Като един от най-значимите строители на българския военен флот и едновременно с това като човек с непокорен дух, отстояващ собственото си мнение дори пред силните на деня, е известен контраадмирал Иван Вариклечков. Той е роден преди 125 години – на 7 юли 1891 г. в София, напомнят от Военноморския музей (ВММ) във Варна.
Вариклечков завършва Военното училище в София през 1910 г. като артилерист. Пожелава да служи в 240 мм брегова батарея във Варна и като младши офицер участва в бойното кръщение на батареята срещу турския крайцер „Меджидие“ през Балканската война.
През 1915 г. завършва курса за морски офицери, а през Първата световна война, като член на екипажите на торпедоносците и на първата българска подводница УБ-18, участва в бойни походи в подкрепа на акциите на българската войска по сухопътните фронтове в Добруджа.
От май до септември 1917 г. е командир на УБ-18, след което заедно с други млади български офицери е изпратен в Кил, Германия, за обучение в училището за подводничари. Това включва и боен опит в Атлантическия океан.
В края на Първата световна война Иван Вариклечков служи в Дунавската флотилия, а в периода 1922-1924 г. е неин командир. В продължение на една година (март 1932-март 1933) е на специализация в различни поделения на германския военен флот.
Капитан първи ранг Иван Вариклечков командва българския военен флот през 1933-1935 и 1937-1939 г. За период от две години (1935-1937 г.) е флигел адютант на цар Борис Трети. Вариклечков е първият български морски офицер, удостоен с адмиралско звание – контраадмирал, по време на действителна военна служба.
Като командващ флота той прави редица нововъведения в дейността на военноморските ни сили. В навечерието на Втората световна война, когато се обновява цялата българска армия, Вариклечков има изключителен принос за възвръщане боеспособността на военния флот, за снабдяването му със съвременни плавателни съдове и въоръжение.
При конфликта, възникнал по повод договорирането на подводници между него и военния министър, контраадмирал Иван Вариклечков проявява принципност и последователност в отстояване интересите на България и нейните отбранителни възможности по море. Поради неотстъпчивостта си относно качеството на евентуалните доставки за флота от Германия, е освободен от служба през 1939 г.
След 1944 г. за кратко е преподавател във Висшето военноморско училище. Наблюдаван е от органите на Държавна сигурност и години наред е репресиран като адмирал от царската армия. Умира през 1974 г.
