение Митов.
Полската позиция
На конференцията „НАТО след Съмита“ участие взе и Н. Пр. Кшищоф Краевски, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в Република България. „Във Варшава НАТО посочи къде се намира границата на агресията. Това ни дава основание да се надяваме, че ще живеем в един по-сигурен свят“, подчерта той. Противно на негативната пропаганда, според която събитието се провежда против една определена държава, а всички останали въпроси ще бъдат пренебрегнати, Варшавската среща имаше изключително многостранен спектър, отчете Краевски. Взето е решение за продължаване на мисията в Афганистан след 2016 г., за което Полша е готова. Тя е изразила подкрепата си за Украйна, нейния суверинитет и териториална цялост.
„Както се изрази премиерът на Полша Беата Шидло, Срещата на върха във Вършава ще остане в историята като събитие, което начерта новата карта на световната сигурност, подчерта още Краевски.
Според Полша, необходими са инвестиции в дронове и други разузнавателни устройства, в „очи и уши, за да знаем какво става на неколкостотин километра от нас“. „На нашата територия ще бъдат разположени сили, които ще могат да реагират във всеки момент в случай на опасност“, сподели още Н. Пр. Краевски. Същевременно техният неголям брой няма да създава реална заплаха за никого. „Нивото на сигурност на Полша и нашия регион най-после ще бъде същото като това в Западна Европа. Настъпи сериозна промяна на мисленето на НАТО в областта на сигурността. Досега ситуацията беше съвсем различна. В същото време, отчете Краевски, Полша е една от държавите-членки, която харчи 2% от БВП за отбрана, което я прави надежден съюзник. Но способността й да защити самостоятелно полската територия, изисква повишаване на разходите до поне 3%“, разкри още полският посланник.
„Не вярвам, че без сигурна Украйна, може да има сигурна Полша“, каза още той и допълни, че вече е създадена многонационална бригада, включваща войници от Литва, Украйна и Полша. Той изрази солидарност с държавите в Черноморския регион и обеща пълна подкрепа от страна на Полша за запазване на сигурността и мира.
