министъра на 12 юли 2016 г. за предаването
„Лице в лице“ на бТВ, водещ Цветанка Ризова, с малки съкращения, заглавието е на редакцията
– Г-н министър, има ли България две външни политики – миролюбивата, яхтената на премиера Бойко Борисов и тази, която е танковата, милитаристичната, каквато е вашата, на външния министър Митов, на президента Плевнелиев?
– Дума да не става. Няма две външни политики. Политиката е една и съща, тя е много добре координирана през цялото време и тя е миролюбива – и на премиера, на президента, на Министерския съвет, на външния министър и на военния министър. В това не бива да има и сянка съмнение. Ние сме отговорни за националните интереси, за националната сигурност и никой от нас не би си позволил да прекрачи тази граница и да въвлече България в някоя непредвидена ситуация. Казвам го с цялата си отговорност.
– Вие или Митов поемали ли сте някакви ангажименти към НАТО или други евроатлантически структури зад гърба на Бойко Борисов, които не са съгласувани с него и той ги научава постфактум?
– В никакъв случай. Първо, в НАТО няма изненади – всяко едно решение се взема въз основа на много задълбочени анализи, понякога това отнема месеци. Това в известна степен е слабост на Алианса. Неслучайно една от темите във Варшава беше за по-бързи и ефикасни решения. Но в никакъв случай не е имало разминаване. Трябва да свикваме с тази информационна среда, която очевидно е зловредна и много често определени политици, анализатори и медиите дезинформират обществото – нещо, срещу което аз категорично протестирам. Повтарям – никога, в нито един момент политиката не е била разнопосочна, съгласували сме всяка позиция и решение. Премиерът е бил в течение на всичко, няма и как да е по различен начин. Отивам на всяка една среща след изключително задълбочен прочит на всички документи, които получавам. И съобразявам позицията си с тази на премиера, на Министерския съвет, външния министър, президента – то няма и как да бъде по различен начин.
– Премиерът иска яхти и платноходки в Черно море, възможно ли е то да стане демилитаризирана зона, както иска Борисов?
– Всички искаме мир, спокойствие и сигурност за хората, правим всичко възможно това да се случи. Разбира се, средата около нас е силно увредена и заплахите може да дойдат от различни страни. В НАТО коментирахме тази тема и говорихме за 360-градусов подход, т.е. всички членове на Алианса да бъдат защитени на 360 градуса. Заплахите на този етап биха могли да дойдат както от изток, така и от юг, така и да са свързани с различни терористични организации. Така че трябва да бъдем готови за всичко това и българското правителство полага изключителни усилия всеки български гражданин да бъде защитен и да се чувства сигурен за своето бъдеще.
– Казахте, че заплахата може да бъде и от Изток. Затова ли във Варшава Русия бе обявена за агресор?
– Във Варшава Русия беше обявена за агресор заради всичко, което се случва в Украйна, в Крим. Дори по време не срещата бе съобщено, че са загинали трима украински военослужещи. Това няма как да не ни безпокои – когато само на 400 км от границата на България се водят бойни действия, не се спазват Минските ангажименти, не може да стоим безучастни, трябва да дадем ясен и силен сигнал, като във всеки конкретен случай каналите за комуникация с Русия остават.
– Т. е. ние защитаваме Украйна ли, като засилваме източния фланг на НАТО или съществуват някакви реални рискове за нас?
– Решенията в НАТО се вземат колективно, гласът на България е равен на гласа на САЩ, Германия, на всички останали партньори. Решенията се вземат въз основа на постъпване на предложение от някоя от членките на Алианса. Така решението за засилване на Източния фронт не е на някоя от Великите сили, то бе взето след предложение, постъпило от прибалтийските страни и Полша. Те се чувстват застрашени от Русия и поискаха от партньорите в НАТО там да бъде усилено присъствието на Алианса. В някаква степен застрашени се чувстват и Швеция и Финландия.
– А ние чувстваме ли се застрашени?
– Вече казах, че средата за сигурност е силно променена. Нямам предвид само възможността България да бъде атакувана от една или друга страна, говоря и за тероризъм, за бежанска вълна. Заради това се чувстваме застрашени и правим всичко възможно да дадем на хората повече сигурност и спокойствие.
– Вие усещата ли хибридна война, която Русия да води срещу България?
– Неведнъж съм говорил за хибридната война, която води Русия, тя е ежедневие. Става въпрос за дезинформация, внушения, че едва ли не НАТО води агресивна политика – нещо, което не отговаря на истината – НАТО преди всичко е отбранителен съюз и не е имало сесия, на която НАТО да проявява агресия към който и да е. Напротив – НАТО призовава към сдържаност и спазване на международното право, правото на всяка една страна да избере формата и начина, по който да живее. А че по отношение на България се води хибридна война, е очевидно и безспорно.
– Кой я води, кои са нейните проводници?
– Водят я определени лица, институции вероятно и медии, които имат много ясни насочени послания към объркване и създаване на напрежение в българското общество. Неслучайно една от темите на срещата на НАТО бе хибридната война и нейните заплахи и се взеха конкретни мерки, включително провеждане на по-сериозни информационни кампании, за да е ясно на хората, че в рамките на НАТО няма агресия. НАТО не търси врагове, а съюзници и приятели и това е много ясна и последователна политика.
– Защо тогава никой не е сигнализирал прокуратурата и ДАНС, че има хора, които са проводници на хибридната война на Русия? Това е въпрос на национална сигурност.
– Категорично го казвам – трябва да се предприемат конкретни действия. Когато откровено се лъже в медии и в социалните мрежи, това е изключително опасно и трябва да се намери много рационален подход. Държавата трябва да вземе необходимите мерки, за да се предотврати. Защото когато една лъжа се тиражира от отговорни политически фактори, това е много опасно за националната сигурност.
– Ами сигнализирайте тогава и вие…
– Ще сигнализираме. След като тази тема е влязла в срещата на върха, това се разбира много добре и от нашите партньори.
– Ще има ли Черноморски флот?
– Вероятно ще има засилено присъствие на съюзниците ни от Алианса в акваторията на Черно море. Ние започнахме учението „Бриз 2016“, в което участват над 25 кораба, над 1700 военослужещи, така че това е практика, но за която за предвидени много ясно дефинирани мероприятия, които залягат в учебната програма от предната година. Така че в НАТО няма изненади. Черноморската тема ще бъде разгледана много подробно на срещата на министрите на отбраната през октомври в Брюксел. Нашата теза – на премиера, президента, вътрешния министър и моята е, ако се взема решение за засилено военно присъствие в акваторията на Черно море, това да става под егидата на НАТО, а не на основата на някакви регионални формации.
– Ние трябва да участваме с до 400 военослужещи в многонационална бригада, която ще тренира в Румъния. Кога започва това?
– Много правилно казахте „до 400 човека“, защото тук също има различни интерпретации. Тези военослужещи ще бъдат в България и ако е необходимо, както Румъния участва в „Бриз 2016“, ние ще участваме в различни обучения и тренировки с до 400 души – може да са 20, 50, може да са повече от 100, след което ще се прибират в страната, няма да са дислоцирани в Румъния. Отделянето им за бригадата няма да се отрази в никаква степен на охраната на границите на България.
– Колко сериозна е дискусията за връщането на казармата?
– Всяка дискусия, която касае националната сигурност, за мен е изключително сериозна. Затова съм отворен към всякакви разговори. Изразих вече своята позиция – несъгласие с предложените промени, но това не изключва възможността да поканя политици и експерти, които настояват за връщането на наборната служба. Това, че няма да подкрепя подобна инициатива, не означава, че няма да седна във всеки един момент на една маса с нейни привърженици.
